Решение № 1837 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100511555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10948/26.06.2023г., постановено по гр.д. № 41043/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, съдът е осъдил „Кънвиниънс" АД, ЕИК 2047869761 да заплати на И. С. С., ЕГН ********** на основание чл.

200, ал. 1 КТ сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.02.2022 г. в гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ и признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО от 20.04.2022 г. на ТП на НОИ – София град, ведно със законната лихва от 27.02.2022 г. до погасяването на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до размера от 10 000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв., както и иска по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, касаещи разходи за лечение. С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноските, сторени от страните, в исковото производство.

Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби от насрещните страни в производството, както следва:

Въззивна жалба с вх. № 205283/18.07.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство И. С. С., чрез адв. Г. Х., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявената искова претенция по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за 1 неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 2000 лева до размера от 10 000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв. В жалбата се излага становище за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Оспорва се като протИ.речащ на събраните по делото доказателства, изводът на първоинстанционния съд за липсата на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и контузията на горния крайник на ищеца. Посочва се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради което и определеният от него размер на обезщетението за неимуществени вреди не отразявал действителната тежест на причинения протИ.правен резултат, както и степента на претърпените от ищеца болки и страдания. На следващо място се сочи, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от ищеца груба небрежност. В тази връзка се отбелязва, че ответното дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване релевираното от него възражение за съпричиняване, тъй като представеният пред Софийски районен съд протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила досежно механизма за осъществяване на произшествието. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на сумата от 10 000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 265898/26.09.2023 г. от „Кънвиниънс" АД, чрез адв.

Д. В., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Въззивна жалба с вх. № 225916/09.08.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Кънвиниънс" АД, чрез адв. Д. В., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявената искова претенция по чл. 200, ал. 1 КТ е уважена частично като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.02.2022 г. до погасяването на сумата. В жалбата се излага подробно становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Оспорва се като протИ.речащ на събраните по делото доказателства, изводът на първоинстанционния съд за наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и следните травматични увреждания, посочени от ищеца, а именно: контузия на гръден кош, контузия на предна коремна стена с кръвонасядане в дясно и контузия на раменния пояс и мишницата, изразяваща се в меко-тъканно увреждане. В тази връзка се сочи, че част от уврежданията не са описани в писмените доказателства, представени по делото, като било възможно същите да са 2 следствие от други инциденти, предхождащи или следващи процесния. На следващо място се оспорва и определеният от Софийски районен съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се посочва, че същият бил прекомерно висок и некореспондиращ с повърхностния характер на травмите, както и с краткия възстановителен период. Оспорва се също така и приетият от първоинстанционния съд процент съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, като се излагат съображения, че основният фактор за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца. В допълнение се отбелязва, че неправилно съдът не е намалил размера на определеното от него обезщетение за неимуществени вреди с полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност съгласно чл. 200, ал.3 КТ. С оглед на изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а процентът на съпричиняване от ищеца – увеличен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 256323/15.09.2023 г. от И. С. С., чрез адв. Г. Х., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Решение № 10948/26.06.2023г., постановено по гр.д. № 41043/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил изцяло предявения от И. С. С. срещу „Кънвиниънс" АД иск по чл.

200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, касаещи разходи за лечение, като необжалвано е влязло в законна сила, поради което и не подлежи на проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, като по направените във 3 въззивните жалби оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже: че към момента на настъпване на злополуката между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, като злополуката е настъпила по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; че трудовата злополука е приета за такава по смисъла на чл. 60 КСО от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт с влязло в сила разпореждане; настъпили за служителя вреди, намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука; размер на исковете.

По възраженията на ответника в негова тежест е да докаже проявена от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от представените по делото писмени доказателства, че към датата на процесната злополука между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение съгласно трудов договор № 1031 от 03.08.2021 г. и допълнително споразумение № 1 към него от 01.09.2021 г., както и че на 27.02.2022 г. ищецът е претърпял злополука през работно време – пътнотранспортно произшествие със служебен автомобил, която е установена за трудова на основание чл. 60, ал. 1 от КСО с разпореждане № 31571 от 20.04.2022 г. на ТП на НОИ – София-град, влязло в сила на 01.06.2022 г.

Спорни между страните в производството са следните обстоятелства, а именно: относно наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и описаните от ищеца увреждания; относно справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя и дали е налице „груба небрежност“ от страна на ищеца, респективно какъв е приносът му при настъпване на трудовата злополука и дали това заместващо обезщетение трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат; относно наличието на основание заместващото обезщетение да бъде намалено с полученото от ищеца обезщетение от общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал.3 КТ.

Относно причинната връзка:

За установяване на травматичните увреждания на ищеца и причинната им връзка с процесната злополука, пред първоинстанционния съд са 4 ангажирани следните писмени доказателства, а именно:

Медицински документи, издадени от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – лист за преглед на пациент от 01.03.2022 г.; амбулаторен лист № 639/01.03.2022 г.; резултат от образно изследване от 01.03.2022 г.; ехографски статус от 02.03.2022 г., медицинско удостоверение № 49 от 04.03.2022 г., описващи общо следните травматични увреждания на ищеца: контузия на гръден кош; кръвонасядане в дясна коремна област с размери 12/15 см.; контузия на раменния пояс и мишницата. В следствие на проведените образни и ехографски изследвания не са установени травматични промени на рентгенографираните ребра, като е констатиран нормален УЗ статус на абдоминалните органи, а на ищецът е предписана терапия от покой, компреси и нестероидни протИ.възпалителни средства.

По делото е представена Епикриза, из.№ 559/18.03.2022 г., издадена от „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД, в която като окончателна диагноза е посочено последици от изкълчване, навяхване и разтягане на горен крайник. Същата диагноза е посочена като основна такава в приложените амбулаторни листове от 12.05.2022 г., 09.06.2022 г. и 14.07.2022 г., както и болнични листове за временна нетрудоспособност на ищеца за периода от 01.03.2022 г. до 07.08.2022 г.

В представеното заключение по допуснатата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза вещото лице е посочило, че на ищеца не е проведен преглед непосредствено след инцидента, като видно от писмените доказателства по делото първият регистриран такъв е от дата 01.03.2022 г., като при него е поставена диагноза: Контузия на гръдния кош, а обективно е отразено констатирана болка при пипане в дясна долна гръдна половина и кръвонасядания в дясна коремна област с размери 12/15 см. Проведено е образно изследване, от което не са установени данни за травма на гръдни и коремни органи. Травмата на корема на ищеца се е позитивирала с регистрирано на 04.03.2022 г. и от специалист по съдебна медицина кръвонасядане 16/15 см. в дясно от пъпа. При тези данни вещото лице е приело, че в причинна връзка с процесния инцидент от 27.02.2022 г. са следните травматични увреждания, получени от ищеца: травма с контузия отпред на гръден кош (без морфологично описано увреждане) и контузия на предна коремна стена с кръвонасядане в дясно. Съгласно заключението за обективно регистрираните повърхностни мекотъканни травми на гърди и корем, без засягане на вътрегръдни или коремни органи, следва да се приеме, че са довели до болки и страдания с възможни временни функционални нарушения при движения на снагата, като е изяснено, че последиците от подобни увреждания следва да са отшумели напълно до около 2-3 седмици след инцидента, както и че подобни травми не водят до съществени и значими ограничения, свързани с ежедневни дейности при пострадалия. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че на 01.03.2022 г. е регистрирана травмата на раменния пояс, но липсва съдебно-медицинско описание на същата, за да се 5 види какъв е цветът на кръвонасядането и травматичният оток в тази област.