Определение № 306 от 15.04.2019, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 173/2019
- Вид
- Определение № 306
- Подписан
- 15.04.2019
- Състав
- ЗОРНИЦА МАРИНОВА АНГЕЛОВА, СЕВДА ХРИСТОВА ДОЙНОВА, ИВАНИЧКА ЙОРДАНОВА КОНСТАНТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.1, и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.1, и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.3,т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.13,т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на петнайсети април през две хиляди и деветнайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
173/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Панайот Волов”№29,ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.В.А., против Разпореждане № 363/30.01.2019г.,пост.по ч.гр.д.№159/2098г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 141.04лв.и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 208.55лв.Счита, че разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развива,че целта на заповедното производство по чл.410 от ГПК е да се ускори съдебният процес и разтовари правораздавателната система,като се установи дали вземането се оспорва и се издаде изпълнително основание по неоспорено вземане. В това производство не се проверява дали вземането съществува. По правилото на чл.410 от ГПК заявлението следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127,ал.1, и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.
Счита,че в случая, при изложените в заявлението твърдения, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като по правилата на родовата подсъдност евентуалният иск за това вземане би бил от компетентността на районен съд. Твърди,че заявлението отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.410,ал.2, вр.с чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Акцентира,че в Закона липсва препращане към изискването на чл.127,ал.2 от ГПК-т.е. не е нужно да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта е да се провери спорно ли е вземането. Развива,че вложената в заповедното производство цел е да се създаде опростена процедура,чрез която в съкратени срокове кредиторът да може да се снабди с изпълнително основание срещу длъжника. Това обуславя и основните характеристики на производството,като факултативно, едностепенно и строго формално. Съдът дължи проверка само от формална страна за външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а споровете за обективираните в него материални субективни права, като този за неустойка за изпълнение на договорното задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, следва да се решават по исков ред,в случай,че длъжникът подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК.
По отношение на претенцията за неустойка не се съгласява с изложените от съда мотиви. Позовава се на т.3 от ТР №1/21.06.2010г. на ВКС-ОСТК по т.д.№1/2009г.,където е прието,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,за която е уговорена,излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая страните са се съгласили,че ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,се задължава да предостави на кредитора,в 3-дневен срок от падежа,на обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочени предпоставки,за което между кредитора и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущо задължение на падежа.Съгласно договора при неизпълнение и на това задължение,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница.Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.Начислява се на 6-то число от месеца,в случай,че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. Или-неустойката е начислена поради виновното неизпълнение от кредитополучателя на поето в договора задължение.Твърди,че формулирана в този вид неустойката има санкционна функция по отношение на неизправната страна.акцентира,че за периода,за който се търси неустойката,кредиторът не претендира обезщетение за забава,с което не нарушава нормата на чл.33 от ЗПК.Размерът на неустойката е 10% от усвоената и непогасена главница и не надвишава размера на законната лихва.
По отношение претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране, излага,че са уговорени и начислени съгласно чл.10а от ЗПК. Предвидено е при непогасяване на текущо задължение по договора задължение за кредитополучателя в 3-дневен срок от падежа,освен да обезпечи поръчител и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,който да послужи за частично погасяване на задълженията му.При забава на изпълнение на този ангажимент,кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.5лв.за всеки ден,които се начисляват до изплащане на текущото задължение..В случай,че кредитополучателят не предостави обезпечението,но заплати 15% от максималния кредитен лимит,той не дължи разходите за действията по събиране на задължението, но дължи неустойката по договора. Страните са се споразумели,че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120лв.,която включва дейността на служител/лице,което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Отново счита,че и тази хипотеза не е налице противоречие със закона.
Позовава се и на нормата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК,съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита,не се включват тези,които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Извежда извод,че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи. Отново напомня,че за периода,за който са начислени тези разходи,не претендира обезщетение за забава и отново не е налице заобикаляне на закона-чл.33 от ЗПК.
