Решение № 521 от 15.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 25 15.05.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 2023 по описа за 2019 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 8424/15.10.2019 г. от Н.А.К., със съдебен адрес гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 4, подадена чрез адв.Женета Иванова., против решение № 176/19.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е допусната ДЕЛБА между С.Я.Н. и Н.А.К. по отношение на следните недвижими имоти:

1)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.4, находящ се в Сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 45.18 кв.м.; прилежащи части: 3.81 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта –

***, над обекта – няма;

2)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.5, находящ се в Сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 38.11 кв.м.; прилежащи части: 3.21 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта –

***, над обекта – няма;

3)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.6, находящ се в Сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 66.71 кв.м.; прилежащи части: 5.63 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма, при квоти по ½ и.д.ч. за всеки един от съделителите.

С първоинстанционното решение на основание чл.344, ал.2 ГПК е постановено трите жилищни имота, представляващи:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, всички по КККР на гр.Свети Влас, да се ползват от С.Я.Н. до окончателното извършване на делбата, като е

ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Н.А.К. да му бъде предоставено ползването на същите имоти до приключване на делбата.

Тази част на решението е обжалвана от Н.А.К. с частна жалба, по която настоящият въззивен съд се е произнесъл с Определение № ІІ-2546/30.12.2019 г. по възз.гр.д.№ 2023/2019 г. по описа на БОС, поради което частната жалба не е предмет на настоящото въззивно производство.

С въззивната жалба на

Н.А.К., решението НРС се обжалва в частта му по допускане на съдебната делба по отношение на недвижимите имоти. Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, постановено при липса на мотивна част. Според въззивника, решението е неправилно, тъй като с исковата молба ищецът е поискал от съда да допусне до делба трите самостоятелни обекта, легитимирайки се като собственик въз основа на договор за доброволна делба, според който е придобил правото на строеж на четири самостоятелни обекта, а с исковата молба е поискана делба на три обекта, които обаче никога не са били изграждани, тъй като вместо тях е било изградено едно единствено функционално обособено пространство. Поради това и тъй като в решението си НРС не е коментирал каква е квадратурата на делбения имот, въззивникът счита, че по делото не е конкретизиран процесния имот и дали в неговите граници влиза ап.1, на ет.4, на кота +8,25, с площ от 70.07 кв.м., ведно с 5.12 кв.м.ид.ч., или този имот е изключен от процесния. При това положение, според въззивника делбата е недопустима само за частта, която е поискана в исковата молба, тъй като имотите, описани в нея не представляват самостоятелни обекти, а са само част от реално съществуващия обособен обект, т.е. описания в исковата молба предмет, за който се иска да се допусне делба, не съществува и не може реално да се индивидуализира, както и няма пълно съвпадение на неговите граници и площ с реално съществуващия обособен обект, поради което районния съд е следвало да отхвърли иска. Сочи се също, че в обжалваното решение е налице сериозно противоречие, тъй като съдът е допуснал съдебна делба на трите имота, въпреки, че е установил от приетата СТЕ, че в действителност тези имоти са обединени в едно общо обособено жилище и не представляват самостоятелни обекти. При това съдът е индивидуализирал имотите по данните от КККР, без да изложи мотиви защо е игнорирал експертното заключение, което според въззивника съставлява порок на решението, който сочи на необоснованост на същото и е основание за неговата отмяна. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска за делба. В случай, че се допусне делба на процесните имоти, моли съда да се съобрази, че същите са делими. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец С.Я.Н., подаден чрез пълномощник адв.Таня Илиева, с които въззивната жалба на И. Б.се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Производството по делото е за делба в първа фаза – по допускане на делбата.

