Решение № 155 от 11.03.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Враца, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420102077 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 109, ал. 1, изр. второ ЗЗО.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК 115576405, чрез адв. В. Б., против Ц. И. В., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 11.02.2023 г. ответникът бил транспортиран от ЦСМП в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив след претърпяно ПТП с мотор и след употреба на алкохол. Пациентът бил хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия – база II на 11.02.2023 г. в 19:47 часа. При приема му ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил по време на болничния си престой. В болничното заведение му бил оказана болнична помощ по клинична пътека № 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г. Сочи се, че при постъпването му била съставена ИЗ № 9899/2023 г. за лечението била издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности. Пациентът бил изписан на 16.02.2023 г.

Ищецът заявява, че тъй като ответникът е бил неосигурен по смисъла на ЗЗО, то на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗЗО дължи да заплати стойността на оказаното му лечение в размер на 1 074 лева, в която са включени образна диагностика, лабораторни изследвания, изследване на кръвна група, консултативен преглед при специалист и пет дни престой в клиниката. Сочи, че цените са определени в Ценоразпис на платените 1 услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Сочи се, че по депозирано от болничното заведение заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 414/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявява установителен иск за установяване съществуването на вземанията си.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Ц. И. В., ЕГН **********, дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК 115576405, сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от 11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез назначения му от съда особен представител адв. И. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че получените от ответника травми представлявали спешно състояние, което се покрива от медицинския стандарт за Спешна медицина. Заявява, че макар ответникът да е лекуван в друго отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, състоянието му го е било спешно и животозастрашаващо. Пациентът е хоспитализиран с отделението по неврохирургия не по свое желание, а чрез направление за хоспитализация издадено от Спешно отделение на лечебното заведение с оглед спешното състояние на лицето и невъзможността в Спешно отделение да му окажат адекватна медицинска помощ. Счита, че невъзможността на лекарите в Спешно отделение да окажат адекватна медицинска грижа за пациента и прехвърлянето му в друго отделение не следва да бъде поставяно в тежест на пациента, а именно да заплаща за медицински услуги, които не е заявявал сам. Спешната помощ се финансира от републиканския бюджет и в частност от Министерство на здравеопазването, като не се заплаща от нито от Здравната каса, нито от пациентите.

Сочи, че финансирането е нормативно уредено в Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения. Сочи, че предвид факта, че ответникът е хоспитализиран в отделението по НХ чрез направление от Спешно отделение, разходите за лечението и престоя следва да останат за сметка на лечебното заведение, което е получило финансиране за ответника като пациент, преминал през спешно отделение.

2

На следващо място сочи, че от представените от ищеца доказателства не се установява по безспорен начин, че ответникът е бил пациент и е ползвал предоставените от лечебното заведение медицински услуги. На повечето медицински документи, част от ИЗ на пациент, липсва подпис в графа пациент, а където има такъв, не може да се установи по безспорен начин дали е положен от ответника. Не е установено безспорно, че всички посочени медицински услуги са извършени на пациента, както и не се установява обемът и количеството медикаменти, които са използвани за лечението му. Счита, че лечебното заведение не е изпълнило лечебния алгоритъм по клиничната пътека.

Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от 11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева – платена държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че лицето не живее на регистрирания адрес, поради което и с Разпореждане № 1838/10.05.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 2077/2024 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав.

От приетата по делото медицинска документация - Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 11.02.2023 г. и История на заболяването № 9899/11.02.2023 г. се установява, че на същата дата ответникът е насочен от ЦСМП за спешен прием в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив.

Същият е хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия – база II на 11.02.2023 г. в 19:47 часа, приет е от д-р М. Г., с приемна диагноза: счупване на основата на черепа.

На същата дата ответникът е подписал Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 11.02.2023 г., подписана от ответника, в деня на хоспитализацията ответникът е 3 декларирал, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването /т. I/ и за естеството на лечение /т. II/, с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил /т. III/, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца /т. V/, като е приел да заплаща същите в случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране, както и е запознат с цената на ден престой /леглоден/ в клиниките и отделенията на лечебното заведение /т. VI/, заявил е, че е съгласен с предложените му медицински грижи и диагностични и лечебни процедури /т. VIII/, че в наясно, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение /т. XVIII, последно изречение/.

Видно от справка от ТД на НАП, направена в момента на хоспитализацията му – на 11.02.2023 г. в 19:48 часа, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като не са платени здравните му осигуровки за 5 години назад – за целите 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Статусът му на здравнонеосигурен е отбелязан в горния десен ъгъл на История на заболяването № 9899, в която ответникът се е подписал в полето „пациент“.

В хода на хоспитализацията му е оказана болнична помощ по клинична пътека № 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г., както и са били проведени медицински процедури и изследвания по посочената клинична пътека, което се установява и от представената медицинска документация - листове за преглед на пациент, резултати от образно-диагностично изследване, фиш за имунохематологично изследване, резултати от клинична лаборатория, кардиограма, температурен лист и т.н.

Всичко това е видно още и от епикризата на ответника, където е обобщена извършената медицинска дейност.

До ответника е изпратена покана за доброволно плащане изх. № 2131/11/17.05.2023 г. за сумата от 1 074 лева, ведно със сметка за пациент от 04.04.2023 г., в която е съдържа разбивка на цените – вид услуга и цена за всяка. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът се е преместил.

Представен е и Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и Заповед № 89/05.02.2015 г. за утвърждаването му, като са посочени изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника дейности и услуги.

Представена е и Фактура № 1900001979/04.04.2023 г., издадена на ответника от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за сумата от 1 074 лева и отново съдържаща всяка предоставена му медицинска услуга и нейната стойност

4

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 109, ал. 1, изр. второ ЗЗО, за признаване за установено, че Ц. И. В., ЕГН **********, дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК 115576405, сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от 11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Че ответникът е бил хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия – база II на болничното заведение за времето от 11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., по време на който му е оказана медицинска помощ по клинична пътека № 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г.; 2. Вида и обема на извършените медицински услуги, в т. ч. образна диагностика, лабораторни изследвания, изследване на кръвна група, консултативен преглед при специалист и пет дни престой в клиниката; 3. Стойността на всяка услуга съгласно действащия Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД; 4. Че за същия период пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

В тежест на ответника е да докаже оспорването си, че получените от ответника травми са представлявали спешно животозастрашаващо състояние, което се покрива от медицинския стандарт за Спешна медицина и се заплаща от държавния бюджет.