Решение № 8602 от 16.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 16.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI В въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕПА ТОНЕВА младши съдия

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 12752 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 39593 от 22.03.2019 г. от Т.Ж.К., представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С.Г. –

САК, в т. ІI от която се иска съдът да допълни постановеното по горепосоченото въззивно гражданско дело решение в частта за разноските.

Поддържа се, че в мотивите на решението съдът е приел, че въззивникът следва да заплати направените от въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на 1 130 лв., но не е постановен осъдителен диспозитив в тази насока. По доводите, изложени т. І от молбата, въззивният съд не дължи произнасяне, тъй като в обсъжданата част същата има характер на частна касационна жалба, компетентен да се произнесе по която е ВКС.

В указания законоустановен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ЗАД „А.“. Насрещната страна – А.С.Б., е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на исканията, обективирани в молбата от 22.03.2019 г.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Депозираната молба е процесуално допустима.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази, че съгласно нормата на чл.

248, ал. 1 ГПК, страната може да поиска съдът да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Непълно, по аргумент от чл.

250, ал. 1, изр. 1 ГПК, е това решение, което не обхваща целия спорен предмет, вкл. и поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право и/или разноските, каквато процесната хипотеза не е.

Въззивният състав счита, че пропускът, посочен от страната в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, всъщност представлява твърдение за очевидна фактическа грешка. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, съгласно която за да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, е необходимо да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната своя воля (в този смисъл: Определение № 295 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 328/2009 г., III г., Определение № 24 от 17.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2614/2016 г., I т. о., Определение № 187 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2015 г., IV г. о. и др.).

Разгледана по същество молбата е основателна, като съображенията за това са следните:

С решение № 1017 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 12752/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI В въззивен състав, въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение № 3499 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 51259/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34-ти състав, като правилно и законосъобразно.

В мотивите на въззивното решение (л. 75, абзац № 1 от делото пред СГС) въззивният съдебен състав е приел, че с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 1 130 лв. на въззиваемата страна Т.К.. В решението, обаче, съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив по въпроса за разноските за въззивното производство.

В обобщение, в разглеждания случай, съдът в мотивите си е формирал воля по въпроса за възлагане на разноските по делото, но действително, както се сочи и от въззиваемата К., липсва диспозитив за тях.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 247, ал. 1 ГПК за извършване на поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка по искане на страната, като в диспозитива на въззивното решение, след диспозитива „ПОТВЪРЖДАВА решение № 3499 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 51259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно“ и преди изречението „Решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск срещу З. „А.“ АД не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.

ІІ-ро от ГПК“ се добави „ОСЪЖДА А.С.Б.,

ЕГН **********,***, да заплати на Т.Ж.К., ЕГН **********,***, на основание чл.

78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 1 130

(хиляда сто и тридесет) лв., представляваща разноски за въззивното производство“.

Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправката на очевидна фактическа грешка може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай решението на въззивния съд, в частта касаеща предявените срещу Т.К. искове, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК, поради което по същия ред подлежи на обжалване и настоящия съдебен акт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ДОПУСКА

ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, на основание чл. 247 ГПК, в решение № 1017 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 12752/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI В въззивен състав, като след диспозитива „ПОТВЪРЖДАВА решение №

3499 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 51259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно“ и преди изречението „Решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск срещу З. „А.“ АД не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. ІІ-ро от ГПК“ да се чете:

„ОСЪЖДА

А.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Ж.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 1 130 (хиляда сто и тридесет) лв., представляваща разноски за въззивното производство“.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.