Определение № 1314 от 21.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. Благоевград, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20211200500987 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 506761/14.09.2021г., подадена от ХР. Г. Б., ЕГН **********, от гр. Б..., ул. „...“ № 8, насочена срещу Определение № 502549/26.05.2021г., постановено по гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р., с което съдът е отменил определението си, с което е даден ход на устните състезания и производството по първоинстанционното дело е било прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът по предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост на недвижим имот, не е доказал правния си интерес.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да прекрати производството по делото, основани на съждението- че „нито едно от тях/събраните доказателства по делото/не установява имота да е реално отнеман и дори внасян в ТКЗС“. С частната жалба се излагат доводи, че след като по делото са събрани доказателства, че към 1959г. имота е имал статута на земеделска земя, тъй като е включен в урбанизирана територия с плана от 1962г., то всички имоти които към 1959г. са имали статут на земеделска земя, следва да се счита че са били включени в ТКЗС, дори без съгласието на техните собственици, като по отношение на тях са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ.

С частната жалба поддържат се доводи от жалбоподателят ХР. Г. Б., че ответниците основават правото си на собственост върху спорния недвижим имот на оригинерно 1 основание- придобиване по давност, но с начален момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което ответниците по делото не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на бившите собственици на имота от преди внасянето му в ТКЗС, както и не могат да оспорват правото на собственост на наследодателят на ищците от преди обобществяването на земята и включването и в ТКЗС/Решение № 331/27.03.2012г. на ВКС, по гр.д. № 298/2011г. на II г.о. на ГК/. Възразява се още с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да въвежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, от което ищците черпят права, но само във връзка с правата на които основава правото си на собственост, възникнали в периода след обобществяването на имота и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ответникът не би могъл да възразява, че лицето на което е възстановена собствеността на имота, респ. неговия наследодател, не е бил собственик на имота от преди образуването на ТКЗС, както и че възстановеният имот не е идентичен с притежавания от наследодателят на ищците от преди колективизацията на земята. В този смисъл са и задължителните указания дадени с ТР № 9/07.11.2012г. по т.д. № 9/2012г. на ОСГК на ВКС.

Поради изложените съображения, иска се с частната жалба от жалбоподателя, въззивният съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да върне същото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, депозиран е писмен отговор на частната жалба от насрещната страна- М. АЛ. Ш., Г. АЛ. С. и АЛ. Г. С., чрез пълномощника им адв. А. Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

Възразява се срещу доводите наведени с частната жалба- че ответниците не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на ПК, с което са признати първоначално права на наследниците на Г.Х. Б. от преди образуване на ТКЗС, след като с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, наведени са възражения че спорния недвижим имот не е внасян в ТКЗС и че същият не е обобществяван и не е отнеман от бившия му собственик от преди образуването на ТКЗС. Поддържа се от ответната страна, че собственик на този имот от преди образуването на ТКЗС е наследодателят на ответниците А. С., представлявал е дворно място още към момента на масовизацията на земята, като е останал във владение на неговия собственик и поради това А. С. е вписан като собственик на имота по разписен лист, към момента на одобряването на първия кадастрален и регулационен план на гр. Б... от 1962г., поради което допустимо е ответниците да оспорят да оспорят твърдените от ищците права към 1958г. В този смисъл поддържа се с отговора на частната жалба пред настоящата съдебна инстанция, че след съвкупната преценка на събраните доказателства по делото пред РС Р., първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че ищците не са установили нито да са притежавали имот, който да е идентичен с процесния към 1957-1958г., нито пък са установили и доказали владение, което да подлежи на съдебна защита чрез предявяване на иск за собственост по чл. 97 от ГПК. В 2 този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд, че с оглед на предявения за разглеждане отрицателен установителен иск за правото на собственост на процесния недвижим имот, ищците не са доказали правния си интерес от заявения за разглеждане отрицателен иск, тъй като липсва възможност както за бъдеща земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, така и липсата на защитаваната фактическа власт и владение върху имота предмет на претенцията.

