Решение № 643 от 17.11.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Пещера, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20235240100926 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр.

Пещера, ***, чрез адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл.

38, ал. 2, т. 1 и т. 2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК:

180639388, срещу Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, по чл.

26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Твърди ищцата, че на 16.12.2021 г. между нея и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4344522 от 16.12.2021г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 2400 лв. за срок от 36 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.42 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер 1 на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер на 153.66 лв., а общата дължима сума от потребителя - 2765.88 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване (16.12.2021 г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с "Файненшъл България" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 2256.12 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 18 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 279 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 125.34 лв. и вноска по кредит 153.66 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 2400 лв. и за период на ползване от 18 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 5022 лв., от които 2765.88 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 2256.12 лв. към гаранта "Файненшъл България" ЕООД.

Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради 2 нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.

19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48.42 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет Мениджмънт" АД (дружеството кредитор). Клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречи на 3 добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен на основание чл.

11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.

19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.

143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв., като частичен иск от 4

365.88 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Счита и че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл.

146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от 2256,12 лв., представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

Формулира петитум : 1.

Да бъде прогласена нищожността на

Договор за паричен заем № 4344522 от 16.12.2021 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.; 2. Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4344522 от 16.12.2021г., сключен с "Файненшъл България" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.; 3.

Да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД. ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:

********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от сумата в размер на 365.88 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.; 4. Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Файненшъл България" ЕООД. ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч. ЕГН:

********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 2256.12 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 5 датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от двамата ответници „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, и "Файненшъл България" ЕООД. ЕИК:

202513690.Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция. Излагат отделно съображения по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи респективно в договора за паричен заем и в договора за предоставяне на гаранция и недължимостта на претенцията на ищцата.Твърдят че договора за паричен заем и в договора за предоставяне на гаранция са сключени от разстояние по инициатива на ищцата. Твърдят, че клаузата за предоставяне на гаранция не е нищожна , като се сочи практика в този смисъл, че задължението за гаранция не е разход по кредита, поради което не следва да се включва в ГПР. Излагат твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, както и поради накърняване на добрите нрави.