Решение № 7468 от 28.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7468 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110152405 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.341 и сл. ГПК във фаза по извършване на делбата.

С решение от 05.06.2023г. по настоящото дело е допусната съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр. София, район „В***, с площ от 225 кв.м., номер по предходен план 1, кв.244, парцел VII – част, при съседни имоти с идентификатори : ***, ***, *** и ***, между следните съделители и при следните квоти : за ищеца В. Х. В. – 97/400 ид.ч. и за ответника Столична община – 303/400 ид.ч.

По способа за извършване на делбата :

От страна на ищеца В. В. в срока по чл.349, ал.4 ГПК с писмена молба 11.03.2024г. (л.81) е направено искане за възлагане на процесния имот. Искането за възлагане е обосновано с решение на Столичен общински съвет № 516 от 23.09.2010г., влязло в сила в частта относно дадено съгласие съсобствеността върху УПИ VII – 1,2,3,20, част от което УПИ е и процесният ПИ с идентификатор 68134.**, между страните – ищеца и Столична община, да бъде прекратена чрез изкупуване от страна на ищеца В. В. на притежаваните от ответника - Столична община, идеални части от посочения УПИ. Това решение на СОС било отменено по съдебен ред (с решение на АССГ по адм.д. № 8001/2010г., потвърдено с решение на ВАС по адм.д. № 7225/2012г.) като незаконосъобразно само в частта относно определената от СОС продажна цена и преписката била върната на административния орган със задължителни указания за прекратяване на съсобствеността при спазване на изискванията на закона. По искането за възлагане ищецът се позовава на нормите на чл.35, ал.3 ЗОбС и чл.46, ал.1 от Наредбата за общинската собственост, съгласно които продажба на общински имот, представляващ УПИ или ПИ, върху който физически лица притежават законно построена сграда, какъвто бил настоящият случай, се извършва без търг или конкурс. При това счита, че са налице предпоставките процесният поземлен имот, който е неподеляем, да бъде възложен на ищеца въз основа на оценка, определената по предвидените по ГПК способи.

Ответникът е оспорил възлагателната претенция като неоснователна предвид нежилищния характер на имота и липса на останалите предпоставки по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК.

В производството по съдебна делба предпоставките за възлагане на имот са лимитативно определени в нормите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Задължително изискване и при двете хипотези на 1 възлагане е имотът, предмет на възлагането, да е неподеляем жилищен имот. В случая делбеният имот представлява поземлен имот, като не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че в него има законно построена сграда, собственост на ищеца, а именно сграда с идентификатор 68134.**.1, представляваща сграда за търговия - магазин за работно облекло (промишлени стоки), надлежно въведена в експлоатация съгласно удостoверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 33/29.05.2006г. на главния архитект на район „Възраждане“, Столична община (л.19 от делото).

От горното следва, че делбеният имот не е жилищен, а е поземлен имот, в който е построена сграда с нежилищно предназначение, собственост на ищеца, която не е предмет на делбата, и поради това делбеният имот не може да бъде предмет на възлагане в производството по съдебна делба (в такъв смисъл са определение № 82 от 8.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2021 г., II г. о., ГК и определение № 173 от 5.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2017 г., I г. о., ГК). Отделно от това липсват и останалите предпоставки за възлагане, свързани с основанието, на което възниква съсобствеността (наследяване, прекратяване на граждански брак).

Обстоятелствата, на които се позовава ищецът, за да обоснове право на възлагане, са неотносими в производството по съдебна делба за ликвидиране на съсобствеността чрез възлагане.

Ищецът се е позовал на висяща процедура по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС за изкупуване от негова страна на идеалните части на ответника (Столична община) от УПИ VII – 1,2,3,20, част от който УПИ е процесният ПИ с идентификатор 68134.**. От събраните писмени доказателства се установява, че такава процедура е започнала, като с решение на Столичния общински съвет № 516 от 23.09.2010г.

(л.92 от делото) е дадено съгласие Столична община да продаде на съсобственика си В. В. общинските 395,85/840 ид.ч. от УПИ VII – 1,2,3,20, целият с площ от 840 кв.м., намиращ се в гр.

София, район „В***“, по пазарна цена в размер на левовата равностойност на 650 000 евро без ДДС, определена от лицензиран и независим оценител. Със същото решение на СОС е възложено на кмета на Столична община да подготви заповед и да сключи договор за продажба на основание чл.36, ал.3 ЗОбС. Посоченото решение на СОС е отменено по съдебен ред само в частта относно определената оценка за изкупуване от страна на ищеца на идеалните части на ответника и административната преписка е върната на СОС за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда – с решение от 06.03.2012г. по адм.д. № 8001/2010г. на АССГ, потвърдено с решение от 27.03.2013г. (л.83 и сл.). Към приключване на устните състезания е висяща процедудата по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС за изкупуване от ищеца на идеалните части на съсобствения с ответника УПИ, част от който е процесният ПИ, като в определение № 6223/23.06.2022г. на ВАС по адм.д. № 5380/2022г. (л.94) се съдържат данни, че СОС не е взел решение за определяне на нова цена на изкупуваните общински идеални части от УПИ.

