Решение № 517 от 25.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. ***н, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***Н, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20234430106114 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е ИМ от „****“ ЕАД против П. И. И. по чл.410 от КЗ.

Твърди се, че на 19.09.2023г. ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответницата и е било образувано ч.гр.д.№***., като е издадена заповед за задължение № ***г., за сумата от 6912.23 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за държавна такса в размер на 138.25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 680.00 лева.Ответницата е депозирала възражение основано на чл.414, ал.1 от ГПК, че не дължи изпълнение по предявената от нас претенция, поради което съдът на основание чл.415, ад.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., съобщението за което е връчено на ищеца на 23.10.2023г.Твърди се, че горепосочените обстоятелства обуславят правният интерес по смисъла на чл.124, ад.1 от ГПК да предяви настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, е който да установи съществуването на вземането по издадената от Районен съд-***н Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. № *** по 1 описа на съда.

Твърденията са следните:

На 01.02.2021г. ищецът е сключил застраховка „***” с търговско дружество „***, ЕИК ***, по силата на която застраховало за всички рискове по клауза „Пълно каско” лек автомобил марка “***”, модел „***”, е рег.№ *** със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 01.02.2021г. до 23:59ч. на 31.01.2025г., за което е издадена на застрахования застрахователна полица № **г.

Твърди се, че на 25.05.2022г. в ***, ответницата, като пешеходка, нарушила правилата за движение по пътищата и внезапно излязла на платното за движение срещу движещия се лек автомобил марка “***”, модел „***”, с рег.№ *** управляван от М*** К. Д. от гр.***н, който автомобил блъснал ответницата и от удара се е блъснал в крайпътно съоръжение /метален стълб/. На застрахования от нас автомобил са причинени множество материални щети.Твърди се, че виновна за настъпилото ПТП е ответницата, видно от Протокол за ПТП с бланков ***. на Сектор Пътна Полиция към ОДМВР-***н. На същата е съставен АУАН cep. *** на същия контролен орган за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.За настъпилото застрахователно събитие, на основание заявление от 25.05.2022г. от М. К. Д., образувахме застрахователна преписка /щета/ № 470422222227407 /референтен №5006000-0853/22/ по описа на ЗЕАД “***” ЕАД.Имуществените щети, нанесени от деликта на ответницата на увредения лек автомобил възлезли на сумата 6912.23 лева, която била заплатена с преводно нареждане на 12.01.2023г. на собственика на увредения автомобил -„***.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл и има право на регресен иск.

С писмо-регресна покана изх. Д***., връчена на ответницата на 20.06.2023г., е поканена да възстанови доброволно платеното застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил в размер на 6912.23 лева, но сумата не е заплатена и до настоящия момент.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за 2 установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ответницата П. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***н ***” №39, дължи на „****”” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:

***, сумата от 6912.23 лева /шест хиляди деветстотин и дванадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ № 470422222227407 /референтен №50-06000-0853/22/ по описа на „ЗЕАД “***” ЕАД, на основание застрахователен договор по имуществена застраховка „***”, обективиран в застрахователна полица № **г„ за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка “***”, модел „***”, с рег.№ *** вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 25.05.2022г„ в гр.***н, на ул .“***, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 6912,23 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 19.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., по ч.гр.д.

№*** на Районен съд-***н.Претендират се разноски.

Ответницата е оспорила предявения иск, направено е възражение и за съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно, че на 01.02.2021г., ищецът е сключил застраховка „***” с търговско дружество „***, ЕИК ***, по силата на която застраховало за всички рискове по клауза „Пълно каско” лек автомобил марка “***”, модел „***”, е рег.№ *** със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 01.02.2021г. до 23:59ч. на 31.01.2025г., за което е издадена на застрахования застрахователна полица № **г.

Не е спорно, че 25.05.2022г. в гр.***н, на ул.“***, между ответницата, като пешеходка, и движещия се лек автомобил марка “***”, модел „***”, с рег.№ *** управляван от М. К. Д. от гр.***н, е налице било съприкосновение, като и след това водача с автомобила се е блъснал в крайпътно съоръжение /метален стълб/. На пешеходеца са били причинени вреди, както и на застрахования автомобил са причинени множество материални щети.Изготвен е бил протокол ПТП с бланков ***. на Сектор Пътна Полиция към ОДМВР-***н. На ответницата е съставен АУАН cep. *** на същия 3 контролен орган за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП и издадено НП, видно от приложената адм. – наказателна преписка—л.100-110.

Видно от приложената щета, е че за настъпилото застрахователно събитие, на основание заявление от 25.05.2022г. от М. К. Д., при ищеца е образувана застрахователна преписка /щета/ № 470422222227407 /референтен №50-06000-0853/22/ по описа на ЗЕАД “***” ЕАД.Имуществените щети, нанесени на автомобила са възлезли на сумата 6912.23 лева, която била заплатена с преводно нареждане на 12.01.2023г. на собственика на увредения автомобил -„***.

С писмо-регресна покана изх. Д***., връчена на ответницата на 20.06.2023г., е поканена да възстанови доброволно платеното застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил в размер на 6912.23 лева, но сумата не е заплатена и до настоящия момент,като ищеца се е позовал на разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ,съгласно след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл и има право на регресен иск и на издаденото НП.

Видно от приложното ч.гр.д.№***. на ПлРС на 19.09.2023г. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответницата и е било образувано ч.гр.д.№***., като е издадена заповед за задължение № ***г., за сумата от 6912.23 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за държавна такса в размер на 138.25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 680.00 лева.Ответницата е депозирала възражение основано на чл.414, ал.1 от ГПК, че не дължи изпълнение по предявената претенция, поради което съдът на основание чл.415, ад.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., съобщението за което е връчено на ищеца на

23.10.2023г.Горепосочените обстоятелства обуславят правният интерес по смисъла на чл.124, ад.1 от ГПК ищецът да предяви настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, е който да установи съществуването на вземането по издадената от Районен съд-***н Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. № *** по описа на съда.

4

Спорен по делото е въпросът, че е налице вина на ответницата и причинно-следствена връзка между нейното поведение и настъпилите вреди по автомобили и оттук основателността на исковата претенция.

С оглед на спорните въпроси са събрани гласни и писмени доказателства, изготвена е САЕ.

На първо място съдът счита, че следва да се има предвид, че издадено НП на пешеходката няма задължителна сила за гражданския съд.Дори решение по НАХД, съгласно съдебната практика, няма задължителна сила за гражданския съд, тъй като не е налице хипотезата на чл.300 от ГПК.В тази връзка следва да се обсъдят в съвкупност всички събрани доказателства и установи действителната фактическа обстановка, за да се постанови обективно и мотивирано решение.

От показанията на свидетелката М. Д., се установява, че същата, като водач на процесния автомобил, е тръгнала да излиза от паркинга на ДНА в посока ул.“*** надясно, тъй като наляво е забранено движението. Същата заявява, че е погледнала наляво, преди маневрата.Посочва, че потеглила да завива надясно и тогава видяла пешеходката.Заявява, че ответницата е започнала да пресича централното пътното платно по диагонал на ул.“Дойран и да премине на отсрещния тротоар на същата улица.Заявява, че се уплашила и се опитала да я избегне, да завие, да не я удари и след това се ударила в бордюра, спукала гума и се е блъснала в стълба.Посочва, че тъй като пешеходката е тръгнала ту напред, ту назад и водачката е искала да я заобиколи отляво, след което е завила надясно, ударила се в бордюра, спукала гума и се е ударила в втория стълб от дясната страна на бордюра.Заявява, че е слязла от колата и отишла да помогне на пешеходката, дошли са представители на полицията.Заявява,че била под стрес и че не помни да е имало други хора по време на инцидента и не помни да е ударила пешеходката.Заявява, че жената е ходила по – бързо и е направила на платното една- две крачки.Заявява, че като е видяла автомобила се уплашила и спряла, както и самата водачка.

Свидетелката *** посочва, че е била очевидец на инцидента, като се е намирала на в сградата на отсрещния тротоар на ул.“***, където работи , гледала е през прозореца, заедно със своя колежка.Видяла е, че водача на автомобила е тръгнала от паркинга, погледнала наляво и е тръгнала с 5 нормална скорост.Пострадалата пешеходка е слязла на пешеходна пътека, която пътека върви малко на една страна, слязла е от ъгъла на троторара по протежението на пътеката, която е изтрита, а не да пресича ул.“***.Водачът на автомобила е карал много бавно, но въпреки това е настъпило съприкосновение между предната дясна част на автомобила и пешеходката и я влачила малко.Свидетелката посочва, самата водачка после казала, че се е ошашавила и е натиснала газта, вместо спирачката и след това се е ударила в стълба с автомобила. Свидетелката, заедно с колежката, която също е гледала, веднага са отишли да видят какво става, видели са, че пешеходката е била окървавена и че и двете с водача на автомобила са били в шок.Свидетелката посочва, че ако е била натиснала спирачката, нямало е да стане такъв инцидент и нямало да я удари. Заявява два пъти, че е видяла водача да поглежда наляво.Заявява, че пешеходката е направила две- три крачки на пешеходната пътека, на около метър- метър и половина от тротоара е била, ходела е нормално, може би малко по- бързо, но не много бързо.Свидетелката заявява, че са дошли представители на полицията, но въпреки, че с колежката са искали да дадат обяснения, полицаите не са искали и даже са им казали да не се намесват.Свидетелката заявява, че даже полицаите,макар, че пешеходката е била ошашавена, не са й дали възможност да разговоря с нея и даде съвет.Посочва, че е дошъл после един мъж, който е в съда, като свидетел и е успокоявал водача на автомобила.