Решение № 4240 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4240 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144582 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Г. П. И., чрез адв. В. Т., с която срещу „.

- издател на вестник „Уикенд“, е предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от съдържащите се в публикувана в посоченото печатно издание (в-к Уикенд) в бр. 23.08.2025 г. – 29.08.2025 г., статия, поместена на корицата на вестника и продължаваща на стр. 2 и стр. 3, обидни и клеветнически твърдения.

Ищцата счита, че чрез процесната публикация с посочен автор лицето П.

Димитрова, съдържаща обиди и клевети, както следва: „Арестуваният с 10 кила марихуана Д. Д. ползвал лимузината на певицата за трафик на дрога към Гърция и Турция“, „Д., доскорошното гадже на Г. често посягал физически на фолк звездата и упражнявал вербален тормоз над нея“, като изявлението било подкрепено със снимка на ищцата в близък план, „Криел дрогата в гаража на къщата в Павлово. Думите на Г. че изобщо не подозирала с какво се занимава половинката й Д., се приемат с повдигане на вежди в бранша. „Как така всички знаехме, че е част от банда за наркотрафик, а само тя не се усети?“, питат се стари познайници на мачото. Самият факт, че мускулестият мъж разполага с доста пари, би следвало да е показателен за Г. че работата му не е чиста. Според запознати русенката всъщност добре е знаела какви ги върши. Мълви се дори, че един от скандалите им миналата есен бил заради това, че Д. си позволил да държи голямо количество марихуана в гаража на дома й в Павлово.

Щом разбрала, звездата на фолка го накарала веднага да изнесе отровата, но не е сигнализирала в полицията, както би следвало да направи. Тя се разделила с криминалния тип, но малко след това пак се събрала с него“ са й причинени значителни неимуществени вреди. Статията е била придружена със снимки на ищцата и на автомобил с отворен багажник, до който се виждал отворен куфар, пълен с полиетиленови пликове и изписан текст: „Арестуваният с 10 кила марихуана Д. Д.

1 ползвал лимузината на певицата за трафик на дрога към Гърция и Турция“. Със същата се накърнявали правото й на личен живот, на добро име, чест и достойнство, приписвала се причастност в извършване на умишлени престъпления - че е съдействала за трафик на наркотици и не се е противопоставяла на извършваните от посоченото в статията лице престъпни деяния. В резултат от действията на лица, на които ответникът бил възложил работа, ищцата претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди: затворила се в себе си, не желаела да се среща с други хора, сънувала кошмари, не можела да спи, била разстроена от публичното унижение, което почувствала, изпитала шок, неудобство, срам при публични изяви и в ежедневието си, обмисляла да емигрира и да сложи край на творческата си кариера.

Изданието е било с тираж 324 000 броя, което допълнително засилвало интензитета на вредите. Освен това в статията е било поместено изявление от името на ищцата, че Д. не само търгувал, а и употребявал наркотици, които думи тя никога не е изричала. Под снимката на ищцата е бил изписан текст: „Търпяла го заради големия му член“, както и че била „доста ненаситна в леглото“. С този материал ищцата била принизена пред българското общество, накърнен бил авторитетът й, засягал се по недопустим начин личният й живот, достойнство и добро име. По нататък в публикацията се съдържали и други обидни и унизителни за ищцата твърдения: „когато бил надрусан, той се държал подигравателно с нея и дори я наричал „бабата“, „лично отлагал нейни участия на корпоративни събития заради безпочвени съмнения, че му кръшка“, „посягал й многократно, постоянно я наричаше с грозни епитети“. Сочи, че публикацията на ответника или части от нея са били препубликувани в други медии, с което били нанесени непоправими вреди на репутацията и публичния й образ. Излага подробни съображения, че отговорност за причинените й вреди следва да носи ответникът, който бил възложил/допуснал написването и публикуването на процесната статия в качеството си на издател на печатното произведение. От съда иска да уважи предявения иск за пълния размер и да присъди разноските за производството. В първото по делото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител е заявила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв, не е представляван в първото и единствено открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая публикуване на процесната статия със съответното съдържание, вреда – неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му в т.ч., че посочените като клеветнически твърдения в публикацията 2 отговарят на истината.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа.

Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. В случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. (в този смисъл Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК).

Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.

147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о.

В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да установи верността им е на ответника.

Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на печатна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и съответно на чл. 10 ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед 3 баланса между чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover № 2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект, обвинения срещу него в престъпление, засягане на репутацията на частни лица, било те и публични личности, както е и в конкретния случай.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, заявено от ищеца, съдът намира следното:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК;

- не е представил в срок отговор на исковата молба;

- не се е явил, нито е представляван от пълномощник в първото открито съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в отсъствие на представляващ страната;

- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 136203 / 01.09.2025 г., вр. разпореждане № 165647/27.10.2025 г., с което на страната са указани последиците от проява на процесуално бездействие и възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено решение/.

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по делото.