Разпореждане № 1356 от 06.01.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1356 гр. София, 06.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. М. като разгледа докладваното от ЦВ. М. М. Частно гражданско дело № 20211110172954 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 112735/21.12.2021 г. на ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.П. ... ЕГН ********** за сумите, както следва: 3 000 лв.

– главница по договор за потребителски кредит № 3036432522 от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.05.2021 г. до окончателното плащане; 1 004,07 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; 2 976,84 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит); 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 25.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; 179,87 лв. – лихва за забава за периода от 11.11.2018 г. до 27.08.2019 г., както и 1 402,15 лв. – лихва за забава за периода от 27.08.2019 г. до 20.12.2021 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 2 976,84 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 25.11.2018 г. до 27.08.2019 г.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 03.10.2018 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет.

Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на 1 императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В противоречие на императивното правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2 976,84 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1956,70 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 30 лв. за периода от 25.11.2018 г. до 27.08.2019 г., тъй като найнапред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит.

Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 112735/21.12.2021 г. на ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.П. ... ЕГН ********** за сумите, както следва: 2 976,84 л в . – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 25.11.2018 г. до 27.08.2019 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3