Решение № 480 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Валя Рушанова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200607 по описа за 2023 година

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите И. К. Д. и Р.

Х. Н., както и от частния обвинител Б. М. М. срещу присъда № 1 от 01.02.2023 г., постановена по ВНОХД № 1014/20 по описа на САС, с която е отменена присъда на Софийски окръжен съд по нохд № 720/2017 г. и подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 НК /във вр. с чл.63, ал.2, т.2 НК за подс. Р. Н./, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест години за подс. Д. и четири години – за подс. Н..

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Д. /адв.

К./ се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с липсата на доказателства за участието на подсъдимия в отнемането на процесната инкриминирана вещ и в нанасянето на телесна повреда спрямо пострадалия. Конкретно се изразява несъгласие с изводите на съда за включването на Д. в нанасянето на удари и преценката им като допринасящи за телесното увреждане, тъй като в случая е установено кой е причинил съставомерната последица. По отношение на процесуалните нарушения се сочи превратно тълкуване 1 на доказателствената съвкупност, едностранчив и незадълбочен анализ на доказателствата по делото в светлината само на обвинителната теза в разрез с чл.13,14,15 и чл.107, ал.3 НПК. Несъгласието на съда за липсата на предизвикателно поведение от пострадалия е неясно на кои доказателства почива, като не били изложени мотиви за това. Лишен от анализ бил коментарът на свидетелските показания без отчитане на заинтересованост в тези на пострадалия и на неговата приятелка.

Липсвали изложени съображения и за отказа на съда да кредитира заключението на тройната СМЕ относно вида на телесната повреда и начина за получаването й, а позоваването на арбитражната такава е направено бланкетно, без коментар на противоречията между отделните заключения. Изложени са доводи и за явна несправедливост на наказанието, свеждащи се до сочени обстоятелства с характер на изключително смекчаващи отговорността с оглед прилагането на чл.55 от НК, както и на чл.66, ал.1 от НК при изтеклия времеви период от деянието.

Пред ВКС подс. Д. е упълномощил и втори защитник /адв. Н./, от когото също е постъпило допълнение към касационната жалба с позоваване на вече посочените касационни основания с допълнително изложени аргументи. Оспорена е приетата квалификация на телесната повреда като тежка с оглед разрешенията на ППВС № 3/79 г. и се възразява срещу изразеното становище на съда за „замъгляване“ на действителния вредоносен резултат от тройната съдебна експертиза, което практически означава, че тежката телесна повреда е нещо временно и с лекарската намеса преминава успешно, но отговорност следва да се носи именно за нея. Твърди се непълнота в мотивите на съдебния акт относно критикуваните съображения на окръжния съд и относно аргументите на страните, както и наличие на противоречие, непозволяващо да се узнае действителната воля на съда. Без коментар били оставени допълнителни доводи на защитата за липсата на съставомерност на деянието, за недоказан общ умисъл, за възможността да е налице ексцес на умисъла при приетото спъване и отнемане на часовника само от другия подсъдим. САС не е посочил въз основа на кои факти е основал извода за намерението на Д. да участва в отнемането на часовник или друг предмет, след като не е ясно дали въобще е видял вземането на вещта, дали е упражнявал владение върху нея или е имал отношение към това впоследствие. Изложеното за пребъркване на джобовете не можело да послужи за извод в тази насока, тъй като няма обвинение за това, но дори да е така, то не е оценено оставянето на пълен с пари портфейл. Твърди се също липса на аргументация относно фактически обстоятелства, преценени по различен начин от СОС, а именно отношенията на пострадалия и свид. А. И. и защо се приемат за безпристрастни показанията им, като в противоречие с това е счетено, че са близки помежду си /л.16 от мотивите/. Неясно било и на какво се основава извода на САС за невярност на обясненията от подсъдимите и показанията на част от свидетелите относно наличието на интимна връзка на подс. Н. и свид. Р. И. за разлика от окръжния съд, който е отчел 2 съществуващите лични отношения. Безмотивно според защитата е и отреченото местонахождение на свидетелите Т., С. и Т. на процесното място към инкриминирания момент, а отношенията им с подсъдимите са неизяснени, като не е отчетена и употребата на значително количество алкохол - концентрат от пострадалия. В съдебния акт липсвали мотиви защо са преценени като голословни подробните изводи на първата инстанция относно невъзприетите показания на свид. А. и е взето бегло отношение по подробните доводи за недостоверност на показанията за отнемането на часовник.

Оспорена е и извършената оценка на експертните заключения по съдебномедицинските експертизи /СМЕ/с довода за формалното възприемане на едно от тях без проверка на останалите доказателствени материали относно механизма на причиняване на травмите и автора им, броя на ударите, вида на телесната повреда след проведеното лечение на крайника, както и евентуалното отражение на наличните придружаващи заболявания към оздравителния процес. От друга страна, без да разполага със специални знания, съдът е оценил като неправилно заключението на тройната СМЕ и най-вече не е дал отговор на направеното възражение за приемането на тежка телесна повреда при прогнозата на вещите лица за пълно излекуване.

Относно несправедливостта на наказанието се акцентира на неправилно оценените невключени в обема на обвинението факти като отегчаващи, недостатъчното отчитане на смекчаващите отговорността такива, както и на изтеклия времеви период от деянието и неправилно мотивирания отказ за приложение на чл.55 НК. Изложени са и възражения по жалбата на частния обвинител, тъй като без основание е поискано увеличаване на наказанието. По жалбата от защитника на подс.

