Решение № 316 от 07.08.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. П., 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100092 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от "Б. К.

Б." ЕАД ЕИК ********, действащо чрез пълномощник юрисконсулт С. П., обективираща обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422 ГПК срещу Р. А., ЕГН ********** от село Б., ул."Гр. П. № **, община П., да се признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 159/2025 г. по описа на РС гр. М. Т., а именно: 1 700 лева неплатена главница, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 20.08.2025 г.

/подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, 295,40 лева неплатена договорна лихва, 213,92 лева съдебни разноски, от които 33,92 лева заплатена държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът сочи, че на 11.10.2022 година между "Кр. Й." ООД в качеството на заемодател и Р. А. в качеството на заемополучател е сключен договор за заем с № 702795 в размер на 1 700 лева. Съгласно постигнатите договорености ответникът се задължил да върне на заемодателя общо сумата от 1 995,40 лева, чрез заплащане на 9 погасителни вноски, всяка в размер 351 лева, с 1 падеж на първата вноска 10.11.2022 г., падеж на последната - 11.07.2023 г.

Твърди, че заемната сума е предадена на А..

Ищецът сочи, че на 12.01.2024 г. между "Кр. Й." ООД в качеството на цедент и "Кр.И.И.БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който първият е прехвърлил на втория вземането си по гореописания договор за заем с ответника. Сочи, че вземането е описано в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Твърди, че съгласно Приложението общият размер на вземането на кредитора по процесния договор за кредит е 3 329 лева, от която сума 1 700 лева главница, 295,40 лева договорна лихва, 1 330,60 лева неустойка.

Сочи се в молбата, че кредитополучателят не е извършвал плащания преди и след цесията.

Сочи, че до заемополучателя е изпратено нарочно уведомление за извършената цесия, но същото е върнато с отбелязване, че пратката не е получена.

Твърди се, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 159/2025 г. по описа на РС гр.М. Т., за вземанията предмет на исковете, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В тази връзка заповедният съд е указал възможността за предявяване на искове по чл.422 ГПК, която възможност заявителят е реализирал, подавайки молбата, въз основа на която е образувано настоящото дело.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на исковете.

Представя писмени доказателства. Претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата са надлежно връчени на ответника, чрез назначен от съда особен представител, който в законоустановения срок депозира писмен отговор. Релевира възражение за недопустимост на исковете, с довод за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по предявените претенции. Твърди, че заемополучателят не е бил надлежно уведомен за предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че липсват доказателства по делото за възникване на описаното в молбата облигационно заемно правоотношение. Твърди :

"Неправомерно е начислена договорна лихва и обезщетение за забава неустойка". Релевира възражение за недействителност на процесния договор 2 за заем поради нарушаване на добрите нрави. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител.

Депозира чрез процесуален представител писмено становище относно отговора на исковата молба. Обосновава теза за необоснованост на защитната позиция на ответника. Счита предявените искове за доказани и основателни и прави искане за уважаването им като такива. Прави възражение за прекомерност на претендираното от представителя на ответника адвокатски хонорар. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

По делото са събрани представените писмени доказателства, също материалите по ч.гр.д. № 159/2025 г. по описа на РС гр. М. Т..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Установи се по делото, че на 11.10.2022 година между "Кр. Й." ООД в качеството на заемодател и Р. А. в качеството на заемополучател е сключен договор за заем с № 702795 за сумата от 1 700 лева, при ГПР 48,316 % и ГЛП – фиксиран за целия срок на договора, 3,330% месечен лихвен процент.

Съгласно постигнатите договорености ответникът се задължил да върне на заемодателя общо сумата от 1 995,40 лева, чрез заплащане на 9 погасителни вноски, всяка в размер 221,71 /погасителна вноска без неустойка/ и в размер на 351 лева /погасителна вноска с неустойка/, с падеж на първата вноска 10.11.2022 г. и падеж на последната - 11.07.2023 г. или 3 159 лева с неустойка.

