Решение № 38 от 15.03.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ихтиман, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20211840200672 по описа за 2021 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. В. ИЛ. против Наказателно постановление № 001841/21.09.2021 г. на началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание представя подробни писмени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд споделя фактическите изводи и правни изводи, направени от АНО.

От фактическа страна:

Жалбоподателят СТ. В. ИЛ. използва лек автомобил с рег. № СВ1786СК, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, собственост на Симона 1

Ставрева И.а.

На 31.03.2021 г. в 19:32 часа, с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+488, посока към гр. Пловдив, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 24+288, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № СВ1786СК, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство, което било управнявано от въззивника С.И..

На 09.04.2021 г. свидетелите Добри Б. и Я.А., служители на АПИ, изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол върху заплащането на винетни такси на път 1-6, км. 945, пътен участък АйтосБургас, в посока град Бургас. Около 15.50 часа спрели за проверка, жалбоподателя, който управлявал лек автомобил с рег. № СВ1786СК, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, собственост на Симона Ставрева И.а, за който към момента на проверката нямало заплатена винетна такса. След проверка в системата на АПИ, установили, че на 31.03.2021 г. в 19:32 часа, с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+488, посока към гр. Пловдив, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 24+288 с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № СВ1786СК, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Жалбоподателят потвърдил пред служителите на АПИ, че на 31.03.2021 г. в 19.32 часа именно той е управлявал процесния автомобил. Свидетелите квалифицирали деянието като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, с оглед на което предложили на жалбоподателя да заплати компенсаторна такса, което той отказал.

След направения отказ свид. Д.Б., в качеството на инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане-Бургас“ към АПИ, съставил на 09.04.2021 г. срещу жалбоподателя Акт № 001841/31.03.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на свид. Я.А..

Въз основа на АУАН е съставено обжалваното Наказателно постановление № 001841/21.09.2021 г. на началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП е постановено да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10 лв.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на производството доказателства, обективирани в показанията на свид. Добри Б. и Я.А., доклад с приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № СВ1786СК, Заповед №№ РД-11-167/08.02/2-21 г. и РД-11-54/15.06.2021 г. на председателя на УС на АПИ.

2

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост.

От доклада на АПИ, ведно с приложените статични изображения (снимки), които представляват годни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват дата, място, време на нарушението, марка, модел и регистрационен номер на автомобила, както и че за същия към часа на нарушението не е имало заплатена винетна такса.

От показанията на свидетелите Б. и А. се установяват обстоятелствата около извършената проверка на жалбоподателя, при която е констатирано, че същият е извършила процесното нарушение. Признанието за това пред служителите на АПИ и категоричния отказ на жалбоподателя да подпише съставения срещу него АУАН.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя се установява от РД-11-54/15.06.2021 г. на председателя на УС на АПИ, издадена на основание чл. 167а, ал. 2 ЗДвП от председателя на УС На АПИ, а на административнонаказващия орган да издаде обжалваното НП се установява от Заповед №№ РД-11-167/08.02/2-21 г., издадена на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП от председателя на УС на АПИ.

Не се споделят доводите на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. В случая наказаният е отказал да подпише акта, съставен в негово присъствие, като отказът му е удостоверен в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е предявен на жалбоподателят за запознаване със съдържанието му и подписване, но последният е отказал да го подпише, е установено по делото и от показанията на свидетелите Б. и А.. С оглед на това, настоящият въззивен състав не счита оплакването на жалбоподателя за правдиво. Съдът счита, че в случая процедурата по съставяне и връчване на АУАН е изцяло спазена. Когато актът се съставя в присъствие на нарушителя и същият откаже да го подпише, като последното обстоятелство се удостовери надлежно, за актосъставителя не възниква задължение да извършва последващи действия за връчване на акта или изпращането му за връчване по местоживеене на нарушителя. В случая на сочения за нарушител безспорно е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на акта и да получи препис от същия, но той отказва. Обстоятелството, че 3 отказва да получи препис от акта не влияе върху правото на наказаното лице да депозира възражения, както при подписването му, така и в посочения в чл.

44, ал. 1 от ЗАНН срок, от което право лицето не се е възползвало, но не защото актът не му е връчен, а защото такова процесуално поведение е избрано от самия него. В случая нарушителят сам се е поставил в ситуация да не получи препис от акта и не би следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение или от такова, извън регламентирания законов ред.

При съставянето на АУАН не е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е налице свидетел удостоверяващ отказа на санкционираното лице да подпише съставения акт. В ЗАНН няма изрична забрана свидетелят на съставянето на АУАН и на отказа да подпише акта да е едно и също лице и това е обяснимо предвид динамиката на обществените отношения и различните ситуации, в които може да бъде съставен АУАН, в които не винаги е обективно възможно да се осигури трето лице.

Противно на твърденията в жалбата, процесният АУАН е съставен на 09.04.2021 г., а датата 31.03.2021 г. след наклонената черта в номера на акта е автоматично генерирана от системата на АПИ и е обвързана с датата на извършване на нарушението, което се установява непротиворечиво от свидетелските показания по делото.

Съдът споделя и правните изводи на АНО.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е скрепено с административнонаказателна отговорност за водача, допуснал нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно 4 средство е управлявано от трето лице.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.