Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 839 от 14.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2322/2021
Вид
Определение № 839
Подписан
14.09.2021
Състав
Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Дафина Николаева Арабаджиева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 839 гр. Пловдив , 14.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502322 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5876/09.07.2021 г. от адв. Т.И., в качеството му на процесуален представител на ищеца Р. Т. К., срещу определение № 263015/15.06.2021 г. по гр. д. № 14437/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба за изменение на неприсъствено решение № 261100/07.04.2021 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като посочва, че съдът е следвало при постановяване на съдебното решение да уважи изцяло искането за присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение.

Изразява становище, че липсва възражение за прекомерност от другата страна, поради което съдът неправилно служебно е редуцирал размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното определение да се отмени, като се присъдят изцяло направените от ищеца разноски в производството пред ПРС.

Ответната страна е депозирала отговор на частната жалба, като оспорва същата, като недопустима. Излага съображения, касаещи предявените искове.

Макар и депозирана е в указания от съда срок и от активно легитимирана страна, частната жалба не е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалването на определението, с което съдът се е произнесъл по предявена пред него молба за изменение на решението в частта за разноските, е обусловено от реда, по който подлежи 1 на обжалване самото решение – чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК. Следователно обжалваното определение следва съдбата на решението.

В настоящата хипотеза районният съд се е произнесъл с неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК, като се е съобразил с обстоятелствата по делото и направеното от представител на ищеца искане за постановяване именно на решение по този ред. Това изявление е обективирано в протокола от проведеното съдебно заседание. Както разпорежда законът, неприсъственото решение не подлежи на обжалване по общия ред - чл. 239, ал. 4 ГПК. За него е предвиден специфичен начин за атакуване – чл. 240 ГПК "Защита срещу неприсъствено решение". По съществото си това производство представлява такова за отмяна на влязъл в сила акт, но различно от това по глава XXIV "Отмяна на влезли в сила решения". Законодателят е предвидил ограничаване на обжалваемостта на решението, което повлича след себе си и ограничаване на обжалваемостта на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно страната разполага единствено с възможността да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските, но не и да обжалва определението на съда, с което се е произнесъл по това искане. Резонно е да се приеме, че постановяване на неприсъствено решение е в пряка зависимост от искането в този смисъл на страната и е неин избор. Със заявяването му тя следва да предвиди и трябва да понесе законовите последици от постановяването на неприсъствено решение, каквито в случая се явява и необжалваемостта на определението на районния съд по молбата по чл. 248 ГПК, както правилно е посочено и в самото определение. В този смисъл и определение № 997 от 02.11.2012 г. по ч.гр.д. № 727/2012 г. на ВКС, II т.о.

Предвид гореизложеното депозираната частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване не може да се обсъжда по същество, а следва да се остави без разглеждане.

Поради това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5876/09.07.2021 г. от адв. Т.И., в качеството му на процесуален представител на ищеца Р. Т. К., срещу определение № 263015/15.06.2021 г. по гр. д. № 14437/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба за изменение на неприсъствено решение № 261100/07.04.2021 г. в частта за разноските.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3