Решение № 98 от 04.12.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. К., 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20241850200197 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба на „БИЛЛА Б.“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Б.“ № 55, представлявано от В. Д. С. и В.

Ш. – управители, чрез юрк. С. К. срещу наказателно постановление № 23 2400309 / 16.08.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което жалбоподателят моли съдът да го отмени изцяло, поради неговата неправилност или да намали размерът на наложената „Имуществена санкция“.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител и не е взел становище.

Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, чрез своя процесуален представител 1

– юрк. В. Г., счита така издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съдът да го потвърди.

Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. К. след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, както и като провери приложенията към него, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото заповед № 3 – 0864 / 17.10.2022 година на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява материалната компетентност на административно – наказващия орган / директор / на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област да издава наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от съответната Дирекция „Инспекция по труда”.

От приложената по делото заповед № ЧР - 43 / 30.01.20239 г. е видно, че е изменено служебното правоотношение на К. Й. В. от длъжност - Началник на отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ в ГД „ИТ“ на длъжност – Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

С протокол за извършена проверка № ПР2408399 / 11.03.2023 г. за извършена проверка на 28.02.2024 г. в „БИЛЛА Б.“ ЕООД, ЕИК : *** и на 06.03.2024 г. и 11.03.2024 г. / по документи / относно спазването на трудовото законодателство от настоящия жалбоподател са установени нарушения, за това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнило задължително предписания № 6, съгласно което „Правилникът за вътрешния трудов ред да съдържа началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, съгласно чл. 4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / обн. ДВ бр. 6 от 1987 г. /. Предоставен е срок за изпълнение на задължителното предписание до 29.03.2024 г.

Но при извършена проверка на 12.06.2024 г. в „БИЛЛА Б.“ ЕООД и на 17.06.2024 г. и 24.06.2024 г. проверяващият орган е установил, че е било извършено нарушение на 01.04.2024 г., констатирано на 25.06.2024 г., тъй като въпреки че е била представена извадка от Правилника за вътрешния трудов ред е видно, че работодателят не е определил началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, с което 2 същият е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и е бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 23 – 2400309 / 25.06.2024 г.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал.

1 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Р. И. С. и П. Д. Е. / актосъставител / от чиито показания безспорно се установява, че при извършване на проверката на посочения по – горе обект на 12.06.2024 г. и последваща проверка на 17.06.2024 г. и 25.06.2024 г. на жалбоподателя се установило, че бил представен Правилник за вътрешния трудов ред, от който е видно, че работодателят не е определил началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, както и редът на отчитане на работното време, като това е предписано в предходна проверка, като предупредителна административна мярка, която е следвало да бъде изпълнена.

Така дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като са последователни, подкрепи от събраните в хода на административното производство писмени доказателства, както и не бяха оборени от доказателствените средства на жалбоподателя, съответно няма съмнение в тяхната достоверност.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. И. С. и П. Д. Е. / актосъставител /.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.08.2024 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. чрез Административнонаказващият орган с вх.

24110967 / 05.09.2024 г. / пощенско клеймо 03.09.2024 г. /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото 3 наказателно постановление.

По основателността на жалбата, съдът счита, че е неоснователна по следните съображения :

И в Акта за установяване на административно нарушение / АУАН/ и в Наказателното постановление / НП/ е посочено, че са съставени въз основа на протокол от извършена проверка № ПР2408399 / 11.03.2023 г. , връчен на 11.03.2024 г. на пълномощник А. Е..

От този протокол се установява, че на 28.02.2024 г., 06.03.2024 г. и 11.03.2024 г. е извършена проверка на „БИЛЛА Б.“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Б.“ № 55, Обект : магазин „Билла“ 224, намиращ се в гр. К., ул. „С.“ № 34 от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, при която са констатирани седем отделни нарушения, като за всяко от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено задължително предписание.

Настоящото административнонаказателно производство е образувано във връзка с неизпълнение на предписание № 6 от цитирания протокол, съгласно което на БИЛЛА Б.“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Б.“ № 55 в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е предписано „Правилникът за вътрешния трудов ред да съдържа началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, съгласно чл. 4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / обн. ДВ бр. 6 от 1987 г. /, със срок на изпълнение 29.03.2024 г.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 416 КТ и нормите на Закона за административните нарушения и наказания, налагащи неговата отмяна.

И АУАН и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай жалбоподателят е представил правилник за вътрешния трудов ред на филиална мрежа, в който са определени посочените в предписанията 4 обстоятелства, който е индивидуален за всеки магазин, поради което обвинението на работодателя в неизпълнение на задължението на чл. 4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / обн. ДВ бр. 6 от 1987 г. / е недоказано. Жалбоподателят сочи, че управителят на всеки магазин определя смените на работа, като посочва начало и край на работния ден, почивките – две почивки по 15 минути в първата и втората половина на работното време и на всички работници се осигурява 30 минутна почивка за хранене, която не се включва в работното време, но в тези заповеди издадени от работодателя на основание Правилника за вътрешния трудов ред / ПВТР / липсват конкретни правила за разпределение на работното време, редът за отчитане на работното време и т. н.

Дадените от Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област предписания представляват принудителни административни мерки, чиято цел е предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него /чл. 404, ал. 1 КТ/.

Неизпълнението на всяко издадено предписание представлява отделно административно нарушение, независимо от това, че то е обективирано в един и същи протокол от извършена проверка заедно с други предписания. В случая следва да се отчете, че всяко предписание касае различно нарушение на трудовото законодателство и съответно за неговото изпълнение се предвижда различен срок.

Освен това, с даването на възможност на контролните органи да издават предписания, следва да се приеме, че законодателят е предвидил допълнителна гаранция за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство чрез налагането на работодателя на санкция при продължаващо неизпълнение на задълженията му по Кодекса на труда. По този начин, се гарантират в по-голяма степен правата на работниците и служителите. Неизпълнението на предписанията представлява нарушение, различно от това, за което се отнасят те.

Даденото предписание от Дирекция „Инспекция по труда“- софийска област представлява принудителна административна мярка, която може да бъде обжалвана на основание чл. 405 КТ по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението .

5

В конкретния случай, в самия протокол са посочени сроковете и реда за обжалване на дадените задължителни предписания.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ.

От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице – работодател, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице кумулативно предвидените от законодателя предпоставки и не може да се приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.

При определяне на наложеното административно наказание по посоченото по - горе административно нарушение, а именно : „Имуществена санкция” в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева, съдът счита, че административнонаказващият орган не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, която разпоредба предвижда наказание в размер от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева до 10 000.00 / десет хиляди / лева. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се наложи „Имуществена санкция” в минимален размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.

Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.