Решение № 307 от 14.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102177 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „И* с ЕИК *, с адрес гр. С*, р-н Т*, ж.к. И* ул. „Б*, представлявано от Б*И. Н* - управител чрез юрисконсулт А* * Г*, съдебен адрес: гр. *р-н Т*, ж.к. И*ул. „Б* против А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „И*

Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2023г., ищцовото дружество сключило с ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456305, сключен при условията на ЗИФУР, като подробно в исковата молба се описва процедурата по сключването му. Твърди се, че след изпълнение на цялата процедура на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 1300, 00 лв., като съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се е задължил да преведе на кредитенюлучателя сума в размер на 1300, 00 лв., която сума според ищеца е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът И., а именно: в „У* с IBAN *****, BIC ****. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1300.00 лв. е разпределена на пет вноски, всяка от които в размер на 260.00 лв. за периода 02.11.2023г. - 01.03.2024г. Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по главницата, като цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди се, че няма плащания и по отношение на договорна лихва, поради което за периода 03.10.2023 г. до 01.03.2024 г. се сочи, че същата възлиза в размер на 128, 70 лв. Тъй като кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно:

01.03.2024г., същият не е погасен, се сочи, че ответникът е изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит 01.03.2024г. до крайната дата на претендираната лихва 03.06.2024г., поради което дължи сумата от 47, 31 лв. Излага се, че ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 1540/2024г. и е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищецът е указано да предяви иск за сумите по заповедта.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Д. И. с ЕГН **********, че 1 същият дължи на „И**с ЕИК ****, представлявано от Б* Н* сумата от 1 476, 01 лв., от които: 1 300, 00 лв. главница по предоставения кредит; 128, 70 лв. - претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 03.10.2023г. до 01.03.2024г. и 47, 31 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 01.03.2024г. до 03.06.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител адв. С. К., с който се оспорва предявените искове, като неоснователни. Ответникът твърди, че не е подписал приложените към исковата молба документи и не е получавал кореспонденция на имейл-а си за сключване на процесния договор, както и че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се установи, че именно той се е регистрирал в сайта на ищеца, че е приел Общите условия, да е получил на имейла си преддоговорната информация за условията на договора и уникален код на телефона, чрез въвеждането му в специален линк да е завършил сложният фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние. Твърди се, че липсват и доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния договор за кредит е изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено именно от ответника. Твърди се, че в представения към исковата молба договор за кредит липсва ясно описана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 44 %, което според ответника прави въпросната договорна клауза неравноправна, и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същата е нищожна. Твърди се, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Излага се, че включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Сочи се, че клаузите, предвидени в чл. 3 от договора са нищожни, противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Независимо, че ищецът не претендира неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора в размер на 362, 70 лв., се твърди, че това не променя неравноправния характер на уговореното и възможността съдът при служебна проверка на договора следва да ги приеме за нищожни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен на електронен носител и възпроизведен на хартиен носител Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456305, сключен при условията на ЗИФУР от 03.10.2023г. между „И** като кредитор и ответника като заемател.

В договора за кредит са вписани личните данни на кредитополучателя – трите имена, ЕГН, данните от личната карта - номер и дата на издаване, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, електронна поща, както и посочена банкова /платежна/ сметка в лева.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 1300 лв., а потребителят се задължава да я върне при условията на договора – за срок от 150 дни, на погасителни вноски, подробно описани в Погасителен план /първа погасителна вноска – 02.11.2023г., последна погасителна вноска – 01.03.2024г./; вид на кредита – „Бърз на вноски“. Освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15% /чл. 3/. Общата дължима сума по договора е в размер на 1 428, 70 лв. ГПР е 48, 44%. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора кредиторът се 2 задължава да предаде на потребителя сумата по ал. 1 /главницата/ в деня на сключване на договора чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или в офис на „И*. В чл.

4а е предвидено, че за сключването на договора за кредит не се изисква полагането на електронен подпис. Съгласието за сключване на договора се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в случай, че такъв е направен. В Общите условия към Договорите за предоставяне на кредит от „И* е описана процедурата по кандидатстване за кредит и подписване на договора за кредит. Видно от чл.1.1. от раздел II Кандидатстване за кредит, след като кандидатът посети уеб сайта и избере типа кредит, размера на сумата и срока, следва да попълни въпросник, с който предоставя лична информация и лични данни, след като даде съгласие за обработката на лични данни. На посочената от кандидата електронна поща, същият получава потвърждение, че е одобрен за кредита, както и преддоговорна информация под формата на СЕФ, Общи условия, както и Проект на договора за предоставяне на кредит. Потвърждаването на сключването на договора, заедно с ОУ и СЕФ, става с попълването на цифров код в профила на потребителя на сайта, който код е изпратен на телефонния номер, предоставен при кандидатстването за кредит. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно съобщение, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочената от него банкова сметка или на каса в офис на „И*. Изрично е предвидено, че договорянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние. За установяване спазване на гореописаната процедура, по делото е представена и електронната кореспонденция с кредитополучатателя, осъществявана чрез посочения при кандидатстването имейл адрес.

Видно от същата, заявката за кредит е отправена на 04.09.2023г. На 04.09.2023г. кредитополучателят е получил потвърждение по имейл, че е одобрен за кредит, като за удостоверяване самоличността на лицето, е изискано потребителят да прикачи в профила си – снимка на лична карта – лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето; лична левова банкова сметка. Потребителят е предоставил снимка на личната си карта лице и гръб; автопортретна снимка с личната карта до лицето, както и снимката от личната карта в уголемен размер, видно от които кандидатстващият за кредит е ответникът А. Д. И..

Представен е файл с аудиозапис на видеоразговор с кредитополучателя, който е изслушан в съдебното заседание чрез оглед на представения от ищеца компактдиск по реда на чл. 204 ГПК. От същия се установява, че по телефона е поискано от кредитополучателя да потвърди, че желае да сключи договор за кредит с уговорените параметри на същия. След това, с имейл от същата дата, потребителят е уведомен, че е одобрен за заем в размер на 1300 лв., и е изпратен линк за потвърждаване на сключването на договора; към писмото са прикачени два файла – преддоговорната информция и ОУ.

Представено е и прието като доказателство по делото писмо от „У*, съгласно което ответникът А. Д. И., ID № ********** в периода на проверка от 01.10.2023 до 31.10.2023 е клиент на банката и има открита/и банкова/и сметка/и, като по една от тях – IBAN ******* ищецът е превел на ответника сумата в размер на 1 300 лева на 03.10.2023г. с основание на превода Договор за заем номер 456305.

Кредиторът „И* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС-Благоевград срещу ответника, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 693/10.06.2024г. по ч.гр.д. № 1540/2024г. по описа на Районен съд - Благоевград за следните суми: - 1300 лв. /хиляда и триста лева/ - главница; - 128, 70 лв. /сто двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ договорна лихва за периода от 03.10.2023г. до 01.03.2024г.; - 47, 31 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.03.2024г. до 03.06.2024г., по Договор за предоставяне на кредит № 456305/03.10.2023г., ведно със законната лихва от 3 датата на подаване на заявлението – 07.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 26, 57 лв. /двадесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ за направени по делото разноски за платена държавна такса и 50, 00 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница по договор за кредит; чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва; чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава. От страна на ответника е направено възражение за нищожност и неравноправност на клаузи от договора с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал.