Решение № 282 от 23.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА в присъствието на прокурора К. Хр. М. като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Частно наказателно дело № 20261720200944 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Перник за задължително настаняване и лечение по реда на чл.156, ал.1 от Закона за здравето на Р. М. С..

Представителят на прокуратурата поддържа направеното искане и предлага лицето да бъде настанено на лечение, като при определяне мястото, срока и формата на лечение да бъде съобразено становището на вещото лице.

Лицето, чието задължително настаняване и лечение се разглежда Р.

С. заявява, че приема становището на вещото лице за необходимост от лечение. Отрича да употребява наркотични вещества. Посочва, че му е нервно, че изпитва нетърпимост към своята майка и смята, че ако живее сам ще се чувства по-добре.

Защитникът му – адв. М.М излага съображения за основателност на искането на РП – Перник и предлага да се уважи, като мястото, формата и срока на лечение да се определят в съответствие с компетентното становище на психиатъра.

Пернишкият районен съд, след като прецени доказателствата по делото по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Р. М. С. е роден на **********г. в гр. *********. Постоянният му адрес е в град Перник, живее в апартамент заедно с майка си. Със средно образование е. Не е женен. Осъждан е. Не работи .

1

Не се води се на психодиспансерен отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции – гр. Перник.

Еднократно, в периода 11.01.2014г. – 20.01.2024г., е провеждал стационарно психиатрично лечение в психиатрично отделение към МБАЛ „Р.

Ангелова“ АД, Перник. Хоспитализиран е по спешност със съдействие на органите на МВР по сигнал на граждани, че обикалял гол в квартала. При и приемането обяснил, че докато спял изведнъж му прилошало, изпитал неопределен страх и скочил през прозореца. Изписан е с окончателна диагноза „Остра стресова реакция. Тревожен синдром с астено-вегетативна симптоматика“. Последващо амбулаторно проследяване и лечение не е провеждал.

Поведенческите отклонения при освидетелствания започват преди около двадесет години, когато е на възраст около 23-24 години. В този период започнал да приема наркотици - амфетамини, екстази, марихуана, кокаин. В същия период и продавал /разпространявал/ наркотични вещества, за каквито деяния трикратно е осъждан с влезли в сила присъди и е изтърпял ефективно наложените му наказания лишаване от свобода. С последната присъда му е наложено наказание осем години лишаване от свобода, което изтърпял в затвора Бобов дол през м. август 2025г.

След първия престой на С. в затвора поведенческите отклонения се задълбочили. Безповодно изпитвал тревожност и страхова напрегнатост, занемарил хигиенните си навици. Постепенно настъпила цялостна промяна в поведението му. По време на престоя в пенитенциарното заведение приемал предписани му от психиатър медикаменти заради напрегнатост и невъздържано поведение .

След освобождаването му се върнал в жилището на своята майка.

Първите два-три месеца състоянието му останало спокойно. Впоследствие, поради прекратяване приема на медикаментите, настъпила промяна – станал раздразнителен и избухлив, към майка си проявявал вербална агресия, често влизал в конфликти и със съседите си. Хранел се с изхвърлена храна в контейнерите и отказвал да приема приготвена храна от майка му, събирал отпадъци, ходел с едни и същи дрехи, които отказал да се перат в пералня, а понякога сам перял в реката. Извършвал ритуали при къпане и обличане, изпитвал непоносимост към пари – късал ги и ги заравял. Самонаранявал се, викал и удрял по различни предмети. Консултация и прегледи при психиатър отказвал, не приемал и медикаменти.

В показанията си свидетелката Ю. В. В. – майка на освидетелствания, посочва, че поведението на сина й след дългогодишния престой в затвора съществено се променило, като в последните месеци станал силно агресивен, не проявява никаква търпимост към нея, не желаел тя да живее в общото им жилище, което я принудило да се премести в дома на дъщеря си. Често изпадал в неадекватни състояния - буйствал, тропал по стените, викал, крещял, смеел се истерично, без външна провокация. Карал се сам със себе си, псувал, влизал в конфликти и със съседите си. Свидетелката посочва и други странности в поведението му - твърдял, че „не може да пипа пари“, поради което ги късал, не можел да пипа и телефон, къпел се в реката, отказвал да се храни с приготвена от нея храна и я изхвърлял, а се хранел с отпадъци от контейнерите за смет. Заявява, че поведението му силно я плаши 2 и притеснява, че е невъзможно да се говори с него и отказва да бъде отведен на преглед при лекар дори след като му записала час при психиатър. Изказва опасение, че състоянието и действията на сина й създават опасност за него и околните, но тя самата не е в състояние да го контролира и да му повлияе относно необходимостта да се лекува.

Освидетелстваният посочва, че приемал наркотични вещества в миналото, но твърди, че понастоящем не употребява такива, не пие и не пуши. Заявява, че не приема медикаменти и че последно е посещавал психиатър по повод водено срещу него наказателно производство. Твърди, че майка му го ядосва и затова „не се търпят“, че когато му е нервно вика и има конфликт с всички съседи. Споделя , че иска да живее сам и че ако стане така ще се издържа „с ровене по кофите“.