Н. е изразено становище за основателността й, като е отправено искане аргументите в нея да не се разглеждат като такива за необоснованост на съдебния акт, а за неизпълнение на процесуални задължения относно събирането и преценката на доказателствата, превратност при обсъждането им, игнорирането на определени доказателства и оттам на нарушение на правото на защита и на правилата, водещи до законосъобразно формиране вътрешното убеждение на съда. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на САС за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В жалбата и допълнението към нея от защитника на подсъдимия Р. Н. /адв. П./ също се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. На първо място са изложени твърдения за недопустимото квалифициране на деянието във връзка с чл.63, ал.2, т.2 от НК, вместо по посочената от обвинението разпоредба на чл.63, ал.1, т.3 от НК, като наличното в обвинителния акт несъответствие между фактическо обвинение и правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, налагащо връщане на делото в досъдебната му фаза. Оспорени са изводите за реализирането на 3 грабеж, като в тази насока се излага виждането на защитата за негодността на събраните доказателства да установят елементите от фактическия състав на деянието, включително мотивите за извършването му и преминаването на инкриминираната вещ в чуждо владение. Счита се, че САС е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа, оценката и проверката на фактите заедно и поотделно и в съвкупност с всички данни и обстоятелства по делото, при което е направил неверни изводи за наличието на съставомерно деяние по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Процесуалната дейност на първоинстанционния съд не е била изследвана внимателно, задълбочено, всестранно и логически последователно. Това е довело до неправилни изводи не само за наличието на грабеж, вида на телесната повреда и формата на умисъла, но и при определяне на наказанието. Относно проведените експертни изследвания също са изложени възражения срещу приетото заключение на арбитражната експертиза, вместо на изготвеното от тройната такава, която е провела изследвания и е установила липсата на скъсяване на крайника, започнал оздравителен процес и ненужната втора оперативна намеса. Посочени са и нарушения в досъдебната фаза, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, касаещи издирване на лицата, посочени само с малко име и намерили инкриминирания часовник, изискване на записи от камери пред процесната дискотека, както разпит на присъствалите в нея лица. По справедливостта на наказанието са изложени доводи за неправилност на извода за наличието на лоши характеристични данни за подс. Н., тъй като понастоящем доказателствата по делото били в обратния смисъл, а освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание датира от 2013 г., когато е бил в младежка възраст и незрял. Направено е искане за отмяна или изменение на атакуваната присъда, като се приеме за правилно постановеното от първата инстанция, но се намали наказанието и се приложи разпоредбата на чл.66 НК, а при установяване на изтекла абсолютна давност след прилагане на редукция по реда на чл.63, ал.1, т.3 НК – да се прекрати водено срещу подс. Н. наказателно производство.

Частният обвинител Б. М. М. също е депозирал жалба срещу присъдата на САС в частта й относно определеното наказание лишаване от свобода спрямо подс. И. Д.. В подкрепа на искането за увеличаване на размера му на дванадесет години са изложени съображения за високата обществена опасност на деянието, извършено с „изключителната арогантна жестокост и безкомпромисна бруталност, целяща да осакатява“.

В касационното съдебно заседание частният обвинител и новоупълномощеният му повереник /адв. П./ молят да не се уважават жалбите на подсъдимите, тъй като в поголямата й част присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива. Основана е на преценените за непротиворечиви свидетелски показания, като се отчетат и разминаващите се обяснения на подсъдимите в двете фази на процеса. Поддържа се 4 депозираната жалба с искане за увеличаване наказанието на подс. Д. на 12 години, тъй като престъплението е жестоко и е можело да доведе до убийство.

Подсъдимият Р. Н. и защитникът му се явяват в съдебно заседание и поддържат жалбата срещу въззивната присъда с искане за отмяната й или намаляване на наказанието. Акцентират, че изложените доводи не касаят обосноваността на съдебния акт, а сочат допуснати процесуални нарушения, свързани с липсата на мотиви относно невъзприетата част на първоинстанционната присъда, с липсата на отговор на доводите в жалбата, както и на аргументация относно невъзприетите свидетелски показания. Мнението на съда е било формирано не въз основа на вътрешното му убеждение, изградено след преценка на мнението на вещите лица, а след приемане на арбитражната експертиза без обяснение защо не се зачита заключението на тройната такава. Несправедливо не са били отчетени в пълен обем и смекчаващите отговорността на подс. Н. обстоятелства към настоящия момент /близо девет години след инкриминираната дата/, а именно семейното му положение, грижата за малко дете, липсата на криминални прояви.

Подсъдимият И. Д. и защитниците му също заявяват поддържане на доводите в жалбите, като акцентират на неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в осъждането за телесна повреда с характер на тежка към момента на настъпване на счупването без впоследствие да е причинена загуба на опорнодвигателната функция на крайника, както и за квалифициране на деянието като грабеж без да са налице дори твърдения в обвинителния акт за отнемане на вещта. Изложените доводи за това във въззивната жалба не били обсъдени, като са изложени непълни и противоречиви мотиви, което обосновава допуснато съществено процесуално нарушение. В подкрепа на тезата за несправедливото отмерване на наказанието се сочи обосноваването му с включени в състава на престъплението обстоятелства, както и отказа да се приложи чл.55 и чл.66 НК. По жалбата на частния обвинител се изразява мнение за неоснователността й и липсата на изложени в нея конкретни аргументи за порочност на съдебния акт.