Решение № 19498 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19498 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110104783 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И. Б. Б. против „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че между ищ е ц а и първия ответник бил сключен Договор за потребителски кредит № ************** г., по силата на който бил отпуснат паричен заем в размер на 5000 лева, а между ищ е ц а и втория ответник бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с процесния кредит. Страната поддържа, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит заемателят следва да осигури обезпечение одобрено от заемодателя дружество-поръчител. В исковата молба са изложени твърдения, че предоставянето на обезпечение представлява неотменим о изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, както и какво да бъде то. В исковата молба са изложени твърдения, че годишният процент на разходите по кредита не включва дължимото от потребителя възнаграждение по сключения между И. Б. Б. и „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство в размер на 4503,29 лева и застрахователна премия в размер на 657,84 лева. Ищецът поддържа, че заемодателят по договора за кредит не е включил възнаграждението по договора за поръчителство в разходите по сделката с цел да бъде заобиколено императивното изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е съставен по нач ин, който да е ясен за потребителя, липсват срок на съглашението, методика за изчисляване на референтния лихвен процент, както и яснота относно компонентните на погасителната вноска. Ищецът поддържа, че договорът не съдържа действителният годишен процент на разходите по сделката и действителната общата дължима от потребителя сума. Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на правоотношението в полза на потребителя не е предоставена услуга, а таксата представлява допълнително възнаграждение по усвояване и управление на кредита, което се явява недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

При така наведените твърдения е направено искане сключеният между ищ е ц а и 1 първият ответник Договор за паричен заем № ************** г., а при условията на евентуалност клаузата на чл. 4 от съглашението, предвиждаща задължение за потребителя за предоставяне на обезпечение по кредита, и сключеният между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с процесния кредит да бъдат прогласени за недействителни. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тончева оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения, че сключването на договор за поръчителство представлява задължително условие за отпускане на паричен заем. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения, че към момента на сключване на договора за кредит заемодателят е знаел какъв е размера на задължението по договора за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. На следващо място процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за поръчителство сключен между ищ е ц а и „А.Т.“ ЕООД по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. В допълнение са наведени твърдения, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А.Т.“ ЕООД, а не в полза на заемодателя. По изложените доводи е направено искане предявенит е искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сталева оспорва исковата претенция. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че договорът за поръчителство е действителен, а възнаграждението за поръчит е л я има характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който дружеството поема. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявенит е искове за прогласяване на Договор за паричен заем № ************** г. и Договор за предоставяне на поръчителство по процесния договор за кредит, респ. клаузата на договора за кредит предвиждаща задължение за потребителя да представи обезпечение по сделката, за недействителни, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че договорите, респ. клаузата, са недействителни като противоречащи на закона.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между И. Б. Б. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № ************** г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 5000 лева, че между И. Б. Б. и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство към процесния договор за кредит и, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма 2 на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит , и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредит а , или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Страните не спорят, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /датата на която са изготвени договорит е и съдържанието на същите/. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ юридическо лицепоръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. В допълнение изискването за представяне на банкова гаранция е практически неосъществимо особено предвид обстоятелството, че потребителят търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - 3 този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита ( в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 9991/2020г. по описа на СГС). Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на общо 4503,29 лева за целия период на договора, то действителният годишен процент на разходите многократно надвишава максимално допустимия праг по ЗПК. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрив а изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на год ишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентир а икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.