Решение № 14 от 07.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500336 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 488 от 05.11.2024 година, постановено по гр.дело № 826/24 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че МБАЛ Търговище АД ЕИК 125501290, представлявано от д-р Иван Светулков, действащ чрез юрисконсулт Г=П., има вземане от „ДРАГАНОВ“ ЕООД ЕИК 125582709 гр.Търговище, ул.“Паисий“, № 4, ет. 4, ап. 3, представлявано от Др. Др., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 153/08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 332/2024г. по описа на РСТ за сумата от 8 160 лв. с ДДС за неплатен наем по договор за наем от 21.04.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 07.03.2024 г. до изплащане на задължението и за сумата от 6 627,47 лв. за консумирана електрическа енергия, ведно със законната лихва от 07.03.2024г. до изплащане на задължението, като за разликата над 8 160 лв. до пълния предявен размер от 11 520 лв. за наем и над 6 627.47 лв. до пълния предявен размер от 8 031.88 лв. за електричество, исковете са отхвърлени, като погасени по давност, на осн. чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 111, б. В от ЗЗД. Със същото решение съдът е осъдил 1 ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 509,64 лв., определени по съразмерност.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Драганов“ ЕООД, ЕИК 125582709, седалище и адрес на управление Търговище, ул. „Паисий“, № 4, ет. 4, ап. 3, представляван от управителя Др. С.

Др., действащ чрез пълномощника си адв. Ц. Н. И., АК-Търговище съдебен адрес *********, ул. „*********“, № ****, офис ****. Изложеното в жалбата касае правилността на постановения съдебен акт. Твърденията са, че съдът е изградил мотивите си единствено на показанията на свидетелите, които поради служебната си зависимост с ищеца се явяват заинтересовани. В решението си съдът се позовава на фактурите, издадени във връзка със задълженията, които не са подписани от ответника. Тези фактури не са му били известни, за което говори и факта, че не са осчетоводени при него. По отношение на задължението за консумирана ел. енергия, счита, че не се дължи.

На машините предмет на договора за наем са били поставени измервателни устройства от предходен наемател и не са поставени във връзка със сключения договор за наем. Доказателствата, сочат че това са задължения на наемодателя за консумирана от него електроенергия. По изложеното въззивникът счита, че постановеното съдебно решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се признае, че вземането по договора за наем не съществува.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Доказателствата по делото установяват, че ежемесечно са били издавани фактури за дължимите от наемателя месечни разходи за наем и изразходвана електроенергия, за което последният е бил уведомяван, но е заплащал епизодично дължимите суми. Изразходваната от процесните машини електрическа енергия е била отчитана ежемесечно и заплащана от болницата на доставчика на ел. енергия. За целия срок на договора от „Драганов" ЕООД не са били правени възражения във връзка с начина на отчитане и фактуриране на изразходваната електроенергия. Тези разходи, съгласно договора, ответното дружество се е задължило да заплаща на болницата. Въззиваемата страна моли атакуваното решение на Районен съд – Търговище да бъде потвърдено.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от 2

ГПК, констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Фактите по спора са следните:

Въззиваемата страна „МБАЛ-Търговище“ АД е подала заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 332/24 по описа на Районен съд – Търговище, издадена е заповед за изпълнение № 153/08.03.202 4 г., за сумата от 19 551.88 лв., представляваща главница по договор за наем и консумирана ел. енергия, ведно със законната лихва от 07.03.2024 година, сумата от 391.04 лв., представляваща разноски. Заповедта е издадена против „Драганов“ ЕООД ЕИК 125582709. Дружеството длъжник е депозирало възражение в срока по чл.414 от ГПК. Поради горното е предявен иск за установяване вземането по заповедта.

Вземането по заповедта произтича от договор за наем, сключен между страните на 21.04.2020 г. От представения договор за наем е видно, че ищецът, като наемодател е предоставил на ответника-като наемател правото да инсталира и експлоатира седем бр. автомати за топли напитки, разположени в сградата на МБАЛ Търговище, срещу месечен наем от 420 лв. Договорът е сключен за срок от две години, а след изтичането на този срок и в случай, че никоя от страните не е направила постъпки за прекратяването му, договорът се подновява за същия срок- чл. 2. Наемателят се е задължил да монтира към автоматите уреди, които да измерват консумираната електрическа енергия, да заплаща на наемодателя ежемесечно сумата за ваем авансово до 10-то число на месеца, а изразходваната електрическа енергия -до 10-то число на следващия месец.

С писмено изявление ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора едностранно, поради забава на плащанията повече от 30 дни.

Изявлението е връчено на наемателя на 15.02.2024 г. Договорът се счита прекратен от 25.02.2024 г. Наемателят е уведомен, че размерът на задължението му по договора е 20 048,52 лв.

