Решение № 2526 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2526 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100511188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. И. М. срещу решение от 20.06.2025 г. по гр.д. №65087/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.198о ал.1 ЗВ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 811,54 лв. –главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ул. ****, за отчетен период от 26.03.2021г. до 24.08.2023 г., ведно със законна лихва от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 82,90 лв. – мораторна лихва, представляваща сбор от лихви, начислени от падежа на плащане по всяка фактура, издадена през отчетния период, за общ период от 27.05.2021 г. до 27.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №29424/2024 г. по описа на СРС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице облигационно правоотношение, както и че ищецът е доказал реална доставка на вода през процесния период, респ. нейното количество. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което и влязло в законна сила в тази му част.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

През процесния период е приложим Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в пар.1 ал.1 т.2 ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Ответникът не е възразил да е собственик или ползвател на процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява от представената по делото справка от СО, дирекция „Общински приходи“ отдел „Общински приходи – Средец“. Представен е контролен лист №0257877 от 24.02.2022 г., в който като собственик на процесния имот и като абонат е посочен ответникът. Контролният лист е двустранно подписан, поради което и съдът ползва доказателствената му сила.

Съгласно обвързващите ищеца като абонат на търговското дружество – ответник, и потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е възникнало задължение да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен срок след датата на фактурирането им /чл.31 ал.2 ОУ/.

За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена и приета КСТСчЕ. Настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена съдебно-техническата част от експертизата, в която е отразена стойността на действително потребената вода, с оглед представените отчети. От същата се установява, че процесният имот е водоснабден, като доставяните до него ВиК услуги са начислявани на база за 2 живущи, а в последствие – за 1 2 живущ, тъй като метрологична годност на уредите в имота е била изтекла. За процесния период са фактурирани 520,00 м3 вода, които са изчислени правилно. От заключението се установява още, че доставката на ВиК услуги за процесния период възлиза на сумата 905,14 лв.

Съгласно чл.32 Наредба №4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Поради това, съдът приема, че общият размер на дължимите от ответника суми за предоставените му ВиК услуги за процесния период възлиза на сумата от 811,54 лв.

Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 811,54 лв. и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №12089/20.06.2025 г., постановено по гр.д. №65087/2024 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3