Процедурата по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС е способ за доброволно прекратяване на съсобствеността върху имоти между общината и физически лица или юридически лица, като в тази процедура се предпоставя от произнасяне на административен орган – общински съвет, който взема решение за изкупуване и определя цената за изкупуването по нормативно установен ред (чл.36, ал.1 и чл.41, ал.2 ЗОбС). Доброволното прекратяване на съсобствеността по посочения ред се финализира чрез издаване на заповед на кмета на общината въз основа на решението на общинския съвет и сключване на договор (чл.36, ал.3 ЗОбС). В конкретния случай договор не е бил сключен между ищеца и ответника за прекратяване на съществуващата между тях съсобственост върху УПИ VII – 1,2,3,20, целият с площ от 840 кв.м., част от който е процесният ПИ (с предишен планоснимачен номер 1). Пречка за това е обстоятелството, че не е разрешен с окончателен влязъл в сила акт (решение на СОС) въпросът за размера на продажната цена на общинските идеални части, за които СОС е дал съгласие за изкупуването им от ищеца, след отмяна по съдебен ред на решението на СОС в частта за цената и липса на определена от СОС нова оценка на имота след връщане на административната преписка с решението на АССГ.

Посочените обстоятелства не могат да обосноват право процесният имот да бъде възложен на ищеца, защото процедурата за изкупуване по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС е неотносима към производството по съдебна делба. Производството по съдебна делба има за цел принудително прекратяване на съсобствеността, докато процедурата за прекратяване на съсобствеността между общината и физически лица по ЗОбС приключва със сключване на договор за продажба, т.е.

2 изисква съгласие и на двете страни. При предприетия по настоящото производство ред за защита – принудително прекратяване на съсобствеността чрез иницииране на производство по съдебна делба възлагането на имота (независимо от съгласието на другия съделител) се извършва само в предвидените по ГПК случаи (чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК). Недопустимо е смесването на два различни по естеството си способа за ликвидиране на съобствеността – чрез съдебна делба (принудително прекратяване на съсобствеността) и чрез договор за продажба, който в случая поради общинското участие в съсобствеността задължително се предшества от административна процедура. При това след като възлагането като способ за прекратяване на съсобствеността върху процесния имот представлява форма на принудителна продажба (правна възможност за принудително изкупуване на идеалните части на другия съделител), то се подчинява на специални правила, предвидени в ГПК (чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК), като позоваване на други способи за прекратяване на съсобствеността по ЗОбС – чрез договор, са неотносими. От това следва, че решението на СОС по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС не е обвързващо за настоящия съд в производството по съдебна делба. Същото сочи само на започнала и нефинализирана процедура по изкупуване от ищеца на идеалните части от ответника – Столична община от процесния имот, т.е. сочи на непрекратена съсобственост чрез сключване на договор за продажба при спазване на съответния ред. Предвид изложеното възлагателната претенция на ищеца е неоснователна.

По отношение на въпроса за поделяемостта на имота съдът намира, че същият неподеляем. В такъв смисъл са изводите на вещите лица по първите две изслушани заключения по съдебно – технически експертизи - на в.л. А. Р. и в.л. Д. Б., които се кредитират от съда в частта относно направените констатации за неподеляемост на процесния имот. Както се посочи по - горе, процесният имот е ПИ с идентификатор 68134.** с площ 225 кв.м. (стар имот с планоснимачен номер № 1, кв.24, м. „***) и попада в УПИ VII – 1,2,3,20 от квартал 244 по плана на гр. София местност „З***“, целият с площ от 841,71 кв.м. От изслушаното в първа фаза на делбата заключение се установява, че за процесния поземлен имот няма приложен регулационен план.

Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, в градовете следва да се спазват следните размери : най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност. При делба на поземлените имоти реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал.1 на чл.19 ЗУТ, намалени наймного с 1/5 – чл.19, ал.4 ЗУТ. Нормата на чл.201, ал.2 ЗУТ гласи, че урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. При прилагане на посочените норми се установява, че процесният поземлен имот с площ от 225 кв.м. не може да бъде реално обособен на две части при спазване на изискванията за минимална повърхност предвид нормата на чл.19, ал.1, т.1, вкл. и при приложение на чл.19, ал.4 ЗУТ и поради това е неподеляем съгласно чл.201, ал.2 ЗУТ. В случая не намира приложение изключението по чл.19, ал.5 ЗУТ, която норма гласи, че при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал.1 на чл.19 ЗУТ. Становище за неподеляемост на имота е застъпено и в писмо от главния архитект на Столична община – Здравко Здравков, по заявление вх. № САГ24 – ДР00-1689/24.06.2024г. (л.153 от делото), в което е посочено, че нормата на чл.19, ал.5 ЗУТ допуска по целесъобразност обособяване на УПИ с намалени размери, но в конкретния случай действащият застроителен план не допуска и не налага такова обособяване на УПИ с намалени размери, напротив предвиденото в действащия план основно застрояване изисквало процесният поземлен имот да остане неподеляем.

Отделно от това е посочено, че нормата на чл.19, ал.5 ЗУТ не намира приложение при делба. Това становище на главния архитект на СО съдът намира за съответстващо на закона.