Решение № 5108 от 06.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5108 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512748 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 15833 от 19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 20231110171309 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 80-ти състав, издал заповед за защита, като е задължил К. К. Ц., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. А. А., ЕГН **********; забранил е да приближава П. А. А., жилището й, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на по - малко от 300 метра за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта; предупредил е К. К. Ц., че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДНq полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложил му е глоба в размер 500.00 (петстотин) лева; осъдил е К. К. Ц. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 864.70 лева и на П. А. А. сумата от 600.00 лева сторени разноски в производството.

Оставил е без уважение молбата, подадена от П. А. А. за защита от домашно насилие на малолетната Калина К.ова Ц.а, ЕГН **********, от К. Ц., и е отказал да издаде заповед за защита на К.К. Ц.а. В тази част решението не е обжалвано и то е влязло в сила.

Ответникът по молбата за защита К. К. Ц. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение, с което е издадена заповед за 1 защита на П. А. А., и го обжалва с въззивна жалба, вх. № 278175 от 30.08.2024 г. по описа на СРС.

Излага подробни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт въз основа на събраната гласна доказателствена съвкупност. В тази връзка сочи, че нито един факт не е доказан в молбата за защита. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да остави без уважение молбата на П. А. А. за нейната защита, като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски по делото.

Молителката П. А. А. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН депозира писмен отговор по подадената от ответника въззивна жалба.

Оспорва същата изцяло като неоснователна и моли да се потвърди обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски по делото.

В съдебното заседание във въззивната инстанция страните са се явили и поддържат исканията си.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден като цяло и допустим в обжалваната част, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

В сезиращата съда молба за съдебна защита относно процесните актове на домашно насилие се сочи, че страните са живели на съпружески начала и имат дете К..

Твърдят се два акта на домашно насилие, подробно описани в молбата. Молителката П. А. А. твърди, че на 22.12.2023 г., когато се върнала в квартирата, в която живеели с К. Ц. под наем, той започнал безпричинен скандал, в който я обвинявал, че има леко поведение и в школата на МВР има любовници, като скандалът станал пред детето К.

Ц.а и тя успяла да вземе детето и някакви дребни нейни вещи и се изнесла от квартирата и отишла при своята майка. Вторият твърдян акт е на 23.12.2023 г., когато през целия ден тя получавала много телефонни обаждания от ответника с настояване да отиде в квартирата да се разберат. Тя отишла в квартирата, заедно с братовчедка си А.З., където бил баща му – К. Ц.. Обяснила на К., че отношенията между тях са приключили, но той постепенно започнал да крещи. В квартирата пристигнала и майката на П. А. – С.И.. Разговорите продължили, като К. започнал да крещи неистово, да обижда и да хвърля вещи по тях. П. поискала да вземе акта за раждане на детето и К. побеснял и казал, че те с акта няма да излязат от жилището и заключил входната врата. Отказвал да отвори вратата. Опитал се да посегне физически на майката на П., но баща му я предпазил. Молителката П. А. била силно уплашена. К. Ц. п родължил с агресивното си поведение до идването на служители на 09 РУ – СДВР.

Първоинстанционният съд е изискал аудиозаписи от Национален телефон 112, постъпили от телефонен номер на К.И. – майка на А.З., и в съдебно заседание е извършен 2 оглед на представения диск.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.А.И. – майка на молителката П. А., която е пожелала да свидетелства, се установява, че в края на декември 2023 г. между страните е имало дразги и караници и П. няколко пъти е идвала в тях с багажа и се е връщала обратно. П. и племенничката й отишли в квартирата и след като се забавили повече от час, племенницата написала на майка си, че не ги пускат да си ходят, тя отишла също в квартирата. Заварила дъщеря си, племенницата си, К. и баща му и седнали в кухнята да разговарят. Говорили около час и той не ги пускал да си отидат, като заключил входната врата. Започнал да обижда нея и дъщеря й. Не ги пускал да си ходят, племенницата започнала да реве, а на дъщеря й станало лошо и от шока припаднала на земята. Свестили са я и племенницата се обадила на майка си и тя се обадила на тел. 112. След пристигането на полицаите К. взел ключовете от апартамента на дъщеря й.

От показанията на свидетеля К. С. Ц. – баща на ответника, който е изявил желае да свидетелства, се установява, че на 22 - 23 декември бил на работа и разбрал, след разговор по телефона със сина си, за проблеми между К. и П. и затова отишъл в апартамента и започнали да си говорят, като след това дошла П. с племенничката си, а по - късно и майка й. През цялото време, преди да дойде майка й, страните си говорили на повишен тон, а след като дошла майката на П. обстановката се обострила. Нямал идея дали К. Ц. е заключил вратата. Те си имали ключове за вратата. След като дошли полицаите П. А. си тръгнала с 1 2 куфара с багаж.