Исковата молба е подадена от С.Я.Н. против Н.А.К. за делба на съсобствени между тях недвижими имоти:

1/ СОС с идентификатор *** по

КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, сграда 3, ет.4, ап.4, с площ от 45.18 кв.м. и прилежащи части 3.81 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,

2/ СОС с идентификатор *** по

КККР на гр.Свети

Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети

Влас, сграда 3, етаж 4, ап.5, с площ от 38.11 кв.м. и прилежащи части 3.21 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,

3/ СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, сграда 3, етаж 4, ап.6, с площ от 66,71 кв.м. и прилежащи части 5.63 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, всички самостоятелни обекти находящи се в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил недвижимите имоти по време на брака си с Е.

Ц. П.-Н.и изброява документите, които го легитимират като собственик на 1/2 ид.ч. от тях, а ответникът е придобил придобил другата 1/2 ид.ч. от процесните имоти чрез продажбени и дарствени сделки, по които прехвърлител е Е. Ц. П.-Н., като се описват документите, които обективират тези сделки. Моли делбата да бъде допусната между страните при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един съделителите.

С допълнителна молба ищецът уточнява, че по силата на учредено и реализирано право на строеж и последваща доброволна делба, той заедно с бившата си съпруга Е. П.-Н. са придобили по време на брака собствеността върху процесните недвижими имоти и са притежавали същите в режим на съпружеска имуществена общност до прекратяването на брака им с развод, когато е възникнала обикновена съсобственост между тях, а впоследствие Е. П. е прехвърлила имотите на ответника Н.К..

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът Н.К. е оспорил иска за делба като неоснователен с твърдения за недоказаност наличие на съсобственост с ищеца. Ответникът е признал, че притежава 1/2 ид.ч. върху трите недвижими имота, но счита за невъзможна реалната им делба, поради това, че върху имотите е наложена възбрана до размера на 1/2 ид.ч.

В съдебното заседание пред НРС ответникът чрез процесуалния си представител е изразил становище за основателност на иска за делба на имотите при квоти между съделителите по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, и съдебно-техническа експертиза, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.

След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че въведеното като предмет на делбата имущество е категорично установено по делото, като процесните имоти са придобити от страните, както следва: Ищецът С.Н. – въз основа на надлежно учредено, възникнало и упражнено право на строеж, което е станало по време на брака му с Е. П., като с изграждането на обектите, същите са се притежавали от двамата съпрузи в режим на СИО до прекратяване на брака им с развод на 10.06.2016 г., когато в резултат на прекратената имуществена общност е възникнала обикновена съсобственост по отношение на трите процесни имоти, като всеки от бившите съпрузи е продължил да бъде собственик на по 1/2 ид.ч., съгласно чл.28 СК, поради което на това основание ищецът С.Н. е собственик към момента на предявяване от него на иска за делба на 1/2 ид.ч. от всеки от трите делбени имота. Ответникът Н.К. е придобил собствеността върху останалата 1/2 ид.ч. от трите самостоятелни обекта на основание сключените на 31.08.2017 г. сделки за дарение и покупко-продажба с прехвърлител Е. П., поради което е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти към момента на предявяване на иска за делба. Районният съд е приел, че делбата на имотите следва да бъде допусната съгласно вписаните основни техни кадастрални данни, макар те да не отразяват действителното им състояние

(трите имота са обединени фактически в едно жилище), което би имало значение за начина на извършване на делбата, но не и за допускането на имотите до делба. За неоснователни са счетени доводите на ответника, че вписаната възбрана върху недвижимите имоти, респ. идеална част от тях, представлява пречка на бъде извършвана делба и въобще собственикът да се разпорежда с възбранения имот, за което съдът се е позовал на практика на ВКС. По тези съображения, НРС е приел, делбата следва да бъде допусната между ищеца и ответника, на които се установи, че принадлежи правото на собственост върху трите процесни имота, при доказаните равни дялове от правото на собственост – по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделите, поради което е уважил иска за делба между посочените страни и квоти.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на решението се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите разпоредбите на закона, БОС намира следното:

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо събраните пред районния съд доказателства отново да се преповтарят в настоящото решение.