Решение № 94 от 30.04.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Враца, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П.а при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Административно наказателно дело № 20261420200176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. В. от с.****,общ.****,чрез адв.И. С. от АК ****,против Наказателно постановление № 000658 от 12.11.2025 год., издадено от началник на отдел“Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, с което за нарушение на чл.179 ал.3а ЗДвП вр.чл.139 ал.7 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП,и е постановено да заплати таксата по чл.10б ал.5 ЗП в размер на 257 лева.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение. Приложената санкционна норма не била относима към отразената в АУАН фактическа обстановка. Следвало е да бъде ангажирана отговорността на собственика на ППС,а не на жалбоподателя. При издаването на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални нарушения – непълно и неточно описание на нарушението, неправилно дадена правна квалификация, неизяснена фактическа обстановка, които ограничавали правото на защита на жалбоподателя. Нарушен бил принципа на пропорционалност,въздигнат с Д 1999/62/ЕО, доколкото приложената санкционна норма на чл.179 ал.3а ЗДвП предвиждала абсолютен размер на наложеното наказание, независимо от тежесттта на нарушението, в който смисъл била и практиката на СЕС – дело С-61/23,което следва да намери приложение в конкретния случай изключвайки приложението на чл.179 ал.3а ЗДвП.Цитира се съдебна 1 практика в тази насока. Прави се искане за отмяна на НП. Излагат се подробни доводи и съображения. Претендират се разноски.

При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът – началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.**** оспорва жалбата.Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14 .05. 2025 г в 15:16 часа, на път 1-1, км. 13+300 от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № **** марка и модел: **** с обща техническа допустима максимална маса над 12т./1900кг/,управлявано от жалбоподателя, за което е дължима такса по чл.10 ал.1 т .2 от Закона за пътищата (ЗП).При проверката е извършена и справка в електронната система за събиране на пътни такси,при която е установено,че цитираното превозно средство е засечено на 03.04.2025г. в 11:59 часа по път№ 11-15, км. 14+298, включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП.Нарушението било установено от контролно устройство с идентификатор 10471.За констатираното нарушение,извършено на 03.04.2025г. бил съставен АУАН № 000658/03.04.2025г.от 14.05.2025г.,в който е отразено изложеното до тук.Като място на нарушението е посочен път № II-15, км. 14+298,пътен участък 15-01/15- Мраморен-6,посока нарастващ километър,извън населено място, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Решение № 238 на Министерски съвет. Отразено е в АУАН също, че за извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, и за същото не е платена пътна такса. Нарушението е квалифицирано в акта като такова по чл.139 ал.7 ЗДвП/неизпълнение на задълженията по чл.139 ал.7 ЗДвП/, което подлежи на санкция по чл.179 ал.3а ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен , което е удостоверено с негов подпис. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като същият е вписал такива:“Машината е на 5 оси“.Предоставена му е и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като такива не са постъпили /правени.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП № 000658/12.11.2025 г., - от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, при идентично описана 2 фактическа обстановка, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП.Посочено е в НП,че за посочената дата и място на засеченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса. Имало подадена тол декларация за ППС категория камион над 12 тона с 2 оси, а процесното ППС било камион над 12 тона,но с 5 оси и декларираната такса била по-малка от измерената.

Отразено е, че до издаване на НП не е заплатена компесаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП. В НП е отразено,че жалбоподателят не бил изпълнил задълженията си по чл.139 ал.7 ЗДвП, което представлявало административно нарушение по чл.179 ал.3а ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 ЗП.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: АУАН № 000658/03.04.2025 от 14.05.2025г. г.; НП № 000658/12.11.2025г. ; заповед РД-11692/01.07.2024г.; заповед РД-11-1326/17.10.2025г.; заповед ЧР-СП-НТУ-333/17.06.2025г. ; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в - извлечение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № РВ74 54НТ - 2 бр. снимки; писмо от 06.02.2026г. ; известие за доставяне;писмо на ОПУ Враца от 17.03.2026г.,пълномощни.

Писмените доказателства не се оспорват от страните.

По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани св.П.П.-актосъставител и Вл.М.-свидетел при извършване на проверката и съставяне на акта,които с показанията си установяват изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели,които са незаинтересовани от изхода на делото,добросъвестно депозираха показания,които са последователни и логични,взаимно се допълват и подкрепят и от писмените доказателства по делото.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима .

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени, съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото НП формално съдържат всички необходими реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, според настоящия състав,обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната 3 процедура и са основания за отмяна на НП.

Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление,както и мястото на извършване на нарушението.Посочено е само цифровото обозначение на пътя,където е извършено нарушението,без да е отразено в кое населено място се намира посочената идентификация или да е посочен съответния нормативен акт,който урежда същия въпрос-списък на пътищата за които се събира тол такса и географското им разположение по километри.Изложеното представлява нарушение на чл.42 ал.1 т.2 и 4 и на чл.57 ал.1 т.5 и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Налице е противоречие при описание на нарушението в АУАН и НП,което е друго основание за отмяна на НП.В АУАН е посочено,че жалбоподателят като водач не е заплатил дължимата пътна такса за процесното ППС, като не подал тол декларация или закупил винетка,а в НП е отразено друго – че не е платена дължимата пътна такса,тъй като жалбоподателят бил подал тол декларация,но за ППС категория камион над 12 тона и 2 оси,а не за ППС над 12 т.и 5 оси,каквото било конкретното.

В АУАН правилно е посочена относимата правна норма,която е нарушена – чл.139 ал.7 ЗДвП,докато в НП е посочено,че жалб.не е изпълнил задълженията си,произтичащи от разп.на чл.139 ал.7 ЗДвП,което представлява административно нарушение по чл.179 ал.3а ЗДвП.Т.е.АНО е подвел извършеното нарушение под нормата на чл.179 ал.3а ЗДвП,която всъщност е относимата санкционна норма.Непосочвайки правилната правна квалификация на извършеното нарушение АНО е извършил нарушение на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,което от своя страна също води до незаконосъобаразност на издаденото НП. Волята на АНО следва да е точно и ясно изразена в НП,а не да се извлича по пътя на тълкуването или предположения.

Не се спори, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и,че реално е управлявал такова на посочената дата и място.И в акта,и в НП е отразено словесно, че нарушението се изразява в това,че водачътжалбоподател е управлявал пътното превозно средство от посочената категория по чл.10б ал.3 от ЗП по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП. Авторството на така посоченото деяние и неговата субективна страна са установени от събраните гласни и писмени доказателства, в т.ч. и от приложените - Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС, от генерирания доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в тях факти и обстоятелства,посочени в същия текст.

Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на 4 изчислените за съответните тол сегментни такси.Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на правонарушителите.Именно токова нарушение на жалбоподателя е отразено в АУАН и НП,и е доказано по безспорен и категоричен начин,като формата на вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона такса, но въпреки това е управлявал процесното ППС, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Осъществяване на посоченото нарушение - Управление на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона такса е нарушение ,което осъществява състава на чл.139 ал.7 ЗДвП,както е посочено в акта,а не състава на чл.179 ал.3а ЗДвП която разпоредба гласи: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“