Решение № 633 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605647 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. В. Н. Г., срещу присъда от 31.05.2022 г., постановена по НОХД № 16907 по описа на Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 20-ти състав.

С присъда от 31.05.2022 г., постановена по НОХД № 16907 по описа на Софийски районен съд за 2017 г., Наказателно отделение, 20-ти състав, подс. В. Н. Г., с ЕГН :

**********, е признат за виновен в това, че на 23.06.2015 г., около 12:00 ч., в деловодството на отдел "Пътна полиция" – СДВР, находящо се в гр. София, ул. *******, съзнателно се е ползвал пред С.Н.Р. – системен оператор в ОПП – СДВР от неистински частен документ – копие на договор за покупко-продажба на МПС от 15.11.2002 г., който предоставил в десет идентични екземпляра, с който Ц.Л.Ц. и В. Н. Г. продават на Г.Ж.Д. лек автомобил марка :

"Фолксваген", модел: "Пасат", с ДК № *******, на който е придаден вид, че е подписан за продавач от Ц.Л.Ц. и за купувач от Г.Ж.Д., а в действителност същите не са полагали подписите си в договора, като от В. Г. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подс. В. Н. Г. е признат за и за това, че на 23.06.2015 г. в деловодството на ОПП – СДВР, находящо се в гр. София, ул. *******, съзнателно се е ползвал пред С.Н.Р. – системен оператор в ОПП – СДВР, от неистински официален документ – копие на нотариално удостоверяване върху договор за покупко-продажба на МПС от 15.11.2002 г. за лек автомобил марка : "Фолксваген", модел: "Пасат", с ДК № *******, който представил в десет идентични екземпляра, на който бил придаден вид, че нотариалната заверка на подписите в документа, положени от Ц.Л.Ц., В. Н. Г. и Г.Ж.Д., вписана под рег. № 25149 на същата дата, е извършена от нотариус Анушка Илчева – РС 1

София, с рег. № 034 на Нотариалната камара, като предмет на деянието е документ, съдържащ нотариално удостоверяване и от В. Н. Г. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. В. Н. Г. е наложено едно общо най-тежко наказание между двете му определени, а именно - "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. В. Г., със снета по делото самоличност, е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 121.53 /сто двадесет и един лева и 0.53 стотинки/ лева, и 280 /двеста и осемдесет/ лева в полза и по сметка на СРС – разноски в съдебната фаза на процеса, както и да заплати по 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 НПК.

В определения от закона срок, подсъдимият е подал въззивна жалба срещу така постановената присъда. В същата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и е постановена без да са налице безспорни доказателства за авторство на деянията.

Твърди се, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, не е било установено от кого са предоставени документите, а това води до несъставомерност на деянието, като същото остава недоказано и липсва в тази връзка субективният елемент на деянието.

В проведеното разпоредително заседание на 05.01.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения се развиват аргументи по същество от адв. Ю. С. – защитник на подс. В. Г..

Представителят на Софийска градска прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата е правилна и законосъобразна.

В предоставената му последна дума подс. Г. заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна по изложените аргументи в нея, но присъдата следва да бъде отменена в частта за деянието по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.

Принципно липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може 2 да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение;

Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О. ; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О. ;

Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. В подадената въззивна жалба се твърди бланкетно, че са допуснати множество процесуални нарушения, без обаче да е посочено в какво се изразяват и да има наведени конкретни възражения и оплаквания.

Въззивната инстанция намира обаче, че към момента на постановяване на настоящото решение вече е изтекла абсолютната давност предвидена в НК за деянието по чл. 316, вр. чл.

309, ал. 1 НК. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда повече атакуваната присъда и мотиви в тази им част и за това деяние, като ще следва да бъдат изложени аргументи само относно изтичането пред настоящата инстанция на давността за деянието по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.

В глава I X от Наказателния кодекс "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 НК предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл.

80, ал. 1, т. 4 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяния, наказуеми с лишаване свобода повече една години. В конкретния случай наказателното производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 4 от този член от НК). В конкретния случай давността е била пет години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НК) е седем години и половина от момента на извършване на деянието по аналогия на чл. 80, ал. 3 НК.

Въззивният съд приема, че в конкретния случай деянието е извършено и погасено с абсолютна погасителна давност, както следва: за извършено деяние на 23.06.2015 г., същото е погасено по давност на 23.12.2022 г.

Ето защо и присъдата, постановена от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав по НАХД № 16907 по описа за 2017 г., следва да бъде отменена в тази и част на основание чл. 334, т. 4 НПК и наказателното производство, образувано и водено срещу В.

Н. Г., за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, давност.

По отношение на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК:

Въззивният съд счита, че възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото в досъдебната му фаза, при постановяването на присъдата и при изготвянето на мотивите, са изцяло неоснователни. Спазени са процесуалните правила от проверяваната инстанция. Първоинстанционният съд подробно и в достатъчен обем е изложил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени средства е станало това и какви са правните съображения.

Въззивната инстанция споделя развитите мотиви на проверяваната инстанция при определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на подс. Г., като съдът е съобразил и изложил мотиви във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 НК, за извършеното престъпление.

Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК "Документни престъпления" са найобщо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и 3 съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.

В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е "неистински официален документ". В закона няма легална дефиниция за "документ", но според Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – "официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а "неистински документ", съгласно чл.

93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

В конкретния случай договорът за покупко-продажба правилно е бил квалифициран от СРС като "неистински официален документ", доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издава по установен ред и форма. На документа е придаден вид, че изхожда от нотариус, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, а и от доказателствата по делото се установява, че никога не го е съставяло или подписвало, поради което не остава никакво съмнение, че документа наред с качество си на официален документ е и "неистински" по смисъла на закона.