Решение № 10787 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10787 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20211110150298 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Е. К. А. и П.

К. А. кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4607,86 лв. – представляваща ½ от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. “Света Троица“, бл. 362, вх. Г, ет.1, ап. 71, за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.08.2021г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1091,47 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4607,86 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г. – 05.08.2021г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 5,95 лв. – представляващо ½ от възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. “Света Троица“, бл. 362, вх. Г, ет.1, ап. 71, за периода 01.07.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,42 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 5,95 1 лв. за периода 31.08.2018г. – 05.08.2021г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. “Света Троица“, бл. 362, вх. Г, ет.1, ап. 71, тъй като ответниците се явява съсобственици на имота за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия. Моли искът да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците, чрез особения им представител П. В., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия. Навежда твърдения за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Оспорва дължимостта на вземанията за дялово разпределение и лихви по подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Спорно между страните е обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за 2 енергетиката.

От представен по делото Нотариален акт от 30.11.1978г. е видно, че към тази дата К.

А. е призната за собственик на имот с адрес – гр. София, ж.к. “Вълчо Иванов“, бл. 362-363, вх. Г, ет.1, ап. 71. Констатира се от удостоверение от СО- район „Илинден“, че адрес ж.к.

“Вълчо Иванов“, бл. 362-363 е идентичен с ж.к. „Света Троица“ № 362. От удостоверение за наследници на К. Стоянова се установява, че след смъртта имотът се придобива от наследниците – Е. А. и П. А. при 1/2 ид. части. Няма данни за промяна на собствеността до настоящия момент.

С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период ответниците Е. А. и П. А. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “Света Троица“, бл. 362, вх. Г, ет.1, ап. 71, при квоти: 1/2 за Е.

А. и 1/2 за П. А..

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена 3 потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.

Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно 4

Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния период.

Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове.

Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия, респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.

Действително в имота за процесния период не е извършван реален отчет, тъй като в имота не са монтирани ИРРО. Поради това е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата при наличие на 4 бр. радиатори по методика 6.5 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на брой лица, които по данни на ФДР са били 4 бр., с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. на осн. чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.

От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за извършени плащания.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 15.09.2018г. – 05.08.2021г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 9512,71 лв., а за дялово разпределение в размер на 11,90 лв.