Решение № 217 от 11.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. М., 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20221600100034 по описа за 2022 година

Предявени са искове от А. Д. А. с ЕГН ********** против „Д.” EАД с ЕИК ***, с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата от 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му Р. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Поради смъртта на първоначалния ищец на 25.06.2022 г., на основание чл.227 ГПК с определение № 252/23.05.2023 г. като ищци са конституирани наследниците на А. А., а именно: Д. А. Д., ЕГН ********** – син, А. Р. А., ЕГН ********** - внук и И. Р. А., ЕГН ********** – внук.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2021 г. в гр. М., около 10.35 часа, на ул. „И.“ № **, настъпило ПТП при следните обстоятелства: л.а. марка „ХХХ“, ДК № ***, собственост и управляван от Г. И. Г. с ЕГН **********, не осигурява достатъчно странично разстояние при заобикаляне, като удря паркирано МПС марка „ХХХ“, с ДК № ***, собственост на Р. А. А.. От удара л.а. ХХХ се премества напред и с дясната си странична част странично удря (зажулва) лява страна на паркиран на тротоара л.а. „ХХХ“, с ДК № ***.

Твърди се, че след този удар л.а. ХХХ продължил своя ход напред и ударил 1 стоящия извън пътното платно негов собственик, а именно - Р. А. А. с ЕГН **********, който вследствие на получените от ПТП травми в 19.30 часа умира в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, гр. М..

Сочи се, че за ПТП е съставен Констативен Протокол за ПТП № 1023402 от 03.08.2021 г., издаден от ОД на МВР М., като освен това е образувано ДП № 874/2021 г, пр.пр. № 1192/2021 г. по описа на Окръжна поркуратура М..

Твърди се, че ищецът е баща на починалия вследствие на ПТП Р. А. А..

Същият, поради напредналата си възраст, получавал ежедневна грижа и внимание от починалия си първороден син. Поддържа, че синът всеки ден посещавал баща си сутрин и вечер, съответно имали много интезивни контакти. Сочи се, че двамата имали изключителни взаимоотношения, отношения на обич и уважение, като шока от смъртта на сина му все още не е преодолян, нито ще бъде преодолян и в бъдеще. Страда много за това, че е преживял сина си и постоянно иска да е бил на негово място. Починалият Р.

А. е бил собственик и управител на строителна фирма и баща му се гордеел с постиженията на сина си, както в личния жИ.т, така и в реализацията му в работата. Излагат се твърдения, че жИ.та на ищеца излязъл от нормалния му ритъм и същият живее само в мисли за трагедията, сполетяла цялото семейство.

Ищецът посочва, че на 20.10.2021 г. сезирал ответното дружество със застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за търпените ог него неимуществени вреди вследствие загубата на сина му. Сочи, че във връзка с претенцията при ЗК е образувана щета № 43072952100241, като до настоящия момент ответното дружество не е пристъпило към изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, тъй като ответното дружество е застраховател по риска ГО на автомобилистите на увреждащото МПС л.а. марка „ХХХ“, ДК № ***, управлявано от Г. И. Г..

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди „Д.” EАД да заплати на А. Д. А. сумата от

200 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му Р. А. А., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2021 г. – датата на депозиране на застрахователната 2 претенция пред ответното дружество, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д.” EАД, чрез юрк. И. Д., с който се оспорва претенцията по основание и размер.

Поддържа се, че в исковата молба не е изложен подробно и в пълнота механизма на ПТП. Счита, че в конкретния случай обстоятелствата, описани в констативния протокол са лаконични и не разясняват в пълнота механизма на ПТП, а също така и не са достатъчни, за да бъдат направени изводи относно виновността на водача на л.а. „ХХХ" с рег. № ***.

В условията на евентуалност предявава и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, е паркирал л.а. „ХХХ“ с ДК № *** и е създал опасността за движещия се с л.а. „ХХХ” с рег. № *** водач Г. И. Г.. В тази връзка се сочи, че пострадалият Р. А. А. е паркирал своя автомобил „ХХХ“ непосредствено до л.а. „ХХХ“ с ДК № ***, който е бил паркиран на тротоара.

Поддържа се, че тези действия на пострадалия са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия сблъсък и са в разрез с цитираната разпоредба на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, забраняваща паркирането „до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението“.

Твърди също така, че пострадалият, паркирайки собствения си л.а.

„ХХХ“, е нарушил още две разпоредби на закона, а именно чл.98, ал.1, т.7 ЗДвП - престоят и паркирането е забранен „на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването“ и чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП - престоят и паркирането е забранен „на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“. Съобразно изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат исковата молба, като считат, че искът е доказан, при което молят 3 съда да го уважи. Ответникът в изпратено до съда писмено становище поддържа депозирания отговор и моли съда да отхвърли иска. Прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) се установява следния механизъм на ПТП:

На 03.08.2021 г. около 10.35 ч. в гр. М. на улица „И.“ № 46 срещу магазин „Т.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.