Установи се, че на 12.01.2024 г. между "Кр. Й." ООД в качеството на цедент и "Кр.И.И.БГ" ЕАД в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който първият е прехвърлил на втория вземането си по гореописания договор за заем с ответника. Установи се, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името и за сметка на първия всички длъжници по вземанията – предмет на горепосочения договор за цесия.

Установи се, че на 08.02.2024 г. „Кр.И.И.БГ“ ЕАД в качеството си на пълномощник на цедента /първоначалния кредитор/ е изпратило чрез куриер /известие за доставяне на лист 18 в гр.д. № 267/2025 г. / до ответника Уведомление за цесия „Кр. Й.“ ООД – 12.01.2024 г., Известие и информация по чл.13 и чл.14 от ОРЗД, което не е връчено на адресата. Куриерът е отбелязал в известието, че адресатът е непознат на адреса.

3

По делото не се събраха доказателства, че „Кр. Й.“ е предало на А. уговорения заем, нито доказателства за извършвани погашения.

Установи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за процесните вземания, въз основа на което е образувано ч. гр.д. № 159/2025 г. по описа на РС гр. М. Т..

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. В тази връзка и в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил исковете – предмет на настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна съдът счита предявените искове за допустими, а по същество за неоснователни.

Предявени са в законоустановения срок установителни претенции с предмет парично вземане, за което кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, във връзка с което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си по заповедта в едномесечен срок, което последният е сторил. Т.е. претенциите са предявени от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е родово компетентният съд. В тази връзка неоснователно е възражение на процесуалния представител на ответника за недопустимост на претенциите.

По основателността на исковете:

Ищецът претендира да е кредитор на ответника на основание Договор за цесия от 12.01.2024 г., сключен между "Кр. Й." ООД в качеството на цедент и "Кр.И.И.БГ" ЕАД, в предмета на който са включени и вземанията на кредитора по Договор за заем с № 702795 от 11.10.2022 година, сключен между "Кр. Й." ООД в качеството на заемодател и Р. А. в качеството на заемополучател.

Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

От събраните по делото доказателства не се установи уведомяване на заемополучателя А. за процесната цесия, нито към деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към момента на предявяване на претенциите, респ. към датата на обявяване на съдебното дирене за 4 приключено.

Относно представеното пълномощно /от цедента в полза на цесионера/ съдът съобрази, че няма законова пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията на длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на закона - чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника следва уведомлението за нея да е достигнало до знанието на длъжника, като длъжникът може да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, или цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението следва да се извърши в рамките на съдебното производство.

В казуса е несъмнено, че заемополучателят/ длъжникът А. не е бил уведомен за процесния договор за цесия преди депозиране на исковата молба в съда, същевременно несъмнено е, че същият не е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея – включително уведомлението за цесия.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на особения представител на ответника, при условията на чл.47 ГПК. Ответникът не е получил уведомление за цесията и в хода на съдебното производство, поради което се налага извод, че цесията не е произвела действия спрямо него.

Връчването на уведомление на особен представител няма действие спрямо ответника, което представителство е такова по закон. По делото не е представено и уведомление за цесията до длъжника и от предишния кредитор.

С оглед изложеното цесията не е произвела действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията произтичащи от процесния договор за заем в полза на цесионера ищец. В тази връзка предявените искове са недоказани и неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Поради горното не е необходимо обсъждането на твърденията и доводите на страните относно действителността, респективно недействителността на процесния договор за заем поради съобразяването /несъобразяването му с 5 императивни разпоредби на ЗПК.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има ответника. В тази връзка и доколкото ответникът не е сторил разноски по делото, такива не му се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от "Б. К. Б." ЕАД ЕИК ********, действащо чрез пълномощник юрисконсулт С. П., искове по чл.422 ГПК срещу Р. А., ЕГН ********** от село Б., ул."Гр. П. № **, община П., да се признае за установено в правоотношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 159/2025 г. по описа на РС гр. М. Т., а именно: 1 700 лева неплатена главница, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 20.08.2025 г.

/подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, 295,40 лева неплатена договорна лихва, 213,92 лева съдебни разноски, от които 33,92 лева заплатена държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6