Протокол № 740 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 740 гр. Варна, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900424 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът П. П. И. , действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител П. И. И., редовно призовани, не се явяват, представлява се от адв. Д. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., редовно призован, представлява се от адв. Св. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Контролиращата страна в производството по делото Дирекция ”Социално подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител.

Вещото лице К. В. Д., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, не се явява.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят И. А. А., редовно призован, явява се лично.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Т.: Поддържам изложеното в исковата молба, както и изложеното в допълнителната такава. Оспорвам наведените твърдения в отговора.

Адв. Д.: Оспорваме депозираната исковата молба, както допълнителната искова молба. Поддържаме депозирания отговор допълнителния отговор на искова молба. и и

Адв. Т.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

Адв. Д.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1566 от 27.10.2025 година:

Постъпила е искова молба от П. П. И., с ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител П. И. И., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователя да заплати в полза на ищеца сумата от 26000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, претърпени в следствие от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.04.2024г., около 18:45 часа, в гр.Варна, на ул.“Генерал Колев“ при кръстовището с бул.“Сливница“, на пешеходна пътека, причинено по вина на водача на лек автомобил “Ситроен Джъмпи“ с рег.№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №******, валидна до 26.02.2025г., ведно със законната лихва от 06.12.2024г.-датата на предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 12.04.2024г., около 18.45ч., в гр.Варна, на ул.“Генерал Колев“ при кръстовището с бул.“Сливница“, на пешеходна пътека е настъпило пътно произшествие по вина на водача на л.а.“Ситроен Джъмпи“, с рег.№***** и ищеца, като велосипедист. Сочи се, че 2 произшествието е настъпило при движение на лекият автомобил по ул.“Генерал Колев“, в дясна пътна лента, като при предприемане на маневра завой надясно, преминавайки през пешеходната пътека, автомобила ударил преминаващия велосипедист-ищеца. В следствие от съприкосновението, колелото паднало надясно и затиснало десния крак на ищеца. Сочи се, че след пътното произшествие ищецът, заедно с баща си, посетили МБАЛ “Св.Анна Варна“, където е поставена диагноза: “травма на дясна колянна става, съпроводена с болки, оток, ограничени движения в областта на подбедрицата на десен крак“ и е извършена мека имобилизация на крайника за период от около четири седмици. Твърди се, че за случая е образувано досъдебно производство, което е прекратено, тъй като в хода на разследването е установено, че травматичното увреждане не обуславя средна телесна повреда по смисъла на НК. Поддържа се, че в резултат на описания инцидент, малолетният ищец претърпял силни болки за продължителен период от време, което е довело до нарушаване на обичайния му ритъм на живот, включително, не е можел да ходи на училище и да се обслужва самостоятелно. Поддържа се още, че ищеца претърпял и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, страх от пресичане и каране на колело. Твърди се, че управлявания от виновният за произшествието водач лек автомобил, е имал действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответника, валиден до 26.02.2025г. Твърди се, че в изпълнение на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№04-943270 от 06.12.2024г., по която няма получен отговор.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, съответно възникването на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа се, че водача на застрахования лек автомобил, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, като процесното ПТП се явява случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.

Поддържа се, че водача не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е 3 спрял на знак “Стоп“ и потеглил след предно-движещ се автомобил, огледал се е и е предприел маневра “завой на дясно“ като в този момент пострадалият велосипедист е навлязъл внезапно на пътното платно, при което водачът не е имал възможност да реагира и да предотврати настъпването на ПТП, доколкото велосипедистът е попадал в опасната му зона за спиране. Твърди се, че дори водача де бе спрял повторно на знак “Стоп“, инцидентът пак е щял да настъпи, доколкото велосипедистът не е съобразил поведението си с останалите участници в движението. Поддържа се, че настъпването на инцидента е в резултат от непредвидима и внезапна поява на велосипедиста върху пешеходната пътека, веднага след освобождаването й от завиващото МПС. По изложените съображения ответникът поддържа, че водачът на застрахования автомобил не е имал реална и своевременна възможност да възприеме велосипедиста преди момента на удара, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния застраховател.

Наред с горното се твърди, недоказаност на механизма на процесното произшествие, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между пътния инцидент и настъпилите увреждания. Излага се, че представените по делото доказателства, в това число и Констативния протокол за ПТП, нямат установителен характер и не дават безспорна, обективна представа за инцидента, което препятства установяването на противоправното и виновно поведението на участниците.

На следващо място се излага становище, че вината за настъпване на пътното произшествие, се носи изцяло от ищеца, като в условията на евентуалност се поддържа възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че пострадалият е нарушил правилата за движение, тъй като при движението си по пешеходната пътека, не се е движел като пешеходец, а като велосипедист, с което е нарушена разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от ЗДвП. Сочи се, че според визираното в Преходните и заключителните разпоредби на ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство и като такова то не трябва да се придвижва по пешеходна пътека. Поддържа се, че ищецът е следвало да слезе от велосипеда и така да премине по пешеходната пътека, бутайки го. Препотвърждава се тезата, че пострадалият е 4 навлязъл внезапно на пътното платно, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и без да се убеди, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. Твърди се, че описаното нарушение е довело до възникването на внезапна опасност за водача на автомобила, препятстваща своевременна реакция и безопасно спиране. Твърди се, че ако ищецът бе преминал по пешеходната пътека на собствен ход, бутайки велосипеда си, интензитетът на удара би бил значително по-лек, поради по-ниската скорост на пострадалия, липса на допълнителна кинетична енергия и пониската височина на падане. На следващо място се оспорва наличието на претърпени неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, съответно се поддържа, че размера на претендираното обезщетение е прекомерен и необосновано завишен, като не съответства на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Като последица от неоснователността на главния иск, се оспорва и акцесорната претенция за изплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Евентуално се оспорва началният момент на забавата, като се поддържа, че съобразно чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил или изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.2 от КЗ. Твърди се, че доколкото от ищеца не е представил допълнително изисканите от застрахователя доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, законната лихва за забава се дължи след изтичането на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ-3 месеца от датата на предявяване на извънсъдебната претенция срока или от 06.03.2025г.

В законния срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се излага становище по доводите на ответната страна, като се оспорват възраженията за механизма на пътното произшествие и за съпричиняване на вредоносният резултат. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил е бил длъжен да пропусне преминаващия по пешеходната пътека ищец и защото не го е сторил, е настъпил вредоносният резултат. Поддържа се, че вода на автомобила не е изпълнил задълженията по ЗДвП, поради което деянието му не може да се квалифицира като случайно по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се като неоснователно възражението за попадане на ищеца в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил, като се сочи, че трайно е възприето в съдебната практика, че наличието на пешеходна пътека изключва нейното 5 приложение. Твърди се, че механизма на процесното произшествието е установен в хода на досъдебното производство, както и че съпричиняване не е налице, понеже инцидентът е настъпил на пешеходна пътека. Излагат се доводи, че предявената претенция за неимуществени вреди е съобразена с вида, характера и тежестта на травмите. Оспорва се като неоснователно възражението относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените твърденията и възраженията в отговора на исковата молба.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че на 12.04.2024г. около 18:45 часа, в гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ на кръстовището с бул.“Сливница“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил “Ситроен Джъмпи“ с рег.№*****, който е извършвал маневра “завой на дясно“ и ищеца, като велосипедист, движещ се на пешеходна пътека. Също така, че към датата на ПТП с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Ситроен Джъмпи“. с рег.№*****.