При проведения психиатричен преглед и в хода на стационарното наблюдение и проследяване на състоянието при освидетелствания е установена психомоторна напрегнатост с епизоди на засилено неспокойствие, запазена ориентация за време, място и собствена личност. Афект нестабилен, хладен, с редуцирани флуктуации, с персистираща тревожност и засилваща се на времена страхова напрегнатост. Мисловният процес – грубо структуриран, протичащ нормално. Не е маркирана манифестна психотична продукция, набелязани са себеотносни фиксации. Налице е снижен самоконтрол, намалена самокритичност. Когнитивното функциониране интелектуално амнестичните възможности са отчетени в граничен вариант долна норма, с подчертани характерови особености със смесени характеристики - от спектъра на тревожни, ананкастни, шизоидни и асоциални личностови особености.

След освидетелстването, на база данните по делото, наличната медицинска документация, анамнестичните данни, както и резултата от психиатричния преглед и изследвания, медицинският експерт д-р А. С. дава заключение, че при Р. С. се казасе за личностово разстройство от смесен тип – състояние, което съчетава чертите на дезадаптивните характерови особености на няколко личностови разстройства. Личността е подчертано дисхармонична, набелязани са характеристиките на шизоидна личност избягване на социални контакти и емоционална хладност, ананкастно /обсесивно - компулсивно/ личностово разстройство - черти като перфекционизъм, натрапливи мисли и действия /обсесии и компулсии/, емоционално – нестабилна и тревожна /избягваща/ личност. На преден план са маркирани диссоциалните личностови особености - безразличие и игнориране на социалните норми и правила, ниска поносимост към фрустрации, нисък праг на отключване на агресивни реакции, неспособност за изживяване на вина и извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания. Като придружаваща черта е отчетена постоянната раздразнителност .

Според психиатъра личностовото разстройство при С. е изразено в тежка степен, с изразена социална дезадаптация - нарушен статут в личен план и по отношение на трудовата дейност, значими противообществени прояви, заради които неколкократно е изтърпявал наказания лишаване от свобода.

Според вещото лице към настоящия етап при освидетелствания е 3 налице декомпенсация на личностовото разстройство - намира се в обострено психично състояние, с прояви на неспокойствие и страхова напрегнатост, емоционално-волева неустойчивост и импулсивна готовност, неконтролируеми гневни изблици с агресивни, автоагресивни, дезорганизирани действия. Дава заключение, че психичното състояние на лицето създава предпоставки за реализирането на противообществени деяния и определя рисково поведение, като създава опасност за живота и здравето на околните, както и за собственото му здраве и сигурност.

Същият няма критичност към поведението си и психичното си състояние .

Така установеното състояние, съчетано с отсъствието на критичност към него, непровеждането на доброволно лечение, както и невъзможността за осигуряване на постоянен контрол от страна на близки, мотивират вещото лице за становище, че за стабилизиране на състоянието на Р. С. и овладяване на болестно изводимите рискове по-горе е необходимо провеждане на задължително стационарно лечение в психиатрично заведение, каквото е Психиатрично отделение към МБАЛ – Перник с продължителност един месец.

Приетата фактическа обстановка се основава на изслушването на лицето, на събраните доказателства - показанията на свидетеля Ю. В. В., писмените материали, съдържащи се в приложената към искането преписка №1798/2026г. по описа на РП – Перник, както и на извършената съдебна психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице условията на чл.156, ал.1 от Закона за здравето, тъй като Р. С. страда от психично разстройство по чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето, установените по делото прояви са изводими от него и създават реална опасност за здравето му, както и за околните. Събраните по делото доказателства за състоянието и поведението му, за непровеждането на консултации и лечение, за липсата на критичност към установеното психично разстройство, както и обективната невъзможност за постоянна грижа и подкрепа от страна на близки хора, не дават основание да се приеме наличие на воля и възможност за доброволно лечение.

Основавайки се на компетентното становище на вещото лице, извършило психиатричната експертиза по делото, че за стабилизиране на състоянието на освидетелствания и неутрализиране на съществуващия агресивен и автоагресивен риск е необходимо болнично лечение, съдът приема, че лицето следва да бъде настанено на задължително лечение за срок от един месец, при стационарна форма в специализирано психиатрично заведение, а именно Психиатрично отделение към МБАЛ – Перник.

Експертизата е категорична, че в състоянието, в което се намира, лицето не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си. С тази отговорност следва да се ангажира майката на освидетелствания – Ю. В. В., която като родител проявява загриженост към състоянието на своя син.

Конфликт на интереси помежду им съдът не установява.

Поради отчетеното влошаване на психичното състояние на лицето съдът постановява изпълнение на решението независимо от евентуалното му 4 обжалване, съобразно възможността в чл.163, ал.2 от Закона за здравето.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.162 ал.1 от Закона за здравето съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА Р. М. С. – роден на 29.02.1984г., в гр. Перник, с постоянен и настоящ адрес: *************************************, ********, с *****************, с

************* образование,

**********,

**************, *************, с ЕГН: ********** на задължително лечение за срок от 1 /един/ месец, при стационарна форма, което да се проведе в специализирано психиатрично заведение – Психиатрично отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. Перник.

На основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА Ю. В. В.

(майка на освидетелствания Р. М. С.) да изразява информирано съгласие за лечението му.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от заинтересованите лица пред Окръжен съд-Перник в 7 дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението му.

Препис-извлечение от решението да се изпрати незабавно по електронен път на ръководителя на лечебното заведение - Изпълнителния директор на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник, за сведение и изпълнение.