Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 295 от 14.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 234/2022
Вид
Определение № 295
Подписан
14.04.2022
В сила
14.04.2022
Състав
Снежана Душкова, Иван Стойчев, Карамфила Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.70,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. София, 14.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ст. Т. Н. като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600234 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на чл.440 НПК.

С определение от 22.02. 2022 г. постановено по н.ч.д. №296/2022 г. , Софийският градски съд постановил условно предсрочно освобождаване на А. Т. С. от останалата част от наказанието “лишаване от свобода”, наложено му по НОХД 193/2000 год. на ОС-Бургас, като е постановил в максимално допустимия 3- годишен срок от остатъка, спрямо осъдения да се изпълнява мярката „задължителни срещи с пробационен служител“.

Срещу определението е подаден протест от прокурор при градска прокуратура, в който са развити доводи за незаконосъобразност и е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт. Срещу протеста е постъпило мотивирано възражение от осъденото лице.

В проведеното съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура поддържа протеста. Представителят на Началника на СЦЗ-инспектор М. излага съображения за неоснователност на протеста и моли за потвърждаване на постановения съдебен акт.

Упълномощеният защитник на осъдения адв.А. подробно анализира приложените към личното досие на С. доказателства и моли протеста да бъде оставен без уважение,като неоснователен.

1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.

За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел,че от доказателствените източници, включително и приложеното по делото лично досие на А.С. безспорно е било установено , че с примерното си поведение и честно отношение към труда осъденият е дал категорични доказателства за своето поправяне. Посочил е,че са налице многобройни доказателства за много добри характеристични данни за личността на осъдения при изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”. Посочил е ,че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира има ли данни за поправянето му, което е именно и целта на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съобразно нормата на чл.36 от НК. Изложените доводи се споделят и от настоящия състав.

Приложените към личното досие доказателствени източници, установяват факта, че С. е награждаван многократно за проявената от него дисциплинираност, съвестно и качествено изпълнение на поставените му задачи, изпълнявал е с необходимата отговорност задълженията си, участвал е активно в провежданите културно-масови мероприятия. В докладите е посочено още, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и отчетените позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с неговите добри интелектуални възможности, участие в европейска мрежа за изкуствата в затворите и постигнатите забележителни успехи в тази насока,включително и с продажба на негови произведения на различни органи и институции, участието му в множество обучителни програми,участието му и в потушаването на пожар и спасяването на два човешки живота, уважителното му отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода и положителното отношение към труда, липсата на рисково поведение, дистанциране от конфликти и неприятности, е реализиран принципът на прогресивната система. Осъденият е полагал 2 максималните усилия, както да се развива и самоусъвършенства, така и да подпомага условията на престой на всички лишени от свобода в затвора. В тази насока, по досието му са приложени и са налични множество доказателства за негови инициативи за подобряване на възможностите на лишените от свобода за почивка и свободно време, както и за посрещане на обичайните им, например хигиенни нужди. Той е създал организация във връзка с пералното помещение в затвора и разделното събиране на отпадъци там, включвал се е във възможните курсове за подобряване на неговите способности и умения, инициирал е различни културно-масови мероприятия в затвора, съдействал е за контакта между затворници и представители на различни институции, в това число и религиозни. Участвал е в множество телевизионни предавания в които е разказвал за извършеното от него престъпление и развитието си по време на престоя си в местата за лишаване от свобода. От поведението му безспорно се установява,че е осъзнал изключително тежкото престъпление,което е извършил,както и резултата ,който има върху близките на жертвите на престъпното деяние. О т самото начало на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, С. е проявявал активност, коят о е била насочена не само към собствения му облекчен престой в затвора, но и този на останалите лишени от свобода, като включително е сигнализирал съответните органи за нередности в местата за лишаване от свобода. От приложените в личното досие на С. доказателства се установява, че становището на всяко едно от лицата, което е работило с осъдения – психолози, инспектори и др. отчитат, че липсват проблемни зони, рискът от рецидив и вреди е в най-ниските стойности и е изпълнена изцяло целта на наказанието. През целия си престой в затвора осъденият непрекъснато е полагал усилия за да се усъвършенства и декларираната от него мотивация за промяна не е формална, а действителна, тъй като доказателството за това е примерното му поведение. Осъденият има много добри взаимоотношения със семейството си, което го подкрепя и морално.

Изтърпял е повече от две трети от наложеното наказание, има положително отношение към труда, стриктно е спазвал всички изисквания при изтърпяване на наказанието си,многократно е бил награждаван,риска от рецидив е в ниските стойности, като са налице убедителни доказателства за неговото поправяне .

Във връзка с довода на прокуратурата ,че престъплението, което е извършил 3 осъденият е изключително тежко , правилно решаващият съд е посочил, че макар и това да е така, законът предвижда, че тежестта на наказанието, остатъка му и тежестта на престъплението, не могат да са самостоятелни основания за отказ от условно предсрочно освобождаване и по принцип прилагането на института на условното предсрочно освобождаване е също един валиден законов механизъм за лицата, които са извършили престъпления, да се стимулират да имат отговорно и добросъвестно поведение, така че да могат да се върнат обратно в социалния живот.

Развитите в тази насока аргументи напълно се споделят и от настоящия състав.

Имайки предвид изложеното въззивният състав намира, че са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което правилно съдът е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения А. Т. С..

На основание чл.341,ал.2,НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд

22.02.2022 г. постановено по н.ч.д. № 296/2022 г. от

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4