Решение № 488 от 25.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Варна, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201073 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. А. ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.

С., против Електронен фиш серия К № 12051804 на ОД на МВР - Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 09.12.2025 год. в 04:05 ч. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100.00 лв.

(51.13 евро) на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ бил незаконосъобразен тъй като била нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на адм. наказание, издаден бил и при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че техническото средство с което било отчетено нарушението не било технически изправно, както и че не били спазени изискванията на относимата наредба – не било спазено изискването за надлежно поставен пътен знак, ограничаващ скоростта, нямало доказателства за въведено ограничение на скоростта, не било ясно кой е собственик на МПС/ППС-то, не било описано точно и ясно деянието, нарушена била и процедурата по установяване на нарушението – ЕФ не съдържал всички реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДП, не 1 бил посочен рег. № на МПС-то. Моли ЕФ да бъде отменен като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12051804 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 09.12.2025 год. в 04:05 часа, в обл. Варна, общ.

Аксаково, гр.Аксаково, на път ІІ - 29 км. 5 + 200 м, с МПС – ШМИТЦ СЦБ С3Б вид полуремарке с рег. № ********* е извършено нарушение за скорост като МПС-то било управлявано със скорост 74 км./час при разрешена 50 км/ч или превишение 24 км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1) с № 1250b29. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът В. Г. А. – законен представител на „*********“ ЕООД. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена санкция глоба в размер на 51.13 евро (100.00 лв.) на основание чл.189, ал.4, вр. чл.

182, ал.1, т.3 от ЗДП.

Като доказателства към АНП са приложени снимки от нарушението, справка за нарушител, Протокол за използване на АТСС рег. № 445р19595/05.12.2025 год., протокол от проверка № 205-СГ-ИСИС/16.06.2025 год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справки от АИС – АНД, докладна записка, копие от разпечатка АИС АНД за дата на връчване на ЕФ серия К № 12051804 и датата на анулиране – 02.03.2026 год., становище с № УРИ:445р-3103/25.02.2026 год. за анулиране на ЕФ серия К № 12051804 и др.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При така установените по делото факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради 2 което и е приета от съда за разглеждане. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че отбелязването в справката от АИС АНД, че ЕФ бил анулиран на 02.03.2026 год. поради „техническа грешка“ е без всякаква правна стойност най-малкото поради това, че подобно основание за анулиране на ЕФ в ЗДП няма. Основанията за анулиране на ЕФ са изчерпателно посочени в чл. 189, ал.5 и 6 от ЗДП. Съгласно посочените разпоредби ЕФ може да бъде анулиран само ако собствена с нарочна декларация декларира, че МПС-то е било управляван от друго лице като представи и СУМПС на това лице, както и при възражение от собственика в случай, че МПС-то е било обявено за издирване или нарушението е извършено с МПС със специален режим на движение.

Данни за която и да било от посочените хипотези по делото няма.

Според обжалвания електронен фиш нарушението е извършено с "МПС ШМИТЦ СЦБ СЗБ вид полуремарке с регистрационен № *********".

Съобразно легалната дефиниция, дадена в §6, т.17 от ДР на ЗДП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата". Дефиниция за „полуремарке“ пък е дадаена в §6, т. 18 от ДР на ЗДП. Съгласно посочената разпоредба "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Съгласно нормата на "Моторно превозно средство" е е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Доколкото процесното полуремарке, както всяко ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДП . В контекста на изложеното по-горе съдът споделя изцяло доводите на въззивника, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на самостоятелно управление, както и тези свързани с това, че ЕФ не съдържа предвидени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДП реквизити сред които е и посочване на рег. № на моторното превозно средство.

При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението посочена в ЕФ) подлежат само собствениците, респективно ползвателите на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи, респективно ползващи друг вид пътни превозни средства.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението) електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т. е. на собственика на МПС, респективно на неговия законен представител. В случая по делото не е спорно, а и след извършена служебна справка в ТР съдът установи, че въззивникът е управител на „*********“ ЕООД - собственик на полуремаркето. Липсват обаче доказателства за това, че 3 това дружество е собственик и на теглещото го МПС, чийто рег. номер впрочем е неизвестен (не е заснет на приложената към преписката снимка и не е посочен в ЕФ).

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон, същият страда от пороци, които го правят процесуално недопустим и като такъв следва да бъде отменен.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че не споделя наведените в жалбата възражения за това, че нарушението било заснето с негодно техническо средство и нямало надлежно поставен пътен знак ограничаващ скоростта. Твърдението за негодност на техническото средство се опровергава по категоричен начин от приложения към преписката протокол за проверка.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане н а разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д., ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д., се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая от процесуален представител на ОД МВР - Варна, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Искането за присъждане на разноски от страна на ОД МВР - Варна е направено своевременно.

Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

4

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л.6-8 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 евро което възнаграждение е под възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ Серия К № 12051804 на ОД на МВР - Варна, с който на В. Г. А. ЕГН **********, като законен представител на „*******“ ЕООД, ЕИК *******, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100.00 лв. (51.13 евро) на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на В. Г. А., ЕГН ********** сумата от 180.00 (сто и осемдесет) евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение

ОСТАВЯ без уважението искането на ОД МВР - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.

5

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6