Относно размера на задълженията по договора е приета по делото икономическа експертиза, която е установила следното: Неплатения по договора наем е в размер на 11 520 лв., а неплатената електроенергия е в размер на 8 031.88 лв. За задълженията ищецът е издавал фактури, които са осчетоводени във неговото счетоводство, но не са осчетоводени при 3 ответника.

Разпитани са свидетелите В. Р. М.-П.- ********* в МБАЛ Търговище и И. Д. И., също служител при ищеца. Показанията на свидетелите са обсъдени и преценени, с оглед тяхната служебна обвързаност с ищеца. Приети са от съда за достоверни, поради съответствието им с доказателствата по делото.

Служебната зависимост от ответника сама по себе си не е основание да се приеме, че свидетелите излагат фактите, така както биха били в полза на страната, която ги е призовала. Показанията следва да бъдат преценени и съпоставени както с останалите доказателства по делото, така и помежду им, доколкото се отнасят до едни и същи факти, значими за спора. Следва да бъде съобразен и факта, че свидетелите в кръга на техните служебни функции са запознати със спорното правоотношение, задълженията на страните по него и изпълнението му. Преценявайки всичко това и настоящия състав, намира, че няма основание показанията на свидетелите да се изключат от доказателствата по делото, поради заинтересованост. Показанията на свидетелите са установили, че всяка от машините, които ответникът е поставил в сградата на болницата е имала индивидуален електромер, показанията на който се засичат и записват по определени правила и се отразяват в счетоводството и отново по определени правила се определя, дължимата за тях електроенергия.

Измервателните устройства са били поставени на машините при предходен договор между страните, без да е имало каквито и да е възражения в тази насока от страна на ответника. Издаваните от болницата фактура във връзка със задълженията по договора са били предавани на представител на ответното дружество. Последният не е погасявал редовно задълженията си по тях. Достъпът до машините е свободен, но същите са с прекъснато електрозахранване от началото на 2024 година, поради прекратяването на договора за наем.

С оглед така установените факти съдът прави следния правен извод:

Ищецът е този, който чрез своите твърдения въвежда предмета на делотов случая, основанието от което произтича вземането му. Твърди се, че по силата на договор за наем от 21.04.2020 година, ответникът е бил наемател, като договорът е прекратен едностранно от наемодателя на 25.02.2024 година, след писмено уведомяване на наемателя. Договорът е прекратен поради неизпълнение на задълженията на наемателя да заплаща наемната цена и 4 стойността на консумираната ел.енергия. Задълженията са за периода 01.05.2020 г. до 31.12.2023 година. Договорът за наем е послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, против ответника. При така очертаната рамка на спора, предмет на установяване е вземането по наемното правоотношение. Съгласно, сключения между страните договор, наемателят е следвало да заплаща освен дължимия наем и стойността на консумираната от машините ел.енергия.

Доказателствата сочат, че последния не е заплащал в срок задълженията си по договора, като това е било основанието за неговото прекратяване.

Съществуването на тези задължения се установява и от приложените по делото фактури, а дали те като документ съответстват на закона за счетоводството е въпрос на счетоводен контрол от съответните органи, но не е основание да бъдат изключени от доказателствата по делото. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства. В тази насока е трайната съдебна практика относно доказатествената стойност на фактурата като документ. С оглед изложеното следва, че задължението по договора е в размер на 19 551 лв., включващо неплатен наем в размер на 11 520 лв. и задължения за ел.енергия в размер на 8 031.88 лв. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е основателно за част от задълженията.

При това задължението за наем по договора, което не е погасено по давност и се дължи е 8 160 лв., а задължението за консумирана ел. енергия е в размер на 6 627.47 лв. До пълният им размер са погасени по давност, а исковете са били отхвърлени.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно начина на отчитане на използваната от него ел.енергия. Установено е, че измервателни устройства е имало на всяка машина, поставени от самия ответник по предходен договор за наем. Не е имало възражения от негова страна до прекратяването на договора в тази връзка. От друга страна съгласно Наредба № 6/9.06.04г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, наемателят ползва електрическа енергия от наемодателя, при което наемателят има качеството на присъединен външен потребител, който се захранва с електрическа енергия от електрическите уредби и съоръжения на 5 ползвателя- в случая МБАЛ и използваната от наемателя електрическа енергия се измерва заедно с тази на ползвателя.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че претенцията е доказана. Вземането на въззиваемата страна, до размера от 14 787.47 лева, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 153/08.03.2024 г., издадена по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 332/24 г. по описа на РС – Търговище, съществува. Постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Във въззивното производство, разноски не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 488 от 05.11.2024 година, постановено по гр.дело № 826/24 година по описа на Районен съд – Търговище.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6