Решение № 472 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11515/2024
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 05.02.2025
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330111515 по описа за 2024 година намира следното:
Постъпила е искова молба от С. Г. П. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която се иска признаване на клаузата в договор за паричен заем № ............. предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, за недействителна поради противоречие със ЗПК и заобикаляне на ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № .........., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1500 при ГПР 10,39 %. Ищецът следвало да върне и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1050,72 лева.
Била предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 1050,84 лева.
Тези две такси не били включени в ГПР, поради което посоченият в договора такъв не съответствал на действителния – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Те не се дължали за допълнителни самостоятелни услуги, а за действия по управление и усвояване на кредита, поради което не влизали в обхвата на изключението по чл. 10а от ЗПК. Чрез невключването им в ГПР се заобикалял лимитът по чл. 19, ал. 4 от ГПК. Поради това клаузата, предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение била нищожна. Иска от съда да уважи претенцията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се възразява, че е нарушена местната подсъдност, доколкото ответното дружество е със седалище в гр. София, като изборната 1 такава по чл. 113 ГПК била приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В конкретния случай ищецът нямал качеството на потребител, доколкото не бил налице висящ, неприключен договор между страните. Отделно от това оспорва да е сключван такъв договор – не разполагал с копие от същия поради наводнение в архива си. Твърди, че за да се предяви иск за недействителност на клауза от договор, то по нея трябвало да има плащане, а ищецът не сочел доказателства да е платил. Иска от съда да отхвърли претенцията.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Видно от представения договор за паричен заем, ведно с погасителен план, на..... С. П. (заемополучател) и „Кредит Тайм“ ЕООД (заемодател) са сключили Договор за паричен заем № ........., по силата на който дружеството предоставя в заем парична сума в размер на 1500 лева за срок от 12 месеца при ГЛП 10 % и ГПР 10,39 %.
В договора е уговорено, че заемополучателят дължи на заемодателя такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1050,72 лева. Съгласно представения погасителен план тази такса заемополучателят следва да заплаща на равни месечни вноски, чиито падежи съвпадат с тези на вноските по кредита.
По правото:
Доколкото наведените основания за недействителност от ЗПК, но са с различен характер – от една страна се твърди недействителност на целия договор за кредит поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен в договора ГПР, който не отговаря на действителния, а от друга са изложени множество алтернативни самостоятелни основания за недействителност на самата атакуваната клауза, то съдът намира, че като найобщо и касаещо най-тежък порок първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на целия договор (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се признае инцидентно недействителността на процесния договор, респ. процесната клауза, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.
Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.
Потребителят С. П. се ползва от защитата, която императивните норми на 2 закона предоставят.
Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В случая, с оглед съдържанието на графа „Годишен процент на разходите на заема“ се установява, че таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение не е включена като компонент на ГПР по кредита. Тя съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Доколкото касае действия по отпускане на кредита, тя не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за която кредиторът има право да получи отделно възнаграждение.
Понеже изготвянето на кредитно предложение е необходим и задължителен елемент о т фактическия състав на сключването на договора за кредит, то свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 10,39 % не отговаря на действителния такъв.
Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК в посочения смисъл. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело............. в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи (касае се до Директива 2008/48 на ЕП и Съвета), посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“
С оглед на изложеното по-горе относно поредността на разглеждане на основанията за недействителност, доколкото се достигна до извод за наличие на основание за недействителността на договора по режима на ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза. След като договорът не произвежда действие като недействителен, то отделните негови клаузи не могат да съществуват самостоятелно. Поради това 3 и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора на С. П............следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 42,50 лева.
Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-н К............ Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 400 лева, които следва да се присъдят на процесуалния представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата от сключения на
........... между страните „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ........, и С. Г. П., ЕГН:
**********, договор за паричен заем № .........., която предвижда заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1050,72 лева.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ............, да заплати на С. Г. П., ЕГН: **********, парична сума в размер на 42,50 лв. /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: .......... да заплати на .... К....
К........, личен № .........., с адрес на кантората: гр. П..... ул. „Р.... Д................ парична сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4