Решение № 5023 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5023 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100502225 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №16459 от 12.10.2023г., постановено по гр.дело №66143/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че "ТАРКТУР" ЕООД, с ЕИК 200183541, дължи на "СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 202096909, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3769.23 лв. с ДДС, представляваща общ размер на задължения за заплащане на доставки /продажба/ на стоки, транспорт и положен труд по договор №152/04.06.2013г. за сервизно обслужване на машини, фактурирани с фактура №1000008369/06.10.2015г. - с падеж 11.10.2015г. за сумата от 188.58 лв. с ДДС; фактура №1000008732/06.11.2015г. - с падеж 13.11.2015г. за сумата от 2315.24 лв. с ДДС; фактура №1000009211/28.12.2015г. - с падеж 02.01.2016г. за сумата от 350.40 лв. с ДДС; фактура №1000009212/28.12.2015г. - с падеж 04.01.2016г. за сумата от 138.00 лв. с ДДС; фактура №1000008728/06.11.2015г. - с падеж 12.11.2015г. за сумата от 60.00 лв. с ДДС; фактура №**********/17.07.2017г. - с падеж 24.07.2017г. за сумата от 51.01 лв. с ДДС; фактура №1000021715/25.06.2020г. - с падеж 02.07.2020г. за сумата от 396.00 лв. с ДДС; фактура №1000006785/18.05.2015г. - с падеж 25.05.2015г. за сумата от 270.00 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от 13.11.2020г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1659.86 лв., представляваща общият размер на лихва за забава, считано от падежа на всяко едно от задълженията за плащане до 13.11.2020г., от която сума: за главницата по фактура №1000008369/06.10.2015г. - 93.90 лв. за периода от 12.10.2015г. до 13.11.2020г.; за главницата по фактура №1000008732/06.11.2015г. - 1134.56 лв. за периода от 14.11.2015г. до 13.11.2020г.; за 1 главницата по фактура №1000009211/28.12.2015г. - 65.66 лв. за периода от 03.01.2016г. до 13.11.2020г.; за главницата по фактура №1000009212/28.12.2015г. - 166.73 лв. за периода от

05.01.2016г. до

13.11.2020г.; за главницата по фактура

№1000008728/06.11.2015г. - 29.51 лв. за периода от 13.11.2015г. до 13.11.2020г.; за главницата по фактура №**********/17.07.2017г. - 16.30 лв. за периода от 25.07.2017г. до 13.11.2020г.; за главницата по фактура №1000021715/25.06.2020г. - 7.81 лв. за периода от

