Решение № 81 от 24.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Русе, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Александър Иванов

Ралица Герасимова при участието на секретаря Ева Димитрова в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600182 по описа за 2023 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Постъпил е протест от Районна прокуратура - Русе, срещу Присъда № 143/08.12.2022год., постановена по НОХД№ 1688/22г. по описа на Районен съд – Русе, с която М. Р. С. е призната за:

ВИНОВНА в това, че на 13.07.2022 г., в гр.Русе, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е220 ЦДИ, с рама № ***, като си служила с поставени предни и задни табели с регистрационен номер ***, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ поради което и на основание чл. 345, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.

ВИНОВНА в това, че на 13.07.2022 г., в гр.Русе, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е220 ЦДИ, с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни 1 средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“ - Наредба № I – 45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК така наложените наказания са групирани, като на С. е наложено най-тежкото от тях - „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Постановено е, веществените доказателства - два броя табели с регистрационен номер ***, да се изпратят по компетентност на Сектор „ПП“ при ОДМВР - Силистра.

С присъдата С. е осъдена и да заплати разноски в съответен размер.

В протеста е изложено оплакване за несправедливост на наложеното наказание, претендира се за изменение на присъдата като същото бъде увеличено – с налагане на друг вид от предвидените алтернативно за налагане наказание – лишаване от свобода, като се предлага размер от 3 месеца, което да бъде постановено да се изтърпи ефективно – при първоначален общ режим.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция протеста се поддържа.

Подсъдимата пред първата инстанция С. и защитника й /адв.Л./ развиват доводи за неоснователност на протеста и пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:

Протеста е неснователен.

2

С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи (неоспорвани и с протеста поради което въззивната инстанция не намира за необходимо само да ги повтаря и тук), че С. с действията си, описани в първоинстанционния акт, реализирала от правна страна визираните по-горе престъпления, за които била предадена на съд.

Окръжният съд счита, че индивидуализацията на наказанието, направено от първата инстанция се явява правилна, което определя неоснователност на искането по протеста за увеличаването му посредством приложение на различно от приложеното алтернативно възможно за налагане наказание за всяко от извършените престъпления, съответно и изводима от това промяна във вида на общото наказание, което следва да се изтърпи съобразно изискваното приложение института по чл.23 от НК. Преценката на първата инстанция да определи наказание глоба за всяко от двете престъпления, съответно крайното определено въз основа на групирането на наказанията, което следва да се изтърпи – глоба в размер на 1000 лева, не е несправедливо, като се явява адекватно с оглед постигане целите на наказанието и основно – с очакване да се постигне превъзпитателен ефект /личната превенция/ в аспекта на значимото в случая обстоятелство, че С. има малолетно, малко дете, за което единствено при реализиране наказателната й отговорност за извършеното с тази конкретика, би могла обективно да се грижи. Едновременно с това, в частност следва да се очаква и визираното и първата инстанция, поправяне в полето на очакваната оценка на извършителя за проявената по този начин благосклонност, поради посочената обществено оправдана цел, така, че да я мотивира към нереализиране занапред на друго противозаконно поведение. Предвид това, макар и формално правилни, аргументите за увеличаване на наказанието по протеста, не надделяват над тези, обусловили решението на първата инстанция да наложи по - лекият по вид наказание за всяко от извършените две престъпления, обуславящи и вида на определеното общо, така, че на извършителя да се даде очевидно крайна възможност (предвид съдебното минало и установеното за битието й до момента) да се поправи занапред, и без да е се налага ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както се предлага с протеста.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

3

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 143/08.12.2022год., постановена по НОХД№ 1688/22г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4