Определение № 1733 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1733 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предявил срещу ответника Л. Л. Н. п о реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.

9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 09.05.2025 г. по ч.гр. д. № 23960/2025 г. на СРС, 76 с-в., а именно:

- сумата от 2 625,28 лева /1342,28 евро/, представляваща неплатена част от главница по Договор за потребителски кредит № 720031237879/07.02.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2025 г. до изплащане на вземането;

- сумата от 96,67 лева /49,43 евро/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.01.2024 г. до 25.03.2024 г.;

- сумата от 675,91 лева /345,59 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2024 г. до 10.04.2025 г.

Ищецът твърди, че на 07.02.2023 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 720031237879, по силата на който му е отпуснал заем в размер на 9600 лв., който, съгласно клаузите на договора, се считал усвоен в деня, в който потребителят е изтеглил кредитните средства на съответната каса на Изипей.

Сочи, че общото крайно задължение на ответника възлизало на 11 857,93 лева, която сума била разсрочена на 12 погасителни месечни вноски и при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40,91 %.

Твърди, че считано от 25.02.2024 г. длъжникът е преустановил погасяванията на задълженията си по кредита, поради което, основание чл. 9, ал. 4 от процесния Договор за потребителски кредит, дължи и обезщетение за забава в размер на 1675,91 лева.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за погасяване на задълженията, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 23960/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена 1 заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК от дата 09.05.2025 г. и изпълнителен лист.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено възражение от дата 30.07.2025 г., поради което и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени настоящите искове.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба и допълнение на отговор на искова молба с вх. № 414357/18.12.2025 г., с които оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на договорно правоотношение по сключения договор за кредит с описаните в исковата молба параметри.

Твърди, че е заплатил в полза на ищеца -кредитодател сума в общ размер на 9076,83 лв. при оставаща главница в размер на 523,1 лева. Навежда правни доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, като сочи, че изчисления по договора ГПР не отговаря на реалния размер и това води до последиците на чл. 23 ЗПК.

Намира, че посоченият годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави, тъй като чрез него кредитодателят неравноправно се облагодателства за сметка на ответника.

С допълнение към отговора си на исковата молба ответникът заявява, че след образуване на изпълнително дело № 2198/2025 г. при ЧСИ Стоян Якимов, е заплатил на 31.07.2025 г. сума в размер на 1140 лева, а на 05.08.2025 г. – сума в размер на 5530,05 лева, с които плащания е погасил изцяло задълженията си към ищеца.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

По исковете:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК:

За основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

430, ал. 2 ТЗ в доказателствена тежест на ищец е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия, в това число и размер на договорната възнаградителна лихва; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпваме изискуемостта на вземанията 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата, че на 07.02.2023 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 720031237879 с описаните в исковата молба параметри, както и че ответникът е усвоил главницата по кредита в размер на 9600 лева.

2

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.

№ 23960/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, тъй като цели изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Във връзка с това си задължение, съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да служебно да формулира въпрос към допуснатата съдебносчетоводна експертиза, със задача както следва: 1/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?;

Искането на ответника по чл. 192 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото отговор на поставените въпроси ще бъде даден в заключението на вещото лице.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. о т 14:50 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с препис от исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят 3 това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 23960/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в. за послужване.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок от о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока.

ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и на ответника с отговора на исковата молба и допълнението към него.

ДОПУСКА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушването на ССчЕ с поставените в исковата молба задачи, както и по въпроса на съда: „Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?“, при депозит от 200 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С. (тел. ***).

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи след представяне на платежния документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 192 ГПК.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4