„ХХХ“ с peг. № ***, управляван от Г. И. Г., л.а. „ХХХ“ с peг. № ***, л.а.

„ХХХ“ с peг. № *** и пешеходецът Р. А. А.. Лекият автомобил „ХХХ“ е бил в движение по посока от ЖП гара М. към фирма „М.“. В дясната пътна лента със същата посока и насоченост е бил паркиран л.а „ХХХ“, а вдясно от платното за движение (извън платното за движение) с насоченост, обратна на посоката на движение, е бил паркиран лекият автомобил „ХХХ“.

Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а.

„ХХХ“ водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се блъснал с предната си дясна част в задната лява част л.а. „ХХХ“, който от своя страна блъснал странично паркирания от дясната му страна л.а. „ХХХ“ и намиращия се пред л.а. „ХХХ“ пешеходец – Р. А. А..

Експертизата установява, че при процесното произшествие са настъпили три удара: инициалният удар е настъпил при блъскане на движещия се л.а. „ХХХ“ в паркирания в дясната пътна лента л.а. „ХХХ“, вторият удар е настъпил при блъскане на паркирания л.а. „ХХХ“, отхвърлен от първия удар, в паркирания л.а. „ХХХ“, и блъскане на намиращия се пред л.а. „ХХХ“ пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен в посока напред на разстояние 7,30 метра.

В условията на произшествието водачът на л.а. „ХХХ“ е управлявал със скорост от 42 км/ч, която е под допустимата скорост за движение в населено място. Експертизата установява, че скоростта на движение на автомобила не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената, която е до 50 км/ч, нито други пътни знаци за въвеждане на други забрани в организацията на движението.

Видно от САТЕ причина за настъпване на ПТП са субективните действия от страна на водача на л.а. „ХХХ“, който в условията на произшествието не е упражнявал непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на автомобила си в конкретната пътна ситуация и при възникналата опасност за движението не е реагирал своевременно.

Установява се още, че л.а „ХХХ“ не е създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Настъпилият страничен удар между л.а „ХХХ“ и л.а.

„ХХХ“ не е довел до промяна в траекторията на движение на л.а. „ХХХ“, съответно страничния удар между двата автомобила не е в причинно4 следствена връзка с блъскането на пешеходеца.

От съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р П. Г., се установява, че в резултат на произшествието Р. А. А. е транспортиран в условията на спешност в поделение на „Спешна помощ“, като след проведени изследвания е настанен в болнично отделение за наблюдение, изследвания, и лечение. СМЕ установява, че А. е починал с картина на Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, няколко часа след своето постъпване. Причина за настъпването на смъртта на Р. А. е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се с нарушение целостта на черепните кости (счупване на основа на черепа), засягане на мозъчни структури: пръснати множество субарахноидални (под меката мозъчна обвивка) кръвоизливи; множество вътремозъчни кръвоизливи, със засягане и на мозъчните стомахчета; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчен оток. Вещото лице посочва, че при наличие на такива тежки засягания на централната нервна система се затруднява функционирането както на мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдова, дихателна и нервна системи.

Експертизата установява, че причината за смъртта на Р. А. е в тясна, пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при удар на пешеходец от движещ се лек автомобил с последващо падане на пътното платно. В заключението е посочено също, че описаните външни наранявания в медицинската документация сами по себе си не е възможно да причинят опасност за жИ.та на пострадалия, но са в пряка връзка с настъпилото ПТП.

От показанията на св. К.А. се установява, че отношенията между ищеца А. А. и починалия Р. А. били изключително силни. Между тях имало много любов и разбирателство. Р. живеел в съседно село близо до с. Г. Д., с идеята да бъде близо до своя баща – А. А. и да му помага. Всекидневно ходел по два пъти при него, носел му храна, обгрижвал го и изпълнявал всичките му желания. с.ката сочи, че ищецът се гордял със своя син, тъй като винаги откликвал на нуждите му и бил до него. с.ката А. заявява, че ищецът рухнал след инцидента. Страдал изключително много от загубата на сина си. Загубил желанието за жИ.т, отказвал да се храни и да става от леглото.

От показанията на св. Д. А. се установява, че ищецът и починалия Р. имали прекрасни отношения на уважение и загриженост. През периода 20142015 г. с.ката, заедно с Р. А. се преместили в с.П., за да може последния да помага на родителите си и да ги обгрижва. През 2016 г. ищецът останал сам и се нуждаел от много повече помощ и грижи. Поради това се налагало синът му Р. да минава сутрин преди работа и вечер след работа, за да разбере как е баща му и от какво има нужда. с.ката заявява, че Р. пазарувал, готвел и носел храна на ищеца. Също така му подготвял дърва за отопление и му носел лекарства. Сочи, че ищецът държал на външния си вид, като след смъртта на Р. загубил самочувствието си и желанието да се грижи за себе си. Оставал дълго време в леглото и не искал да излиза навън, изгубил желанието за жИ.т. с.ката заявява, че ищецът не успял да преживее смъртта на сина си Р..

5

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: