Решение № 16992 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16992 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря П. ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110149487 по описа за 2025 година

Производствотo e по реда на чл. 124 ГПК.

“Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Иншурънс Груп” ЕАД е предявило иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ срещу Столична община за сумата от 366,42 лева невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. “А**” с рег.

№ СВ **, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка “каско”, които щети са настъпили при ПТП от 16.06.2025 г. в гр. София по ул. “Академик Константин Пешев” пред № 7, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (20.10.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние по договор за имуществена застраховка „каско“ по повод ПТП, настъпило при преминаване на автомобила, обект на застраховката, в необозначена и несигнализирана неравност (дупка) на улица в гр. София.

Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва настъпването на твърдяното събитие при сочения механизъм. В тази връзка 1 се позовава на липса на протокол за ПТП, който да е съставен по повод процесното събитие след посещението на полицейски орган. Възразява, че водачът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, с което е допринесъл за настъпване на събитието. Преди датата на ПТП в района, в който се твърди, че е настъпило произшествието, било възложено извършването на ремонтни дейности съгласно договор от 03.08.2023 г., сключен между Столична община и ДЗЗД “Зона 2”, и след завършване на СМР били съставени съответните документи за отчет и приемане на количествата изпълнени СМР, поради което било доказано извършване на текущ ремонт на процесния участък. Отделно от това не било доказано наличие на покрит застрахователен риск, нямало доказателство за това, че увредените части са били в изрядно състояние преди настъпване на процесното събитие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на соченото в исковата молба място, както и размера на причинените вследствие на събитието вреди.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че водачът на процесния автомобил е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което поведение е в причинна връзка с твърдяното произшествие.

Съдът приема за установено, че на 16.06.2025 г. в гр. София водачът на л.а. “А**” с рег.

№ СВ ** се е движил по ул. “Константин Пешев” в ж.к. “Овча купел” и в района на № 7 е попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (дупка), вследствие на което били нанесени щети върху автомобила.

Горните изводи съдът основава на събраните по делото свидетелски показания чрез разпита на свидетелите - Й. Б. и К. К.. Свидетелката Б. съобщава за настъпило пътнотранспортно произшествие, което възникнало, докато пътувала в лек автомобил марка “А*”, управляван от К. К.. Инцидентът настъпил, докато двамата се движили в гр. София в ж.к. “Овча купел” по път за адреса на приятелка на свидетелката, който бил ул. “Константин Пашев” № 38. Посочената улица непрекъснато била в процес на строителство и по нея имало много дупки. При преминаване върху една от дупките се спукала гума на автомобила.

След преминаване през дупката било преустановено движението на автомобила, защото се чул силен тропот и се усетило “твърдо возене”. Това дало сигнал за проблем и водачът спрял автомобила вдясно на пътното платно. Инцидентът настъпил на ул. “Константин Пешев”, като свидетелката не може да посочи точният номер, на който е възникнало събитието. Тя съобщава, че от лявата страна на улицата имало игрален клуб и кооперация с приземни гаражи и светофар. Произшествието настъпило вечерта, след полунощ. Когато спрели, установили, че предната лява гума е мека, задната гума не била толкова спаднала, но също била спукана. Преди настъпване на инцидента автомобилът с движил бавно - със скорост от около 20 - 25 км./час и с такава скорост било преминато през дупката. Нямало възможност 2 последната да бъде заобиколена. Свидетелката и водачът на автомобила отбили на разстояние от около 10 - 15 метра след дупката, като установили, че същата е около метър широка. Дупката била позиционирана в средата на пътното платно. Улицата, по която се движили, била тясна и по нея не можело да се разминат два автомобила. От двете страни на улицата имало паркирани автомобили, което още повече стеснявало пътното платно.

Разпитан като свидетел, К. К. посочва, че излезнал с приятелка и пътували в гр. София. В тъмната част на денонощието той решил да я откара до дома й, като същата живеела в ж.к.

“Овча купел”. Преди това възнамерявали да посетят нейна приятелка в същия район, като по малка улица, чието име свидетелят не може да си спомни, преминал през огромна дупка, която не възприел преди това. При посочения инцидент се спукали две гуми на автомобила предна лява и задна лява гума. След като преминал през дупката, свидетелят излезнал от автомобила, и установил, че предната лява гума е спукана, задната гума е спадала, а също така лявата джанта била изкривена. Дупката по пътното платно не била означена със знаци, нито имало друга сигнализация за наличието й. Улицата, на която настъпил инцидентът, не била осветена, като същата се осветявала единствено от фаровете на автомобила. Дупката заемала цялото пътно платно, била дълбока и голяма. Свидетелят управлявал автомобила със скорост от около 30 - 40 км/ час. След инцидента се обадил на полицията, за да съобщи за събитието. Щетите върху автомобила били по предна лява гума, предна лява джанта, задна лява гума и задната лява джанта била одрана.

Съдът кредитира така събраните свидетелски показания, защото същите са последователни, логични, взаимно допълващи са и съответстват и на останалите доказателства, включително и на заключението по съдебно - автотехническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда съгласно чл. 202 ГПК.

Изводът за доказаност на събитието не се разколебава от обстоятелството, че за процесното ПТП не е съставен протокол след посещение на полицейски орган.

Възникването на събитието може да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателства, като в случая то е доказано по безспорен начин чрез разпита на двама свидетели, пряко възприели инцидента, единият от които участник в произшествието, и чрез заключение на вещо лице, според което от техническа гледна точка щетите върху автомобила отговарят да са получени при сочения механизъм.

Изводът относно наличие на несигнализирана неравност на пътното платно на соченото място - ул. “Константин Пашев” в ж.к. “Овча купел” в гр. София, към 16.06.2025 г., не се разколебава от приетите доказателства за извършени ремонтни дейности на улицата, на която е настъпило произшествието, а именно ул. “Константин Пешев”. Видно от възлагателно писмо с № СОА24-ТД26 - 8053/07.06.2024 г. от Столична община до ДЗЗД “Зона 2” в изпълнение по договор СОА23-ДГ55-513/03.08.2023 г. (л. 57) и акт за фактическо приключване на СМР от 02.08.2024 г. (л. 61), с който е констатирано изпълнението на възложените СМР съгласно горецитираното възлагателно писмо, по ул. “Константин Пашев” е бил извършен ремонт на пътна настилка с асфалт - направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 6 см. - до 50 3 кв.м., включително всички свързани с дейността разходи - 200 кв.м. и обкантяване на кръпката с битумна паста, включително всички свързани с дейността разходи - 220 кв.м. От една страна, от така събраните писмени доказателства за възложени от ответника и изпълнени СМР в района, в който е настъпил процесното събитие, не може да се направи категоричен извод, че са отстранени неравности на пътното платно именно в пътния участък, на който е възникнало процесното събитие. От друга страна, ремонтните дейности са били завършени най - късно на 02.08.2024 г. (при приемане на възложената работа), поради което не може да се направи безспорния извод, че към датата на събитието, настъпило повече от една година по - късно, са запазени резултатите от извършените ремонтни дейности и пътното платно не е било компрометирано към датата на процесното събитие. При това съдът приема, че ответникът не е провел успешно насрещно доказване, от което да се приеме, че пътният участък, на който е настъпил инцидентът, е бил в изрядно състояние, без неравности.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника) е възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с неосъобразена скорост. Съдът приема, че при възникване на инцидента свидетелят е управлявал автомобила със скорост, не по – висока от 40 км./час, което следва както от свидетелските показания, както и от посоченото от вещото лице в откритото съдебно заседание, според когото скоростта на управление на автомобила при настъпване на инцидента предвид конкретните увреждания е била не повече от 20 - 25 км/ч. Съдът приема, че посочената скорост на управление – ненадвишаваща 40 км./час, е съобразена с факторите на пътната среда съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се има предвид че автомобилът е бил управляван в тъмната част на денонощието, при неосветната и тясна улица. При това съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Установи се, че процесното пътнотранспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал.

2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, 4 като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.