Определение № 3196 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 376072/17.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от С. С. Г. срещу Определение № 45159/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 28936/2024 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е прекратено производството по гр.д.

№ 28936/2024 г. по описа на СРС по предявените обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на детето им С. Г.а, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката на детето.

В частна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че основен недостатък на определението е неправилното приложение и тълкуването на чл. 7, раздел ІІ от Регламент (ЕО) № 2025/1111.

Неправилно съдията отъждествявал понятието „родителска отговорност“ с „родителски права“, което било неправилно. В регламента в понятието „родителска отговорност“ бил вложен друг смисъл и него се включвали мерки за защита на детето, не само на родителите и други граждани. Този член бил приложим в руга ситуация, но не включвали правото на родителя не само да контактува с детето, но и да остави свой емоционален, интелектуален, духовен и всякакъв друг отпечатък върху детето си, отделно от задълженията. Неправилното приложение на този текст в настоящия случай, си личало и при съпоставително тълкуване спрямо другите членове на същия регламент, както и други международни актове. Изложени са съображения във връзка с необходимостта от разглеждане на исковата молба. Моли съда да отмени определението и да върне делото и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в 1 частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 28936/2024 г. е образувано по искова молба, подадена от С. С. Г. против Т.В. Г.а, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 123, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата е сключил граждански брак на 11.05.2015 г., от който имали дъщеря С. С.ова Г.а, родена на 31.01.2015 г. С ответницата били в пълна фактическа раздяла от 22.03.2023 г. по нейна вина, тъй като тя страдала от характерови отклонения и от недобро възпитание. Излага твърдения, че ответницата възпрепятства контактите на ищеца с малолетното дете. Посочва, че има подкрепата на семейството си за отглеждане на детето, както и разполага с жилище, в което можело да се осигури самостоятелна стая за него.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде възложено упражняването на родителските права върху С. С.ова Г.а, като на майката да бъде определен подходящ режим за свиждане, ако желае такъв, както и да бъде определена издръжка в размер на 400 лева месечно.

Препис от исковата молба и доказателствата е изпратен на посочения от ищеца адрес за призоваване. Съобщението до ответницата е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът не е открит, както и не е установено лице, което е съгласно да приеме съдебните книжа. Във връзка с дадени указания за посочване на адрес за призоваване, с молба от 02.10.2024 г. ищецът е посочил, че ответницата живее в Берлин, Фридрихстайн – Кройцбергер. С писмо от Окръжен съд – Берлин, СРС, 86 състав е уведомен, че не могат да бъдат връчени съдебни книжа, тъй като не бил посочен адрес на получателя.

С Определение от 05.09.2025 г. на ищеца са дадени указания да посочи точен адрес за призоваване на ответницата в България или в чужбина, както и да уточни къде живее ответницата и детето.

С молба вх. № 327824/08.10.2025 г. С. Г. е посочил адрес за призоваване в Германия.

С обжалваното определение Софийски районен съд, 86 състав е прекратил производството по делото като е приел, че съгласно чл. 7, §1 от Регламент 2019/1111 българският съд не е компетентен да разгледа спора за родителски права, тъй като компетентността принадлежала на Германия.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

2

Проверката на допустимостта на предявения иск включва проверката дали е компетентен да се произнесе по него. В исковата молба, както и в последващи молби, ищецът е заявил, че ответникът Т.В. Г.а и роденото от брака им дете живеят постоянно в Германия.

Преценката относно това дали българският съд е компетентен да се произнесе по предявените искове следва да бъде направена въз основа на правилата, предвидени в Регламент 2019/1111 от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност и международното отвличане на деца (Регламент 2019/2011).

Съгласно чл. 2, §2 , т. 7 от регламента „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на дете, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, закон или на споразумение, пораждащо правни последици, включително и правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето. В този смисъл, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че Регламент 2019/1111 не намира приложение към процесните искове.