03.07.2020г. до

13.11.2020г.; за главницата по фактура

№1000006785/18.05.2015г. - 145.39 лв. за периода от 26.05.2015г. до 13.11.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №56545/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав. С решението е осъден "ТАРКТУР" ЕООД, с ЕИК 200183541, да заплати на "СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД, с Е И К 202096909, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 608.58 лв., разноски в исковото производство и сумата от 960.59 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №56545/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ТАРКТУР" ЕООД, с ЕИК 200183541, представлявано от управителя И.И.К., чрез процесуален представител адв.С. Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решението на СРС като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт, като постановен в пълно противоречие на събраните по делото доказателства, при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът при постановяване на оспорения съдебен акт е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че е обосновал своите изводи въз основа на едностранно съставени от ищеца документи, които са били надлежно оспорени от ответника в хода на съдебното производство, както и не са анализирани релевираните в писмения отговор доводи и възражения. Поддържа се, че приложените по делото процесни фактури и протоколи за сервизна дейност не са били предявявани на ответника – като част от протоколите не са подписани от представител на ответника, а други не носят подписа на лица с надлежно учредена представителна власт от ответника. В тази връзка се поддържа, че от анализа на събраните по делото доказателства не би могло да се установи по несъмнен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми по процесните фактури. Излага се, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ не установява дали действително са извършени процесните доставки, респективно дали предмет на доставките са стоки и услуги, които са заявени от ищеца. Твърди се още, че експертът-счетоводител изрично е отразил в приетата по делото ССЕ, че три от процесните фактури, а именно: фактура №1000006785/18.05.2015г. за сумата от 270.00 лв. с ДДС; фактура №1000008369/06.10.2015г. за сумата от 188.58 лв. с ДДС, както и фактура №1000021715/25.06.2020г. за сумата от 396.00 лв. с ДДС, не са били осчетоводени в дневниците за покупки по ЗДДС, което налага извода, че ответникът се е противопоставил на претендираните с тези фактури суми, респективно липсват други доказателства, че ответникът като възложител е приел извършената работа, за която са издадени тези три броя фактури, поради което не дължи плащане на вземанията по тези фактури. На самостоятелно основание се твърди още, че предявеният иск е неоснователен, тъй като се поддържа релевираното пред първоинстанционния съд възражение за некачествено изпълнение от страна на ищеца като изпълнител – поддържа се, че сключеният между страните договор з а сервизно обслужване на машини не е бил надлежно изпълнен от ищеца, който некачествено е изпълнил задълженията с и по договора, тъй като е било налице отклонения в качеството на 2 доставените стоки и материали, което е основание за отбив от цената. Поддържа се, че СРС не е разгледал и обсъдил наведените в писмения отговор на исковата молба възражения, а е обосновал своите изводи за приемане на извършената работа от възложителя единствено на основание факта, че част от процесните фактури са били осчетоводени от дружеството-ответник. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - "СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 202096909, чрез процесуален представител адв.Л. П., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника - ответник. Поддържа се, че първостепенният съд е преценил всички събрани по делото доказателства като е обосновал правилен извод, че страните са обвързани с валидно сключен между тях неформален договор за изработка, като са налице доказателства за приемане на извършената работа без възражения от възложителя - въззивник в настоящото производство. В тази връзка се излага, че за въззивника е възникнало задължение за заплащане на цената на извършените услуги за доставки /продажба/ на стоки, транспорт и положен труд по договор №152/04.06.2013г. за сервизно обслужване на машини, за които са издадени процесните фактури. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски, сторени във въззивното производство, в т.ч. и платено адвокатско възнаграждение.

Предявени са от "СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 202096909, срещу "ТАРКТУР" ЕООД, с ЕИК 200183541, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството и се установява от събраните по делото доказателства, че за процесните искови суми, предмет на предявените установителни искове, е издадена на 04.06.2021г. заповед за изпълнение 3 на парично вземане по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №56545/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, като в срока по чл.414, ал.1 ГПК въззивника-ответник - "ТАРКТУР" ЕООД, с ЕИК 200183541, е подал възражение за недължимост на исковите суми.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му въззивният съд констатира, че е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, поради което е частично неправилно.

За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че страните са били в трайни търговски отношения, възникнали по силата на сключен между тях договор №152/04.06.2013г. за сервизно обслужване на машини.

СРС като се е съобразил с доказания по делото факт, че ответникът е осчетоводил част от фактурите за сервизно обслужване, които са отразени в подадените справкидекларации към НАП за съответните периоди, както и че извършените от ищеца в качеството на изпълнител дейности са документирани и подробно описани в приложените протоколи за сервизна дейност, е обосновал извода, че по делото са налице доказателства, че ответникът е приемал работата и вложените при извършването й части без забележки, съответно за него е възникнало задължение в едноседмичен срок от издаване на съответната фактура да я заплати на изпълнителя съгласно изричната разпоредба на чл.4, ал.2 от сключен между страните договор №152/04.06.2013г. за сервизно обслужване на машини, което същият не е сторил, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като обоснованите от него крайни изводи за основателност на заявените искови претенции въззивният съд счита, че се явяват частично неправилни, а именно досежно претендираните от ищеца вземания, за които са издадени фактура