Определение № 228 от 20.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500151 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Т. Д. и В. В. Д., чрез процесуалния им представител адв. Х., против определение № 627/03.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2600/2025 г. на ОС – Варна, с което е постановено спиране на производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 6310/2023 г. на РС – Варна относно предявена претенция по чл. 346 ГПК, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложени в частната жалба доводи за липса на преюдициалност между предмета на спора по в. гр. д. № 2600/2025 г. на ОС – Варна и висящия спор по претенциите по сметки по чл. 346 ГПК, се сочи, че не са налице основания за спиране на въззивното производство, поради което и се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – съделителя Й.Т.Й., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 2600/2025 г. на ОС – Варна е образувано по подадена от Й.Т.Й. въззивна жалба против постановеното по гр. д. № 6310/2023 г. на РС – Варна решение, с което е постановено делбата на съсобствения между страните недвижим имот, подробно описан, да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан. Във въззивната жалба е 1 била инкорпорирана и частна жалба срещу постановен от делбения съд отказ за приемане за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК на претенция по сметки – заплащане на извършени от въззивника Й. подобрения, по повод на което с определение от 07.01.2026 г. въззивният съд е постановил тази частна жалба да бъде отделена и разгледана в отделно производство. В тази връзка е било образувано в. ч. гр. д. № 52/2026 г. и по което с определение № 264/16.01.2026 г. обжалваният акт е бил отменен и е постановено връщане на делото на съда по гр. д. № 6310/2023 г. за предприемане на следващите се процесуални действия по приемане и разглеждане на заявената претенция по сметки. С оглед на този резултат с обжалваното пред настоящата инстанция определение е било постановено изращане на приложеното първоинстанционно дело на РС – Варна и спиране на въззивното производство по жалбата срещу решението за извършването на делбата до произнасянето и по искането по сметките, като изрично е указано, че при евентуално постановяване на решение по нея от страна на районния съд и подаване на въззивна жалба срещу това, същата да се разгледа във вече образуваното в. гр. д. № 2600/2026 г.

При така установеното, принципно основателни са доводите на частните жалбоподатели, че в настоящия казус разрешаването на спора относно претенциите по сметки не е преюдициален по отношение на способа на извършване на делбата. Това обаче важи в материалноправния аспект на този въпрос. В случая релевантното е, че този спор е част от предмета на първоинстанционното производство. Специалните процесуални разпоредби за делбения процес изрично предвиждат възможността на всеки един от съделителите именно в този процес да предяви имуществените си претенции, свързани с делбеното имущество. Целта е разрешаването на всички имуществени спорове между страните относно това имущество, което има и своите процесуални основания и последици – постановяването на един акт по съществото на спора, процесуална икономия от гледна точка на време и доказателствен материал, спестяване на разходи за страните. Пренасянето на спора по първоинстанционното производство пред въззивния съд обосновава и процесуалната целесъобразност от постановяването на общ акт и от тази инстанция. Това важи и за настоящата хипотеза, при която по част от този спор е необходимо допълнително произнасяне от първоинстанционния съд /предвид постановената отмяна на отказа му да приеме и разгледа предявената претенция по чл. 346 ГПК/. Още повече, че този изход по частната жалба предпоставя и връщане на първоинстанционното дело, ведно с всички доказателства по него. Това, както и по арг. от разпоредбата на чл. 210, ал. 2, изр. второ ГПК, обуславя невъзможността за разглеждане на въззивната жалба, предмет на в. гр. д. № 2600/2026 г., до произнасянето от първоинстанционния съд.

Ето защо, като е приел, че е налице временна процесуална пречка по движението на делото и е постановил неговото спиране до постановяване на акт от първоинстанционния съд по предявената от съделителя Й. Й. претенция 2 по чл. 346 ГПК, ОС – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВЪРЖДАВА определение № 627/03.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2600/2025 г. на ОС – Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3