Решение № 2417 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2417 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510256 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от П. П. Н. и П. П. Н.А срещу решение № 7163/09.05.2023г. постановено по гр.д. № 59887/2021г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, с което са осъденида заплатят разделно всеки за сумата от 1075,50 лв. да заплатят на основание чл.59 от ЗЗД на "КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН" ЕАД, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 27.02.2020 г. - 18.10.2021 г. вкл. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, ж.к. „Гърдова глава“, с площ от 112 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застраояване /до 10м./ с предишен идентификатор ***, номер по предходен план 1069, квартал 15а, при съседни поземлени имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***, ведно със законната лихва от предявяване на иска /19.10.2021 г./ до окончателното плащане , както и разноски по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск, въз основа на обстоятелства незаявени от ищеца в исковата молба, при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест между страните, при несъобразяване на направените оспорвания от страна на ищеца, че процесния имот е придаден по регулация към негов собствен. Молят решението да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Претендират разноски.

Въззиваемата страна "КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН" ЕАД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който оспорват доводите за недопустимост и неправилност на постановеното първоинстанционно решение, счита че направените оплаквания са 1 изцяло бланкетни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно

Във връзка с направеното възражение за нередовна искова молба от въззивика:

При преценка допустимостта на обжалваното решение, настоящият съдебен състав, счита следното:

Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл. нередовността на исковата молба) или наличие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск.

Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл.

127 и 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите - чл. 129 ал. 2 ГПК , като при неизпълнение на същите – да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК . Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС /запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В настоящият случай с първоначалната искова молба са предявени две обективно кумулативно съединени искови претенции – с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. В исковата молба и уточнението към нея ясно са заявени фактите, въз основа на които ищецът претендира правата си спрямо ответниците, както и изводимия въз основа на заявените основания петитум на всяка една от исковите претенции т.е. не е налице нередовност на исковата молба. В хода на производството, поради признание от страна на ответниците, че ищеца е собственик на процесния имот и поради настъпило междувременно връщане на фактическата власт върху имота от ответника, е оттеглен иска с правно основание чл.108 от ЗС и производството по делото частично и на основание чл.232 от ГПК е прекратено с протоколно определение от 17.11.2022г. влязло в законна сила на 25.11.2022г., като производството по делото е продължило само по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот без основание за периода 27.02.2020г. – 19.10.2021г. от ответниците в условията на разделност, всеки за сумата от 1100,00 лв. /след допуснато изменение на петитума на предявения иск по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/.

Видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният съд се е прознесъл именно по претенцията, с която е сезиран т.е. липсва както произнасяне по непредявен 2 иск, така и в plus petitum, което да обуславя недопустимост на решението.

Повечето мотиви изложени във въззивната жалба и с което въззивниците обосновават твъреднието си за недопустимост на обжалваното решение, действително както твърди въззиваемата страна са бланкетни, а и пребладаващо неотносими и некореспондиращи с настоящия правен спор, доколкото са направени твърдения за недопустимост от въззивна инстанция, за недопустимост на установителни искове, каквито по делото не са предявени.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД вън от с лучаите на чл.55-58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предвид и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979г. - т.6, кумулативните материални предпоставки за уважаване на предявения иск са: 1.обогатяване на ответника чрез увеличаване на имуществото му/спестяване на разходи, 2. обедняване на ищеца и 3. настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. /доколкото връзката не е причинна/.

В конретната хипотеза съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на чл.154 ал.1 от ГПК следните правопораждащи факти:

1. че е собственик на процесния имот, 2. през исковия период имотът е ползван от ответниците, с оглед което ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, 2. размера на настъпилото за него обедняване. Ответниците следва да докажат противопоставимото правно основание, на което ползват имота.

Тук е необходимо да се посочи, че от една страна в отговора на исковата молба П. Н. изрично заявява, че признава обстоятелството, че ищеца е собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, ж.к. „Гърдова глава“, с площ от 112 кв.м., в първо съдебно заседание пълномощника на ответниците прави изрично признание, че ответниците признават, че ищецът е собственик на имота, а след това - в хода на устните състезания по делото пред първоинстанционният съд ответниците , както и във въззивната жалба– въззивници правят твърдения, че имота като придаден по регулация е част от имот на ответника Н., коет по същество е оспорване на правото на собственост на ищеца и легитимиращото го основание. В този смисъл предвид направените пред първоинстанционният съд признания както в отговора на исковата молба, така и в първо съдебно заседание при изясняване на спора от фактическа страна – чл.143 ал.1 от ГПК, както и при обявяване на окончателния доклад по делото включително и фактите, които са безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните – чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК и разпределение на доказателствената тежест – чл.146 ал.1 т.5 от ГПК, противно на оплакванията във въззивната жалба, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.

Дори и при несподеляне на направени извод, то от събраните по делото доказателства, а именно - постановление за възлагане на недвижим имот от 17.07.2017 г. на ЧСИ Г. Д., удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 19.07.2019 г. за обект ***, съгласно което приетият проект може да служи за прoцедура по изменение на КККР по чл. 52, ал. 1, т. 7 ЗКИР, съставен въз основа на скица проект, скица проект от 19.07.2019 г. за имот с проектен идентификатор *** за изменение на кадастралнaта карта чрез отнемане на площ от 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, както и неоспореното и ценено като обективно и мотивирано 3 заключение по СТЕ, изготвено от инж. Л. Г., че макар процесния имот с идентификатор *** попада изцяло в УПИ XX968, кв. 15а от действащия регулационен план на местността, като същият е част от имот пл. № 1069 и представлява придаваема по регулация част към УПИ ХХ-968, кв. 15а, последния собственост на ищеца, но при неприложена регулация и неуредени сметки по регулация и поради което и ответника Н. не е придобил собствеността на имота /така както е станало с придаваемите към неговия имот 8 кв.м. с уредени сметки по регулация – договор за прехвърляне на право на собственост по реда на ЗУТ от 27.02.2015 г. относно имот с идентификатор *** с площ от 8 кв.м. /., поради и постановление за възлагане на недвижим имот от 17.07.2017 г. на ЧСИ Г. Д. е породило вещно-транслативно действие и ищецът е придобил на деривативно основание правото на собственост върху процесния имот, част от УПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ по нот.акт 9036 кв.м., а съгласно скица 9035 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, 68134.1935, 2189, ***, ***, ***,

***, ***, с номер по предходен план: 1069, кв. 15, парцел I , като описания ПИ с идентификатор *** е образуван от имот пл. № 1069 с площ по нот.акт 6232 кв.м. и имот пл. № 1031 с площ по нот.акт 2768 кв.м. от архивен кад. план, одобрен със заповед РД 50-277/31.10.2000г. на кмета на район Витоша .

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.