Решение № 948 от 15.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501750 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. С. К. срещу решение № 2755/07.05.2025г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 12782/23г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза е противоречива, доколкото вещите лица са достигнали до заключението за ограничена способност на ответника да защитава интересите си, повишена внушаемост и несъобразяване на отложените последици от действията, но те правят извод, че диагностицираните синдроми и ограничено разстройство на съзнанието не обуславят качествено разстройство на съзнанието и не достигат до степен на дементен синдром и че е налице правилно интелектуално развитие. В хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД е изключена нормалната оценъчна способност и обхваща случаите както на временно и краткотрайно състояние, така и тези на слабоумие или душевна болест, когато лицето не е поставено под запрещение.

Необоснован е изводът за липса на валидна воля у

1 ответника след като е получил плащане от 20 000лв. и срещу него е опростил разликата до пълния размер от 153 690, 74лв. С постигнатото споразумение ответникът не е опростил цялото вземане, а единствено това на въззивника.

В тази връзка следва да се обсъдят показанията на майката на ответника, че тя и синът й живеят в едно домакинство и че само тя се грижи за него, а той има много банкови кредити и непогасени задължения. Тя заявява, че с получената сума са погасени част от задълженията. Ответникът е имал нужда от тези средства и опрощаването на остатъчният дълг от 133 690, 74лв. само спрямо жалбоподателя не може да бъде извод за опорочена воля, той като той не кореспондира с действителната фактическа обстановка. В жалбата се поддържа, че К. А. е формирал воля, насочена към пораждане на определени правни последици. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение. Представени са доказателства, които обосновават възможността ответникът да формира правновалидна воля и да съзнава действията си.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. и да

Ответникът К. А. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представите оспорва жалбата. Поддържа , че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.439, ал.1 от ГПК. В исковата молба и в молба уточнение от 06.08.2025г., ищецът В. К. твърди, че на 13.02.2015г. ответникът К. А. е поискал с молба да се образува изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2013г. Той е издаден по нохд № 2161/2004г. на СГС и присъда № 130/26.11.2008г. Образувано е изп.д. № 990/15г. на ЧСИ. Съгласно изпълнителното основание ищецът е солидарно задължен с още три лица да заплати на ответника 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 12.12.2003г. до окончателното му изплащане, както и 960лв. разноски по делото. Дължимата сума не е била погасена, а са натрупани лихви и разноски по изпълнителното дело. На 20.12.2021г. между ищеца и ответника е сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, с което те доброволно уреждат

2 отношенията си по повод на дължимите суми по изпълнителното дело.

Ищецът се е задължил да заплати на К. А. еднократно 20 000лв. в деня на подписването на споразумението и с това се счита, че задължението му по изпълнителният лист е изцяло погасено и вредите са напълно компенсирани.

Сумата е заплатена по сметка на ответника на 20.12.2021г. Той е поискал изпълнителното дело по отношение на ищеца да бъде прекратено и ЧСИ го е прекратил. На 17.03.2022г. ищецът е заплатил таксите към ЧСИ и са вдигнати наложените мерки спрямо него. На 16.05.2022г. К. А. е оттеглил молбата си за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на В. К. и ЧСИ го е възобновил. Ищецът поддържа, че между него и ответника е постигната спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД. Счита, че е заплатил 20000лв., която е преценил, че е справедлива, от дължимата главница от 45 000лв., като останалото са натрупани лихви и такси, както и че има още три лица, които са солидарно задължени за плащане. В текста на споразумението изрично ответникът е заявил, че няма да претендира разликата между 20000лв. до 153 690, 74 лв. Това представлява опрощаване на дълга по смисъла на чл.108 от ЗЗД. Затова ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника К. А., че не дължи вземането по изпълнителен лист от

17.07.2013г., издаден по нохд. № 2161/04г. на СГС, а именно 45 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди в едно със законната лихва от 12.12.2003г. до окончателното й изплащане, както и 960лв. деловодни разноски поР. плащане и прощаване на основание чл.108 от ЗЗД. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът К. А. оспорва иска.

Твърди, че е неоснователен. Не оспорва, че задължението на ищеца произтича от влязла в сила присъда, с която той и още три лица са осъдени солидарно да му заплатят 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2003г. до окончателното му изплащане. Към момента на подаване на исковата молба общото задължение е намалено с 20000лв., платени от ищеца. През периода са текли лихви и цената на иска не е 49 960 лв., а 153 069, 74лв. Затова счита исковата молба за нередовна. Прави възражение за нищожност на споразумението от 20.12.2021г. поР. противоречие със закона, защото пострадалият не може да опрости задължението на деликвента и така да изключи отговорността му, гарантирана от закона. Споразумението е нищожно и поР. липса на съгласие3 чл.26, ал.2 от ЗЗД. Външно изразената воля от К. А. не съответства на вътрешната му. Вследствие на мозъчна контузия, той не е бил в състояние да ръководи действията си. Споразумението е унищожаемо, тъй като е сключено при крайна нужда. За лечението си ответникът е взимал кредити, не е могъл да работи, за да задоволява елементарните нужди за живот и лечение и е бил задлъжнял на кредитори. Това го е принудило да подпише споразумението.

То е унищожаемо поР. измама. Ответникът е искал ищецът да говори с адвоката му, но вместо това преговорите са били единствено с него. Счита, че няма опрощоване на дълг, че ал.2 и ал.3 на чл.2 са нищожни, тъй като е нищожна спогодба по непозволен договор и поР. противоречие на закона.

Клаузата на чл.2, ал.4 от споразумението също е нищожна, тъй като с нея се декларират неверни факти относно размера на дълга. Главницата е 45000лв. С платените 20 000лв. задължението към ответника не е компенсирано напълно, тъй като включва лихви и такси, които остават дължими.

Не се спори, че с влязла в сила присъда № 23/26.11.2008г. на СГС, НК, постановена по нохд. № 2161/2004г. ищецът и още три лица са признати за виновни за това, че са направили опит умишлено да умъртвят К. А..

Подсъдимите са били осъдени на основание чл.45 от ЗЗД да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди от 45 000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата.

Безспорно е, че страните са сключили споразумение на 20.12.2021г., с което В. К. се е задължил да заплати еднократно 20000лв., а ответникът няма да претендира разликата до 153 069, 74лв. по изп. д. № 990/15г. Видно от представената вноска бележка от 20.12.2021г. , а и не се оспорва, че сумата е платена на К. А..

Не е спорно, че въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.07.2013г. по нохд № 2161/2004г. и по заявление на К. А. е образувано изп.д. № 990/15г. за събиране на вземането му, произтичащо от обезщетение за неимуществени вреди. Изпълнителният процес продължава по отношение на всички солидарно задължени лица.

Към отговора на исковата молба са представени и приети по делото влязлата в сила присъда и Решение на ТЕЛК от 2009г. С оглед възраженията на ответника са представени и други медицински документи. В тази връзка е 4 допусната комплексна психиатрична и психологична експертиза, която е освидетелствала ответника относно състоянието на неговото психично здраве. Според експертите при ответника няма дебилност. Има правилно интелектуално развитие, но към момента има регрес в интелектуалното му функциониране, който се дължи на преживяната ЧМТ с мозъчна контузия и коматозно състояние през 2003г. Изразените интелектуални дефицити ограничават в голяма степен способностите на ответника да защитава собствените си интереси. Тези дефицити определят повишена внушаемост и манипулируемост, намалена критична преценка в социалните ситуации и несъобразяване на отложените последици от действията. Способността на К.

А., към момента на сключване на споразумението, да ръководи действията и постъпките си е ограничена.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно обосновано с оглед на научните методи на изследване и неоспорено от страните. При преценката му на основание чл.202 от ГПК не намира същото за вътрешнопротиворечиво в оценката за психичното състояние на К. А..

Изводите на експертите се основават психологични и психиатрични методики- тест, събеседване, и анамнеза, снета от самия освидетелстван. Те не са оборени от събраните по делото доказателства, представени от насрещната страна.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Ив. И. заявява, че познава ищеца, а ответника по- слабо.

Знае за случилото между тях. В. К. е поискал пари от свидетеля през месец септември 2021г. и е влязъл в уговорки с ответника. Свидетелят е дал на ищеца 20000лв. К. А. е казвал, че няма връзка с адвоката и че трудно комуникира с него, че му е направил пълномощно и бил с „вързани ръце“.

Идеята е била да се дадат парите и да се получат документи. През месец декември, когато е дал парите на В., той му е казал, че случаят ще се реши.

Платил е парите по банковата сметка на К. А..

Свидетелят А. е майка на ответника и желае да свидетелства. Тя заявява, че с него живеят заедно в едно домакинство и тя се грижи за храната и сметките. За лечението си синът й е изтеглил кредити, но не е могъл да ги плаща. Започнал е да ги „напада“ съдия изпълнител. Знае, че синът й е получил пари. Те са преведи по банковата му сметка и банката веднага ги е 5 взела.

Свидетелят С. А. е брат на ответника и желае да свидетелства. Заявява, че брат му се е нуждаел от лечение след инцидента. Бил е в болници и санаториуми. Получил е инфаркт. Започнал е да работи като пазач преди година. Барт му и майка му живеят заедно. Свидетелят му помага финансово.

Получава и пенсия за инвалидност. К. А. към момента на подписване на споразумението е имал задължения към банки. Свидетелят не е бил с него, когато го е подписвал. Брат му е търсил контакт с адвоката му, но не го е намерил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелите А. и А. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, поР. близкото им родство с ответника, но ги счита за достоверни. Те не влизат в противоречие помежду си, както и с останалите доказателства по делото.

СГС е приел за неоснователен искът по чл.439, ал.1 от ГПК.

Пред настоящата инстанция като ново доказателство е представено от ответника решение на ТЕЛК с оглед неговото здравословно състояние.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.439, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.