Решение № 16829 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16829 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110140908 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Ищецът твърди, че с трудов договор № 486 от 12.10.2001 г. е бил назначен за неопределено време на академичната длъжност „....“ към Магистърски факултет по две от изброените в чл. 7, ал. 2 на действащата НЕДИПВОСППКЮ, приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г., задължителни учебни дисциплини – „Финансово право“ и „Данъчно право“ в ..... Посочва, че сключеният договор бил многократно допълван в частта относно размера на получаваното от него месечно трудово възнаграждение, със запазване на условията в останалата част, чрез допълнителни споразумения в периода от 2002 г. до 2010 г. Твърди, че считано от 02.04.2021 г. ответникът .... преустановил заплащането на дължимото възнаграждение, без да уведоми ищеца за причините или основанието за бездействието си, като по този начин увредил негови трудови права. Излага доводи, че многократно е бил пренебрегван от ответника като не му било позволявано да се възползва от законни негови права, например отказано му било да използва полагаща му се творческа отпуска, не му било изплатено допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение, което от своя страна било проява на дискриминация и др. Сочи, че по време на цялата противоепидемична обстановка безотказно е бил на разположение на работодателя, за което последният бил многократно уведомяван.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът .... е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че процесният трудов договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., считано от 08.04.2021 1 г., като до тази дата дължимите на ищеца трудови възнаграждения са изплатени, вкл. и всички обезщетения във връзка с прекратяването на договора за неизползван платен годишен отпуск и отработени до датата на прекратяването дни. На ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което било надлежно вписано в системата на НАП в изпълнение на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 КТ. Ответникът заявява, че процесната заповед за прекратяването е изпращана до ищеца по електронната му поща, която е представил на работодателя, както и по куриерски фирми Спиди, Еконт и Лео експрес, и по пощата с обратна разписка. Оспорва, че дължи процесните суми, представляващи трудови възнаграждения за периода от м.04.2021 г. до м.07.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът не му е разрешил да използва творчески отпуск, като уточнява, че молби до него във връзка с това негово право не са подавани и не са прилагани по трудовото досие. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:

Между страните няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява че на 12.10.2001 г. същите са сключили Трудов договор № 486/12.10.2001 г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „....“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв., и с допълнително възнаграждение в размер на 1,80 %, а именно 7,20 лева. Уговорено е още, че служителят се задължава да постъпи на работа на 02.10.2001 г., като в началото на всяка учебна година, преподавателят попълва ЛФ с планираната годишна натовареност, а в края на всеки семестър – попълва отчет. При неизпълнение на планираната натовареност, трудовото възнаграждение е уговорено между страните да се дължи в размер съответен на процентното изпълнение.

Със Заповед № З-РК-122/17.03.2021 г., издадена от ответника на основание чл. 188, т.

3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, връчена на ищеца по електронната му поща, посочена в неговата автобиография, както и чрез куриерски фирми Спиди, Еконт, Лео Експрес, както и Български пощи, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 08.04.2021 г., доколкото е налице Протокол, съставен и подписан от служители на ответника, удостоверяващ изпращането по електронния адрес. Последното се установява и от представените по делото разпечатки от имейл кореспонденция, видно от която служители на ответника са правили няколкократни опити да уведомят ищеца за приложената в електронното писмо Заповед за прекратяване на правоотношението, подписана и с електронен подпис след Решение на Академичния съвет на НБУ, но имейлът се е връщал автоматично. От своя страна, опитите на ответника да връчи на ищеца лично заповедта за прекратяване чрез куриерски фирми и Български пощи също са били неуспешни, доколкото товарителницата се е връщала с обратна разписка като отказана/непотърсена/недоставена. В Заповедта за прекратяване е уточнено от работодателя – ответник в настоящото производство, че преди налагане на дисциплинарното наказание 2

„уволнение“, на ищеца са поискани обяснения с писмо с изх. № П-РЕ-И-227/11.02.2021 г. в изпълнение на императива на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като в дадения му за това срок З. В. С. не е депозирал писмени обяснения. Това обстоятелство не се оспори от ищеца.

По делото е представена като писмено доказателство и оформената Трудова книжка Серия Т № 733776, издадена от Софийски градски съд, на ищеца, видно от която същият е прослужил при ответника времето от 12.10.2001 г. до 08.04.2021 г.

До Национална агенция за приходите е изпратено на 08.04.2021 г. Придружително писмо с Уведомление на основание чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото /л. 36 – л. 38 по делото/.

От представените като писмени доказателства извлечения по сметки, издадени от „Обединена българска банка“ АД, заедно с издадените от ответника Фишове за заплати за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., се установява, че трудовите възнаграждения, дължими до датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, са заплатени в цялост. Това обстоятелство не се явява и спорно между страните по делото.

