Решение № 3819 от 15.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8721/2025
- Вид
- Решение № 3819
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3819 гр. Варна, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20253110108721 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Е. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ** Чрез адв. Й. А. от ВАК срещу О. В., ЕИК **, с адрес: ** представлявано от Б. К. – кмет.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата от 1 917.03 лв., представляваща остатъка от общата сума в размер на 4 032.03 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на ПВЦ щит под двигател, ПВЦ подкалник преден ляв, ПВЦ вежда преден ляв калник, спойлер предна броня и въздушна възглавница амортисьор преден ляв на собственият му лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд, с per. № В **ВН, причинени в 1 резултат на настъпило на 23.08.2020г. ПТП, в гр.Варна, ЗПЗ до завод Метал, ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Желае задължението да му бъде заплатено по следната банкова сметка:
**, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:
На 07.10.2019г. сключва Застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско" на собственият си лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд, с per. № В ** ВН с „Д. З." АД, със срок на действие от 07.10.2019г. до 06.10.2020г.Автомобилът е застрахован за 14 100 лева, като застрахователната премия, която трябва да заплати, съгласно застрахователна полица № 0312190560019015 от 07.10.2019г. възлиза на 1 006.74 лева. Премията е разсрочена на четири вноски, като към момента са платени всички вноски.
На 23.08.2020г., управлявайки автомобила в гр.Варна, ЗПЗ до завод Метал, попада с предна лява гума в необезопасена дупка на пътното платно.
Веднага спира автомобила и се обажда на националния телефон на застрахователя, за да съобщи за настъпилото застрахователно събитие. Никой не вдига телефона, поради което се обажда на брокера си. Той му казва да изчака на мястото на произшествието, като заявява, че ще опита да се свържи с някой служител на застрахователя. След около 20 минути му се обажда брокера и му съобщава, че е разговарял със служител на застрахователя, който му казал в работен ден да отиде до офиса на застрахователя и да заведе щетата.
На 25.08.2020г. уведомява писмено застрахователя, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис заключение за вреди на МПС № 210704103/25.08.2020г. В описа, като увредени детайли са описани: ПВЦ щит под двигател, ПВЦ подкалник преден ляв, ПВЦ вежда преден ляв калник и спойлер предна броня. Тъй като има увреждания по ходовата част, следва допълнителния оглед на автомобила да се извърши в сервизни условия.
На 27.08.2020г. се извършва допълнителен оглед на автомобила, като в Опис - заключение за вреди на МПС са описани, като увредени: въздушна 2 възглавница амортисьор преден ляв и амортисьор преден ляв.
През месец септември 2020г. получава Уведомление, с което застрахователя му отказва изплащане на застрахователно обезщетение.
Приема, че отказа на застрахователя е неоснователен, т.к. всички увреждания по автомобила настъпват, след като автомобила преминава през необезопасената дупка до завод Метал, поради което извършва проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на повредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установява, че сумата, необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 5 197.84 лв.
На 12.10.2020г. завежда съдебен иск срещу „Д. З." АД, за заплащане на необходимото застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди, във връзка с което е образуваното гр.д. № 12914/2020г. по описа на ВРС, 39 състав. С Решение № 262639 от 18.10.2021г. по образуваното гр. д. № 12914/2020г. по описа на ВРС, 39 състав, „Д. З." АД е осъдено да му заплати сумата в размер на 4 032.03 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 23.08.2020г. ПТП с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд, с per. № В ** ВН, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решение № 262639 от 18.10.2021г. е постановено при участие на О. В., като трето лице помагач на „Д. З." АД.
Недоволен от така постановеното решение, ответника „Д. З." АД обжалва същото, като е образувано въззивно гражданско дело № 11/20222г. по описа на ВОС, I А състав. С Решение № 402 от 31.03.2022г. по образуваното въззивно гражданско дело № 11/20222г. по описа на ВОС, I А състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д. А. срещу „Д. З. "АД, иск за сумата над 2 115.00 лв. до претендираните 4 032.03 лв., като съдът е приел, че застрахователя дължи съгласно Общите условия на Застраховка „Каско на МПС" само 15 % от застрахователната сума. Решение № 402 от 31.03.2022г. е постановено при участие на О. В., като трето лице помагач на „Д. З." АД.