Оспорват се с отговора на частната жалба доводите на жалбоподателя- че спорния по делото недвижим имот е бил масовизиран без съгласието на неговите собственици, тъй като е имал статута на земеделска земя към 1956г. С писмения отговор на частната жалба поддържа се от пълномощника на ответниците по делото, че процесния имот не е масовизиран и включван в ТКЗС, като не е бил отнеман от неговия собственик, като се касае за недвижим имот, върху който е продължило владението на неговия собственик и след обобществяването на земеделските земи. Поддържа се от пълномощника на ответниците по делото, че съгласно установената трайна практика на ВКС на РБ, върху такива дворни места собствениците са продължили да осъществяват реална фактическа власт, поради което са могли да ги придобиват по давност, още повече че в конкретния случай имота е бил включен в плана на гр. Б... през 1962г., след което е бил владян и ползван от наследодателят на ответниците А. С., като никой не се е противопоставил на това владение и не имало законова пречка, правото на собственост върху този имот да бъде придобита по давност. В тази насока са и мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното прекратително определение по делото, за което са изложени последователни обосновани мотиви от състав на РС Р..

С отговора на частната жалба са развити съображения от пълномощникът на ответниците по делото, че ищците не се легитимират като собственици въз основа на довършена земеделска реституция, тъй като по делото не се установява в полза на ищците да има издадено решение на ПК Б... за възстановяване на правото на собственост върху спорния недвижим имот. Подкрепят се доводите на първоинстанционния съд, развити в обжалваното определение с което делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй като от събраните доказателства пред РС Р., не се установява идентичност между признат имот в м. „Св. Илия“ и спорния, за който се установява че се намира в друга местност- „Черешова махала“, с което се обосновава извода на състава на първоинстанционния съд, че е невъзможно чрез отричане на правата на ответниците, в бъдеще да бъде успешно довършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ за окончателното възстановяване на правото на собственост върху процесния имот. Ето защо правилен е извода на съда на който се е основал при прекратяването на производството по делото- че от ищцовата страна не е установено и доказано наличието на правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за правото на собственост на описания в исковата молба недвижим имот.

Доколкото в тежест на ищеца е пълното и главно доказване наличието на такъв правен интерес, то обжалваното определение на РС Р. е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

3

Претендират се разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р. е образувано по искова молба от ЯНК. Г. Б., ЕГН ********** и ХР. Г. Б., ЕГН **********, и двамата от гр. Б..., като наследници на б.ж. на гр. Б...- Г.Х. Б., починал на 01.05.1996г., срещу М. АЛ. Ш., ЕГН **********, Г. АЛ. С., ЕГН ********** и АЛ. Г. С., ЕГН **********, като наследници на А.

С., б.ж. на гр. Б....

Предявен е отрицателен установител иск за правото на собственост на недвижим имот, за който се твърди че преди образуването на ТКЗС е бил нива, с площ от 0.400дка, в м. „Св.

Илия“, в землището на гр. Б..., който понастящем съставлява ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК- София, със статут на имот в урбанизирана територия и предназначение- ниско застрояване/ до 10м./

Твърди се в ИМ от ищците по делото, че процесния недвижим имот е бил земеделски имот, собственост от преди образуването на ТКЗС на техния наследодател- Г.Х. Б., поради което са заявили правата си за възстановяване на правото на собственост върху него, по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че в т. 9 от Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК Б..., е било признато правото на собственост върху заявения имот в м. „Св. Илия“, с площ от 0.400дка, без посочване на съседите на възстановения имот. Тъй като към момента на постановяването на решението на ПК, недвижимия имот се е намирал в урбанизирана територия и е включен в КРП на гр. Б..., за него не е издадена удостоверение и скица от Община Б....

Ищците твърдят че и до момента на депозирането на иска пред съда, те продължават да владеят и ползват процесния имот, като заплащат и данъци за него.

Ищците като наследници на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б..., основават правото си на собственост върху процесния имот въз основа на недовършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, като поддържат че ответниците са се снабдили за претендирания от тях за възстановяване недвижим имот с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В., като така оспорват правото на собственост на ищците на самостоятелно правно основание- придобиването на правото на собственост по давност. Тъй като реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е окончателно приключила, ищците не могат да се легитимират като собственици на имота въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, поради което единствената им правна възможност за защита на нарушените права е предявяването на отрицателен установителен иск за правото на собственост на процесния недвижим имот. От друга страна поддържа се с исковата молба, въз основа на която е образувано делото пред първоинстанционния съд, че правата на ответниците заявени с издадения констативен нотариален акт, са непротивопоставими на 4 наследниците на Г.Х. Б., доколкото по отношение на реституираните собственици, давност в полза на трети лица, владеещи имота не тече, тъй като до момента на възникване на възможност за отблъскване и противопоставяне на владението на третите лица/към момента на окончателното приключване на възстановяването на правото на собственост/, на лицата черпещи права от реституция по ЗСПЗЗ, не може да бъде противопоставяна давност от трети лица./Решение № 61 от 14.02.2012г. по гр.д. № 562/2011г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК./