Решение № 258 от 11.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Плевен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500298 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от А. З. A. с ЕГН********** срещу Решение № 161/09. 02. 2026 г. по гр. д. № 1602/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението изцяло и за уважаване на предявения иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НОИ – гр.

Плевен не е изразила становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на 1 обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от А. З. А. с ЕГН********** срещу ТП на НОИПлевен иск с правно основание чл. 1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР вр. чл. 5 УУТССР (отм.) за признавяне на трудов стаж за периода от 18. 12. 1991 г. до месец август 1991 г. в МЕТАКОМ СЛЗ АД – Плевен.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че Съгласно чл.1 от Указа/отм./ ал.2 трудов стаж в държавни учреждения, предприятия, ТКЗС или обществени организации може да се установява, ако се представи пред съда удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени. С оглед дадените указания на съда ищецът е представил Удостоверение № 5506-14-224 от 15.07.2025год. на ТП на НОИ-Плевен, в което е вписано, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов / осигурителен стаж за периода от 01.02.1991год. до 28.02.1991год. при работодател Метаком СЛЗ АД-Плевен. Документацията е приета и се съхранява в РАЦ при ТП на НОИ-Ловеч, в гр.Тетевен. лицето е открито във ведомостта за заплати за м.02.1991год. само с имена, без трудово възнаграждение и отработени дни.

Съдът е приел с оглед посочената по-горе разпоредба на чл.1 ал.2 от Указа/отм./, че не е налице възможност за ищеца да установява правата си по съдебен ред и в този смисъл искът се явява недоказан, т.к. с оглед направеното отбелязване в трудовата му книжка за положен труд от 18.12.1990год. до 15.03.1991год./прекратено ТПО на основание чл.325 т.1 от КТ/ и с оглед факта, че не е налице загубване или унищожаване на книжата, а съхранение на друго място - посочено в удостоверението, претенцията следва да се отхвърли.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения.

2

Видно от доказателствата по делото ищецът е представил удостоверение от НОИ съгласно изискването на чл. 5, ал.2 ЗУТОССР, от което е видно, че за процесния период от 18. 12. 1990 г. до месец август 1991 г. за ищеца липсват данни за отработени дни в „МЕТАКОМ СЛЗ“АД – гр.Плевен и за заплатено трудово възнаграждение.

По делото е представено ксерокопие от трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че ищецът е бил на трудов договор в „МЕТАКОМ СЛЗ“ ЕООД за периода от 18. 12. 1990 г. до 07. 09. 1992 г.

По делото са представени копия от разчетно – платежни ведомости, заверени от ответника, от които е видно, че за процесния период ищецът е работел в Стоманолеярния завод – Плевен ( МЕТАКОМ), посочени са за всеки месец конкретно отработени дни и трудовото възнаграждение, като такива данни липсват само за месец февруари 1991 г.

По делото е допуснат до разпит като свидетел В. З.Д., който в съответствие с чл. 6, ал.4 ЗУТОССР е представил ксерокопие от трудовата си книжка, затова, че е работил в „МЕТАКОМ СЛЗ“ за периода от 07. 02. 1985 г. до 21. 04. 1992 г. От разпита на този свидетел се установява, че ищецът е започнал работа в Стоманолеярния завод през 1990 г. като фадромист.

Свидетелят си спомня, че през 1991 г. ищецът е работел в завода в процесния период от време първоначално като фадромист, а след това в цеха за почистване като шмергелист за почистване на мивка, където е работел и свидетелят.

По делото са представени съдебни решения за фирмена регистрация на Стоманолеярния завод, който е с фирма „МЕТАКОМ СЛЗ“ЕООД впоследствие АД, и който е заличен със съдебно решение от 01. 04. 2014 г. по т. д. № 80/ 2011 г. по описа на ОС- Плевен, с което е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 632, ал.4 ТЗ.

При така събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства въззивният съд приема, че са налице допустимите по ЗУТОССР доказателства въз основа на които се установява, че за процесния период от 18. 12. 1990 г. до месец януари 1991 г. и от месец март 1991 г. до месец август 1991 г. включително ищецът е работел в „МЕТАКОМ СЛЗ“ АД – Плевен като фадромист и след това като шмергелист в два различни цеха последователно, 3 налице са разплащателни ведомости, в които са отразени отработените от ищеца дни и съответно изплатеното трудово възнаграждение за конкретния месец. С оглед на това съдът приема за установено, че са налице писмени и гласни доказателства, които установяват по безспорен начин, че за процесния период, с изключение на месец февруари 1991 г., ищецът е работел в „МЕТАКОМ СЛЗ“ АД, поради което този период следва да бъде признат за трудов стаж спрямо ответника ТП на НОИ. По отношение на трудовото възнаграждение съдът счита, че не следва да се приеме, че същото е било в размер на 280 лв., тъй като в разплащателните ведомости са посочени трудови възнаграждения изплатени на ищеца за процесния период от 177, 41 лв. до 1305, 58 лв. в зависимост от броя на отработените дни и размера на актуалното за съответния месец трудово възнаграждение. По тези причини следва ответникът да съобрази съответното възнаграждение за ищеца в процесния период, признат в настоящото производство за трудов стаж, въз основа на разплащателните ведомости за този период, които е представил по делото с оглед определяне размера на пенсията.

По изложените съображения въззивният съд счита, че следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има трудов стаж по трудово правоотношение с „МЕТАКОМ СЛЗ“ АД – гр. Плевен (Стоманолеярен завод – Плевен) за периода от 18. 12. 1990 г. до 31. 01. 1991 г. на длъжност „фадромист“ и от 01. 03. 1991 г. до 31. 08. 1991 г. на длъжност „чистач“ (шмергелист) на пълен 8 часов работен ден и месечно заплащане на трудовото възнаграждение съобразно разчетно- платежни ведомости на Стоманолеярен завод, находящи се при ответника ТП на НОИ – гр.Плевен, като за месец февруари 1991 г. следва искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан, поради липса на доказателства за отработени дни от ищеца и за заплатено трудово възнаграждение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в првоинстанционното производство в размер на 554, 75 евро (1080 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. за удостоверение съгласно списък по чл. 80 ГПК в първоинстанционното производство). Пред въззивната инстанция е представен списък от ищеца, в която са посочени 1213 лв. за адвокатско 4 възнаграждение в размер на 1213 лв., но не става ясно кога и на какво основание сумата от 1080 лв. е нараснала на 1213 лв. за адвокатско възнаграждение след приключване на първоинстанционното производство. По тези причини съдът приема, че сумата дължима като разноски за адвокатско възнаграждение от ответника е 1080 лв., а не както е посочено в списъка по чл. 80 ГПК във въззивната инстанция 1213 лв.

При този изход на делото следва въззиваемата страна ТП на НОИ Плевен да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК на въззивника направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 450 евро за адвокатско възнаграждение. В списъка по чл. 80 ГПК пред настоящата инстанция е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 620 евро, но от договорите за прана защита и съдействие общо адвокатското възнаграждение уговорено и заплатено от въззивника е в размер на 450 евро, поради което следва да се заплати тази сума, а не посочената в списъка по чл.80 ГПК в размер на 620 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като неправилно и незаконосъобразно Решение № 161/09. 02. 2026 г. по гр. д. № 1602/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – Плевен с ЕИК***, с адрес на управление гр.Плевен, пл. ***, представлявано от директора Г.С., че А. З.

A. с ЕГН**********, със СЪДЕБЕН АДРЕС гр. Плевен, ***, адв. Д. Н., има ТРУДОВ СТАЖ по трудово правоотношение с „МЕТАКОМ СЛЗ“ АД – гр. Плевен (Стоманолеярен завод – Плевен) за периода от 18. 12. 1990 г. до 31. 01. 1991 г. на длъжност „фадромист“ и от 01. 03. 1991 г. до 31. 08.

1991 г. на длъжност „чистач“ (шмергелист) на пълен 8 часов работен ден и месечно заплащане на трудовото възнаграждение съобразно разчетноплатежни ведомости на Стоманолеярен завод, находящи се при ответника ТП на НОИ – гр.Плевен, като за месец февруари 1991 г.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, поради 5 липса на доказателства за отработени дни от ищеца и за заплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК ТП на НОИ – Плевен с ЕИК*** да заплати на А. З. A. с ЕГН********** направените по делото разноски в първоинстанционното производство по гр. д. № 1602/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в размер на 554, 75 евро (1080 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. за удостоверение съгласно списък по чл. 80 ГПК в първоинстанционното производство).

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК ТП на НОИ – Плевен с ЕИК*** да заплати на А. З. A. с ЕГН********** направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 450 евро за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6