В чл. 7, §1 от регламента е уговорена общата компетентност при разглеждане на искове, свързани с родителска отговорност, каквито са предявените в настоящото производство. Предвидено е, че съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителска отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда. Преценката относно това дали българският или германският съд е компетентен да разгледа предявените искове е свързано с изследване на фактите, свързани с определена интеграция на детето в социалната и семейната среда - продължителност, редовност, условия и причини за престоя, гражданство, място и условия за обучение, лингвистични познания и социални отношения (Определение № 2554/27.05.2024 г. по гр.д. № 5071/2023 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 234/12.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1590/2017 г. на ВКС, IV г.о.).

Регламентът предвижда изключения от общото правило, като например при избор на съд или възможност за прехвърляне на компетентност по чл. 12, когато съдът на новото обичайно местопребиваване може да поиска прехвърляне на компетентност от по-рано сезирания съд, ако това е във висшия интерес на детето (Решение № 627/23.10.2025 г. по гр.д. № 1383/2025 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 3634/11.07.2025 г. по ч.гр.д. № 2432/2025 г. на ВКС, III г.о.).

В конкретния случай, районният съд не е положил усилия да установи обичайното местопребиваване на детето, както и специфичните обстоятелства, които следва да бъдат изследвани преди да пристъпи към прекратяване на производството на посоченото от него основание.

3

Предвид изложените съображения, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания да се връчи препис от исковата молба на посочения от ответника адрес в Германия, като в зависимост от становището на ответника и установените обстоятелства относно обичайното местопребиваване следва да извърши нова преценка на компетентността си да разглежда предявените искове.

Следва да бъде извършена и проверка относно висящността на предявен иск за прекратяване на брака, за който в исковата молба се съдържат данни – гр.д. № 33139/2023 г. по описа на СРС, 37 състав, както и да се прецени дали не е основание спорните въпроси да бъдат разгледани в производството, образувано по иска за развод.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 376072/17.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от С. С. Г. Определение № 45159/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 28936/2024 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 28936/2024 г. по описа на СРС по предявените обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на детето им С. Г.а, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката на детето.

В Р Ъ Щ А гр.д. № 28936/2024 г. на Софийски районен съд, 86 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 376072/17.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от С. С. Г. срещу Определение № 45159/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 28936/2024 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е прекратено производството по гр.д.

№ 28936/2024 г. по описа на СРС по предявените обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на детето им С. Г.а, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката на детето.

В частна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че основен недостатък на определението е неправилното приложение и тълкуването на чл. 7, раздел ІІ от Регламент (ЕО) № 2025/1111.

Неправилно съдията отъждествявал понятието „родителска отговорност“ с „родителски права“, което било неправилно. В регламента в понятието „родителска отговорност“ бил вложен друг смисъл и него се включвали мерки за защита на детето, не само на родителите и други граждани. Този член бил приложим в руга ситуация, но не включвали правото на родителя не само да контактува с детето, но и да остави свой емоционален, интелектуален, духовен и всякакъв друг отпечатък върху детето си, отделно от задълженията. Неправилното приложение на този текст в настоящия случай, си личало и при съпоставително тълкуване спрямо другите членове на същия регламент, както и други международни актове. Изложени са съображения във връзка с необходимостта от разглеждане на исковата молба. Моли съда да отмени определението и да върне делото и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в 1 частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 28936/2024 г. е образувано по искова молба, подадена от С. С. Г. против Т.В. Г.а, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 123, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата е сключил граждански брак на 11.05.2015 г., от който имали дъщеря С. С.ова Г.а, родена на 31.01.2015 г. С ответницата били в пълна фактическа раздяла от 22.03.2023 г. по нейна вина, тъй като тя страдала от характерови отклонения и от недобро възпитание. Излага твърдения, че ответницата възпрепятства контактите на ищеца с малолетното дете. Посочва, че има подкрепата на семейството си за отглеждане на детето, както и разполага с жилище, в което можело да се осигури самостоятелна стая за него.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде възложено упражняването на родителските права върху С. С.ова Г.а, като на майката да бъде определен подходящ режим за свиждане, ако желае такъв, както и да бъде определена издръжка в размер на 400 лева месечно.