Решение № 856 от 15.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Бургас, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина П. Иванова

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на М. Н. К. чрез адв. Сава Каров и на ЗК „Лев Инс“ АД чрез адв. Панайот Велков срещу Решение №1588/01.08.2024 г., постановено по гр. д. №1579/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на М. К. обезщетение в размер на 400 лв. за претърпени неимуществени вреди и 150 лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 03.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2024 до окончателно изплащане, като иска за неимуществени вреди за горницата до първоначално претендираната сума от 5000 лв. е отхвърлен.

В жалбата на въззивника- ищец са изложени оплаквания относно така определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Намира, че предвид индивидуалното отношение на всеки човек към настъпването на пътно произшествие, в което е участник, съдът не е отчел интензитета на претърпените вреди и е занижил необосновано обезщетението за същите. Моли решението да бъде отменено в частта, с която районният съд е отхвърлил иска до пълния размер от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В 1 изложението е застъпено становище, че по делото не са събрани никакви доказателства, установяващи причинени вследствие на инцидента травматични увреждания, както и няма данни пострадалият да е отсъствал от работа. Изтъква се, че разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели са дали показания, с които пресъздават казаното им от жалбоподателя касателно произшествието, а не техни лични възприятия. Набляга върху разминаването в разказаното от свидетелите и констатираното от съдебния лекар за наличие на травматични увреждания в областта, където е бил поставен предпазния колан, тъй като при прегледа не са констатирани такива, а разпитаните представят противоположна картина- за натъртвания в областта на гърдите. В отговора се излага също, че твърдяното от ищеца комоцио не е било по никакъв начин доказано. Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за съобразено със стандартите за справедливост. При тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, сторени пред въззивната инстанция.

С жалбата си въззивникът- ответник изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. К. сумата от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 03.04.2022г., сумата от 150 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 03.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба– 11.03.2024г. до окончателното плащане на главницата. Застъпено е становище за неправилност на съдебния акт, поради което се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените от ищеца искове. Изложено е, че първостепенният съд е достигнал до изводи за ангажиране на отговорността на застрахователя при превратен анализ на събраните по делото доказателства. Смята се, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищецът не е успял при кумулативните условия на пълно и главно доказване да установи, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на пътния инцидент. Счита се за недоказан механизмът на ПТП предвид обстоятелството, че по делото като единствено доказателство за същия е представен двустранен констативен протокол. Възразява се и по определения размер на обезщетение за неимуществени вреди, като се намира същият за завишен, тъй като не са установени настъпили травматични увреждания, нито изживян стрес. Излагат се съображения, че разпитаните пред районния съд свидетели не установяват факти, които пряко са възприели, а преразказват казаното им от пострадалото лице. По отношение на претендираните и присъдени от районния съд претърпени имуществени вреди възразява същите да са настъпили във връзка с претърпяното ПТП. При тези доводи моли решението да бъде отменено, а предявените от ищеца искове- отхвърлени. Претендира сторените разноски пред първата и въззивната инстанции. В жалбата няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. К. чрез адв. Сава Каров, с който се оспорва въззивната жалба на застрахователя като неоснователна. Счита за доказана в нейната цялост предявената претенция, поради което моли жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззивникът- ищец поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като акцентира върху обстоятелството, че за доказване на 2 претърпените неимуществени вреди не са нужни единствено медицински документи за посещения при психиатър и/или психолог. Изтъква, че лимитът по застраховка „Гражданска отговорност“ за едно събитие, покрит риск, възлиза на 10 240 000 лв., което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивникът-ответник също поддържа своята жалба. Счита, че механизмът на ПТП не е доказан, като обръща внимание, че по делото няма изготвена автотехническа експертиза.

Взима отношение, че по делото не са събрани никакви медицински документи, нито такива относно имущественото състояние на увреденото лице, от които може да се установи какви телесни увреждания е получил, дали и колко е отсъствал от работното си място. Претендира първоинстанционното решение да бъде отменено.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подадените жалби са редовни, отговарящи на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустими- подадени в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес и срещу акт подлежащ на обжалване.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на М. К., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЗК „Лев Инс“ АД да заплати сумите от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 03.04.2022 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания- контузия по главата, лицето, лявата длан и двете колена, стрес и уплаха, както и 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в процедурата по чл. 380 КЗ в размер на 100 лв. и заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в размер на 50 лв., двете суми ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 11.03.2024 г. до окончателно погасяване на задължението. Твърди се, че на 03.04.2022 г. ищецът в качеството си на водач на л.а. марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег. №******* при движение по републикански път I-7 в посока гр. Шумен, на двулентов път с еднопосочно движение, е бил ударен челно от водач на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. №*******, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че вследствие на сблъсъка е претърпял травмативни увреждания, изразяващи се в контузии по главата, лицето, лявата длан и най-вече двете колена. Твърди да е получил частично комоцио, защото след настъпване на катастрофата се чувствал неориентиран.

Излага, че мястото на пътното произшествие било посетено от полицейски служител, който съставил протокол за ПТП, в който били отразени данните на виновния водач и данните на неговия застраховател. След инцидента бил прегледан от съдебен лекар, който удостоверил претърпените вследствие на ПТП и констатирани от него травматични увреждания. В качеството си на увредено лице предявил пред ЗК „Лев Инс“ АД претенция за доброволно 3 изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. По нея било взето решение и отправено предложение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 600 лв. за неимуществени вреди.

При наведените твърдения счита, че са налице предпоставките за уважаване на предявените от него искове в цялост.

В молбата като цена на иска за неимуществени вреди е посочена сумата от 5001 лв., докато в петитума е отправено искане за осъждането на ответника да заплати 5000 лв. С определението по чл.146 ГПК съдът е докладвал иска като такъв с цена от 5000 лв., като ответникът не е повдигнал въпроса за разминаването с един лев между двете суми, поради което и на основание чл.

70 ГПК размерът, посочен в петитума на исковата молба и докладван от съда се е стабилизирал.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, с който искът се оспорва по основание и размер. Възразява се за наличието на виновно поведение от страна водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорват се твърденията вследствие на ПТП да са причинени телесни увреждания на ищеца, в това число твърдяното частично комоцио. Релевира се възражение за липса на причинно-следствена връзка между катастрофата и сторените имуществени разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение и адвокатски хонорар за завеждане на претенция. По отношение на размера се застъпва становище за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, като се изтъква, че същата не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД смисъл. Релевира се бланкетно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с твърдения, че К. не е бил с поставен обезопасителен колан. С тези съображения претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Районен съд- Бургас е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, като справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 400 лв. Приел е, че по безспорен начин е доказан механизмът на произшествието, както и причинените вследствие на него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Намерил е, че е налице причинна връзка между сторените имуществени разходи в размер на 150 лв. и настъпилия инцидент.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в някои части поради нарушение на материалния закон, като за този извод излага следните мотиви:

Имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото от ПТП лице може да бъде ангажирана при кумулативното настъпване на юридическите факти, както следва: 1) ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил, 2) като в срока на действие на договора, 3) поради противоправното и виновно поведение на водача на застрахованото МПС 4) да е настъпило застрахователно събитие, 5) в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение и възстановяване, както и 6) да е спазена процедурата по чл. 380, ал. 1 КЗ за доброволно уреждане на спора, като вината на водача при установяване на 4 противоправното поведение се презюмира.