От показанията на свидетеля А.З. З. – племенница на молителката, се установява, че отишли в жилището с кака си П. и тя отишла в другата стая, докато страните разговарят.

Чула, че се карат и затова звъннала на майка си да дойде, за да не са сами. Когато леля й дошла, започнали да се карат, К. заплашвал и тя много се изплашила и затова звъннала на майка си, която била в колата пред блока. К. Ц. ги заключил в апартамента и се скарали, защото те искали да вземат документите на детето. Той ги заключил в апартамента и те не могли да излязат в продължение на 2 часа. Когато дошли полицаите ги извели от апартамента. На братовчедката й и станало лошо, била се свлякла на земята в коридора и те се опитвали да я свестят.

По делото е изготвена СПЕ, приета в съдебно заседание, което първостепенният съд е кредитирал заключението с направени от вещото лице при изслушването уточнения. От последното се установява, че свидетелката А.З. при случката на 23.12.2023 г. не е преживяла остра стресова реакция и последващо адаптационно разстройство със засягане на психичните ресурси по повод на преживяното.

От доказателствените източници (показания на разпитаните свидетели и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН), първоинстанционният съд е приел като непротиворечиво, че е установено присъстващите в апартамента лица да са били П. А., К.

Ц., С.И., К. Ц. и А.З.. Спорно обстоятелство по делото е какво е било поведението на страните и в частност на ответника, заключил ли е жилището, забранил ли е на молителката и придружаващите я свидетелки С.И. и А.З. да го напуснат. За да направи фактически извод 3 за доказаност, че ответникът К. Ц. заключил входната врата, казал, че няма да пусне молителката П. А. и свидетелките С.И. и А.З. да напуснат жилището и не ги пуснал до намесата на полицейските служители, че обиждал молителката П. А. и хвърлял столове в кухнята, първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите С.И., А.З. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Приел е, че тези доказателствените източници не страдат от логически противоречия, относително подробни са, добре хармонират помежду им и с останалите събрани по делото доказателства и затова прави извод за доказаност на твърдяния акт на домашно насилие на 23.12.2023 г.

Първостепенният съд е приел за недоказано по делото, че ответникът осъществил твърдяното деяние на 22.12.2023 г., както и че по време на извършване на акта на 23.12.2023 г. е присъствало детето К. Ц.а и затова в тази част е отхвърлил молбата за защита.

Въззивният съд не споделя изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи. Въззивната жалба е основателна по изложените в нея оплаквания.

Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице – ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.

Соченият в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по време, място, начин на извършване и авторство.

В процесния случай, между страните не е спорна единствено процесуалната легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН – фактически съжители и, че на 23.12.2023 г. са се срещнали и са разговаряли в квартирата в присъствието на С.И., К. Ц. и А.З..

На следващо място, в производствата по ЗЗДН законодателят е създал изключителното улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства по делото, основание за издаване на заповед за защита би могла да бъде и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Представената по делото декларация на П. А. (лист 6 от първоинстанционното дело) се опровергава от събраните по делото гласни доказателства.

В конкретния случай, от обсъдените и относими към процесната дата (23.12.2023 г.) гласни доказателства не се установява по еднопосочен и категоричен начин, че въззивникът – ответник е извършил действие, съставляващо твърдяното насилие спрямо въззиваемата – молителка (държал против волята им като заложници нея, майка й и братовчедката й).

В молбата за защита е посочено, че свидетелите са държани като заложници в продължение на около 2 часа, през което време те изпитвали силен страх и уплаха за здравето и живота си. От показанията на свидетелите, в хода на първоинстанционното производство се доказа, че всички свидетели са разполагали с мобилните си телефони, като молителката А., както и свидетелят Ц. всъщност са имали ключове от жилището.

Свидетелката С.И. в показанията си твърди, че молителката А. е предала ключовете си от 4 жилището в присъствието на полицаите, т.е. едва след пристигането им. Затова не може да се приеме, че свидетелите да са били заключени против волята им в апартамента, тъй като същите са имали ключове. Всъщност, спорът между страните е за документите на детето и как ще продължат отношенията им за в бъдеще, което не е предмет на това дело.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че този процесен акт на домашно насилие на 23.12.2023 г. е доказан. Въззивният съд намира, че описаните действия в сезиращата молба за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл.

2, ал. 1 ЗЗДН, не са установени пълно и главно от въззиваемата – молителка П. А..

Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.

В допълнение на изложеното следва да се съобрази и новонастъпило обстоятелство, което също е от значение за правилното решаване на делото. В съдебното заседание във въззивната инстанция на 26.06.2025 г. въззиваемата – молителка П. А. заяви, че е постигнато споразумение между страните за гледане на детето, то се спазва и напрежение между тях няма. Тя самата смята, че това е благодарение на заповедта за защита. Това обстоятелство е безспорно по делото. Затова въззивният съд намира, че заповедта за защита е изиграла своята превантивна роля и нейното оставане в сила е нецелесъобразно.