Определение № 1158 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1158 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500859 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 срещу Определение № 3 320 от 16.03.2026 г. по гр.д. № 2 037/2026 г. по описа на РС – Пловдив, с което е прекратено производството по предявеният от частният жалбоподател срещу ответника М. Т. В., ЕГН – ********** положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК и е постановено казаното определение / след влизането му в сила / да се изпрати на заповедния съд – РС – Плевен, по негово ч.гр.д. № 4 733/2025 г..

За постановяването на този резултат, РС - Пловдив е приел, че хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК не е налице, т.к. съобщението до длъжника В. е връчено на постоянния му адрес в гр. П., ул. П.В. № **, ет.8, ап. 22 при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, но не са събирани данни дали длъжникът живее на този адрес, съответно че не живее на същия – за която си констатация РС – Пловдив е извършил справка в електронното досие на ч.гр.д. № 4 733/2025 г. на РС – Плевен.

Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на РС - Пловдив за даване по нататъшен ход на производството по иска. Поддържа, че връчването на постоянния адрес по чл. 47 ал. 5 от ГПК е извършено при спазване на изискванията по чл. 47 ал. 1 от ГПК, като при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК е осъществено валидно връчване и на настоящия адрес на длъжника – гр. П., улица П.н. № **, ет. 4, ап. 10, където връчителят е събрал данни, че В. е продал апартамента и го е напуснал. Позовава се и на дадените му от заповедния съд указания за предявяване на иска в хипотеза на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява.

Разгледана по същество е неоснователна.

След справка в електронното досие на заповедното производство по ч.гр.д. № 4 733/2025 г. по описа на РС - Плевен се констатира, че е издадена в полза на заявителя Гаранционен Фонд, ЕИК 121446665 срещу длъжник М. Т. В., ЕГН – ********** Заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 2 421 / 01.08.2025 г., като с Разпореждане № 2 567/19.02.2026 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си по заповедта в хипотеза на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК. В разпореждането е посочено, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на регистрираните постоянен и настоящ адрес, като същият не се е явил в двуседмичния срок в канцеларията на съда за получаване на книжата, а при извършени служебно справка от заповедния съд в информационните масиви на НАП и АВ – ТР не е открит действащ трудов договор на длъжника за връчване по месторабота, нито регистрация като търговец.

Пак от електронното досие на ч.гр.д. № 4 733/2025 г. по описа на РС – Плевен се установява, че за връчване на заповедта за изпълнение длъжникът В. е потърсен на посочения в заявлението адрес – гр. П., ул. П.В. № **, ет. 8, ап. 22, на който адрес е извършено връчване по чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1 от ГПК поради неоткриването му на този адрес, както на и на друго лице от кръга лица, на които съгласно изсикванията на ГПК може да се осъществи надлежно връчване. За този адрес не са събирани от връчителя данни живее ли длъжникът на него или не. След това, при извършени от заповедния съд съгласно задълженията му по чл. 47 ал. 3 от ГПК справки, се е установило, че този адрес е регистрирания постоянен такъв на длъжника, но същият има регистриран настоящ адрес, различен от постоянния, а именно гр. П., гр. П., ул. П.н. „ № **, ет. 4, ап. 10, както и че няма действащи трудови договори и регистрация като търговец. При предприетото връчване на настоящия адрес е установено, че длъжникът е продал апартамента и го е напуснал - по сведения на живущ във входа / ап. 13 / съсед А.К., което съставлява надлежно удостоверяване по смисъла на чл. 415 ал. 1 т. 2, предл. последно от ГПК за това, че длъжникът не живее на адреса.

Тоест, и на постоянния, и на настоящия адрес на длъжника заповедта за изпълнение е връчена при законовата фикция за редовност на връчването по чл. 47 ал. 5 от ГПК, като на настоящият си адрес той не живее – надлежно удостоверено от връчителя, но за постоянния не са събирани сведения в тази насока. Не са установени други негови адреси по чл. 47 ал. 3 изр. последно от ГПК при извършените от съда служебни справки.

За да се приложи разпоредбата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК следва да са налице – кумулативно, и двете визирани от нормата предпоставки: 1 / заповедта да е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и 2/ връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса - чрез справка от управителя на ЕС, кмета на съответното населено място или по друг начин с посочване на източника на информация. Когато длъжникът е регистрирал различни постоянен и настоящ адрес, казаните две предпоставки трябва да са налице по отношение и на двата адреса, а не само по отношение на единия от тях. Ето защо и след като в случая връчителят не е удостоверил, че длъжникът не живее и на постоянния си адрес, то искът по чл. 422 от ГПК се явява преждевременно предявен. Защото при редовно осъществено връчване при условията на чл. 47 ал. 5 на този адрес / постоянния / и при събиране на данни от връчителят, че длъжникът живее на него, заповедта е редовно връчена, съответно влиза в сила след изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК при неподадено такова и кредиторът разполага с възможността да се снабди с изпълнителен лист по за вземането си по заповедта без да провежда исково производство за неговото установяване. Съответно, ако длъжникът не живее и на постоянния си адрес, за кредитора е налице правен интерес от положителния установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Действително, кредиторът – тук частен жалбоподател, е действал в изпълнение указанията на заповедния съд по чл. 415 ал. 1 от ГПК, дадени му с разпореждането № 2 567/19.02.2026 г.. Това разпореждане обаче не обвързва исковия съд. Съгласно разясненията, дадени в т.10а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, исковия съд в установителния процес по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК извършва самостоятелна преценка 2 за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта на иска и не е обвързан от констатациите на заповедния съд досежно тях, в т.ч. и досежно дадените от заповедния съд указания към заявителя да предяви иск за вземането си по заповедта.

Предвид изложеното, обжалваното прекратително определение се явява правилно и потвърждава, а препис от същото се изпраща на РС – Плевен за предприемане по нататъшни действия по връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника В. на регистрирания постоянен негов адрес в гр. П., ул. П.В. № **, ет. 8, ап. 22 със събиране на данни от връчителя живее ли В. на този адрес.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 3 320 от 16.03.2026 г. по гр.д. № 2 037/2026 г. по описа на РС – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3