До момента не е получил пълния размер на претърпените от него имуществени вреди, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
3
Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В случая, органът към О. В., който е бил натоварен с поддръжка на инфраструктурата, собственост на О. В., в случая с поддържане на пътното платно по улиците, не е изпълнил задължението да извършва качествен ремонт и да поддържа общинската собственост с грижата на добър стопанин, както и да сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
От приетата по гр. д. № 12914/2020г. по описа на ВРС, 39 състав, САТЕ безспорно е установен механизма на настъпване на щетите, както и размера им, като същият възлиза на сумата в размер на 4 032.03 лв., определен по средни пазарни цени към датата на произшествието.
От претърпените вредите в размер на 4 032.03 лв., като приспаднем получената от „Д. З.Е" АД до момента сума от размер на 2 115.00 лв., се получава сумата в размер на 1 917.03 лв., която сума е дължима от ответника.
Във връзка с гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор.
Намира исковата молба за процесуално допустима, но неоснователна и необоснована по следните доводи и съображения:
Счита, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача е основание за намаляване отговорността на ответника.
Съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, събраните по делото доказателства следва да обосновават извод за пряка и непосредствена причинна връзка между процесното противоправно поведение и процесните по делото вреди. Смята, че представените доказателства не са достатъчни и не го доказват. За да 4 възникне отговорност за общината, е необходимо да са налице 3 предпоставки: вреда по колата, увреждането да е причинено от процесната дупка, пряка и непосредствена връзка между причинената вреда на колата и въпросната дупка. Чл. 51 , изр. 2 гласи: „Ако, увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали". Няма нищо конкретно, което да ни наведе на мисълта, че такова необезопасено, необозначено, и несигнализирано препятствие на платното – дупка, изобщо съществува и че вредата върху автомобила е причинена, именно от него.
Представените доказателства са крайно недостатъчни, за да се направи извод за пряка причинна връзка между настъпилото увреждане на ищцата и осъществено противоправно бездействие на ответника, обосноваващо реализиране на отговорността, предвидена в чл. 49 от ЗЗД. Няма приложени снимки на процесната „необезопасена" дупка, където се твърди, че е реализирано произшествието. При определяне размера на имуществени вреди трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.
На обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Счита, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекалено завишено и ако исковата претенция бъде уважена, ще настъпи неоснователно обогатяване на правно основание чл. 55 от ЗЗД.
В депозираната искова молба не са изложени твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства, например: нарушено зрение или други сетивни дисфункци, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните условия, обуславящи невъзможността да се възприеме въпросната дупка, заради, която се твърди, че е настъпило пътнотранспортното произшествие. С оглед на изложеното до тук, счита, че водачът на процесния автомобил е имал обективната възможност от дълго разстояние да възприеме процесната дупка, ако в действителност е съществувала, респективно да предотврати настъпването на деликта. В този ред на мисли отбелязва, че цялостното поведение на водачите на автомобилите трябва да е съобразено с особеностите на пътния участък, както и с правилата визирани в ЗЗД за тъй наречената „дължима грижа". Счита, че в настоящия случай водачът на автомобила с неспазване на дължимата грижа е улеснил механизма на увреждането, с оглед на което следва да се приеме, че е налице принос на шофьора на лекия автомобил, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване 5 размера на обезщетението за предявените вреди. Чл. 51, ал 2 гласи: „Ако, увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали". В конкретния случай, смята, че инцидента е настъпил, поради невнимание на водача. По този начин сам е допринесъл за настъпването му.
Оспорва изцяло обезщетението за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Оспорва и механизма на настъпване на инцидента, който се твърди от ищеца.
Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност, моли значително да намали размера на претендираното обезщетение за вреди.
Предвид изложеното по-горе моли съда да отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и искането за присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.А., поддържа иска. В хода по същество на делото моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява ,не изпраща предсавител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1917.03лева, представляваща непокритата от застрахователното обезщетение част от имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд, с per. № В ** ВН, причинени в резултат на настъпило на 23.08.2020г. ПТП, в гр.Варна, ЗПЗ до завод Метал, ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
6
Искът се основава на твърденията,че при движение по общински път автомобилът е преминал през неравност на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания по отделни негови компоненти.Част от вредите са били обезщетени от застрахователя „Д. З.“АД по сключен договор за застраховка „Каско“, като е изплатена сумата от 2 115лева.