Счита,че в заявлението по чл.410 от ГПК изключително изчерпателно е конкретизирал формирането на отхвърлените претенции за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране и длъжникът има възможност да прецени дали да оспори или да заплати задължението си в срока за доброволно изпълнение.Твърди,че сумата е съобразена с действащото законодателство към датата на сключване на договора и неправилната квалификация на правното основание и неправилната обосновка са довели до грешни изводи и частичното отхвърляне на заявлението.
В заключение излага,че преценката на съда по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено в изложените от заявителя факти. Простира се до там, доколкото въз основа на тях може да се установи едно индивидуализирано,спорно вземане,основателността на което ще бъде изследвана и доказвана в друг,евентуален процес-исковият. Затова счита,че заповедният съд е превишил правомощията си по преценка,като е обсъдил по същество обстоятелство, което е извън предмета на проверката му и не може да бъде повод за отказа за издаване на заповед за изпълнение. Позовава се на практика на въззивни съдилища.
Поради изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане на РС-Ловеч,което прегражда развитието на производството съдът се произнесе по същество, като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и за всички претендирани суми.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.02.2019г., а жалбата е подадена на 26.02.2019г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
159/20198г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 23.01.2019г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 159/2019г. по описа на съда.
Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД е предявила вземане срещу Ж.А.Ф. с ЕГН **********,***, в размер на - главница от 191.32лв., представляваща задължение по Договор за кредит с № 498548 от 11.03.2017г., договорна лихва в размер на 48.16лв., за периода от 17.03.2017г. до 07.03.2018г., неустойка за неизпълнение на задължение – 141.04лв.,за периода от 06.04.2017г.до 07.03.2018г., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението– 208.55лв., законна лихва от 12.7лв. за периода от 08.03.2018г. до 18.01.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 23.01.2019г.до окончателното изплащане на сумата. Като основание е посочен Договор за кредит „Бяла карта” с № 498548 от 11.03.2017., сключен между Ж.А.Ф.-кредитополучател и „Аксес Файнанс”ООД-кредитор.
Изложено е, че с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил и предварително се е запознал и съгласил с всички условия в индивидуалния договор и Общите условия,приложими към него. Съгласно договора кредиторът има право да прехвърли вземането си на трето лица. На 16.10.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „Аксес Файнансис”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,по силата на който вземането е прехвърлено изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочено е, че на 18.10.2018г. длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането към него от „Аксес Файнанс”ООД, с писмо с обратна разписка. Твърди се, че по сключения договор кредиторът е изпълнил задължението да предостави на длъжника договорената сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 200лв.,с разрешен кредитен лимит по международната кредитна карта,а длъжникът сее задължил да го ползва и върне,съгласно условията на сключения договор. Твърди,че кредиторът е изпълнил задължението си ,като е заредил картата с уговорената сума в момента на активирането й-11.03.2017г.От усвоените суми по предоставения кредитен лимит,към момента е дължима главницата от 191.32лв.
Върху така усвоената сума се дължи договорна лихва в размер по договора,а именно 48.16лв.,за периода от 17.03.2017г.до датата на първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2018г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В случай,че кредитополучателят не плати текущото си задължение на падежа страните са уговорили задължение на кредитополучателя да представи на кредитора в 3-дневен срок от падежа на обезпечение чрез поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението възниква при всеки отделен случай на забава на текущо плащане.При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,която е включена в текущото задължение.Неустойката се начислява на всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число от месеца,в който текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец.На това основание е начислена неустойка в размер на 141.04лв.,за периода от 06.04.2018г.до 07.03.2018г. Посочено е,че разпоредбите на договора предвиждат,че в случай на непогасяване на текущо задължение,освен предоставянето на обезпечение и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,която да послужи за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок за предоставяне на обезпечението. При забава за изпълнение на това задължение,кредитополучателят дължи разходи за действията по събиране на задължението в размер на 2.50лв.за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това,подписвайки договора, кредитополучателят се е съгласил,че при настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно такса от 120лв.,включваща разходите на кредитора за дейността на служител,който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. В случая е начислена такса за разходи в общ размер на 208.55лв.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f07d7a5f-1575-423e-ab03-607b47751535