От фактическите данни по делото, обективирани в Уведомление с вх. № Д – РЕ – 185/28.10.2020 г., депозирано от ищеца З. С., в качеството му на .... по Финансово и Данъчно право, се установява, че последният е заявил на ответника, че не са му осигурени условията за провеждане на обучение за времето на действието на епидемиологичната обстановка в страната, като не е получил индивидуални средства на информационните и комуникационните технологии, вкл. все още не му бил осигурен достъп до електронна среда и не му било осигурено за ползване необходимото техническо оборудване. С Уведомление с вх. № Д – ЗРУ – 25/14.05.2020 г. и Уведомление с вх. № Д – МФ – 610/14.05.2020 г., отправено до служители на ответника, ищецът отново го уведомява, че все още не са му предоставени никакви индивидуални средства на информационните и комуникационните технологии, нито техническа или друга възможност да провежда обучение от разстояние в електронна среда извън сградата на ответния университет, като по този начин бил лишен от възможността да изпълни преподавателската си обща годишна часова натовареност.

По делото за изясняване на спорни по делото обстоятелства са допуснати свидетелски показания на свидетели ....

Свидетелката .... разказва, че изпълнява длъжността „....т“ при ответника от 1998 г. и към настоящ момент. Сочи, че познава ищеца покрай изпълняваната от него длъжност „....“ по специалността „Право“ на ...., като считано от 08.04.2021 г. трудовият му договор бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заявява, че причината за уволнението на ищеца била отказ от негова страна да преподава онлайн по време на обявената епидемиологична обстановка, вкл. отказ да се снабди с предоставяната от ответника техника за обучение в електронна среда. Уточнява, че за отказа дори има съставена нотариална покана. Тъй като ищецът не е могъл да бъде намерен по посочения от него електронен адрес, т.к. електронното писмо било автоматично връщано като 3 недоставено, ответникът изпатил заповедта чрез няколко различни куриерски фирми, вкл. и български пощи. След като получавали от последните известие, че не е намерен на адреса след многократно търсене, ответникът приел, че уведомяването за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е надлежно сторено и вписал същото в НАП. На това основание свидетелката сочи, че на ищеца е заплатено дължимото възнаграждение за месец април съответно на изработените през същия месец дни, доколкото прекратяването се счита от 08.04.2021 г., както и обезщетението на основание чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Отрича ищецът да се е явявал в „...“ или отдел „....“, както и при Ректора на ...., с желание да преподава и да провежда занятията си. Уточнява, че процесната заповед била оставена още и при секретариата на Ректората, в отдел „....“, в Магистърски факултет, както и при нея в отдел „Правен“, но въпреки това ищецът не се е явил да я получи.

Свидетелката сочи, че единствената комуникация с ищеца по време на изпълнението на трудовите му задължения при ответника е била лично, когато той е посещавал кабинета й за да представи издадените от него книги. Разказва, че всеки преподавател при ответника може да притежава служебен имейл, но за целта той следва да го вземе и да го ползва, като ищецът не е сторил това, а е посочил негов личен имейл за кореспонденция в CV, приложено към молбата му за постъпване на работа в .... и към молбата за явяване на конкурс за постъпване.

Свидетелката ... посочва, че изпълнява длъжността „секретар – специалист“ при ответника в департамент „Право“, считано от 13.03.2017 г., като познава ищеца във връзка с преподавателската му дейност в университета. Сочи, че не е провеждал занятията си по изготвения график в електронна среда чрез платформата “Moodle”, за което получавала множество оплаквания от студенти, че не се водят занятия и нямат материали. Твърди, че след връщане на присъственото обучение през м.05.2021 г. е забелязала, че ищецът не е включен в програмите и графиците за преподаване, тъй като бил уволнен. Излага, че по време на онлайн обучението ответникът е правил опити да предостави на ищеца техническо средство за провеждане на занятия. Уточнява, че комуникацията между нея и ищеца е водена единствено лично по повод на въпроси, свързани с график или нещо друго, като не е разполагала с негов телефон за връзка или имейл. По отношение на изготвянето на графиците ... свидетелства, че това се прави след като преподавателят зададе часовете и дните, които са му удобни, след което се подават съответните колеги за зала. Излага, че всеки преподавател в ответния университет, независимо дали е хоноруван или щатен, има право на служебен имейл, след подадена от него заявка за това, като ако не желаят такъв могат да предоставят личен имейл за кореспонденция с други преподаватели и/или студенти.

Основния формиран между страните спор е налице ли е надлежно прекратяване на трудовото правоотношение, както и явявал ли се е ищецът на разположение на работодателя – ответник в настоящото производство.

По така наведените твърдения между страните по делото, съдът намира следното:

Съдебно предявеното от ищеца право произтича от обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответника да 4 плаща на ищеца уговореното трудово възнаграждение срещу задължението на последния да престира работна сила.

С оглед на това, за основателността на предявените осъдителни искове в тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудовото правоотношение през периода, за който се претендира възнаграждение, полагането на труд през този период и уговорения размер на трудово възнаграждение.