Решение № 508 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501372 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№261831/18.06.2021г. по описа на РС Поморие, подадена от Община Поморие, представлявана от Кмета Иван Алексиев, чрез адв.Юрий Бошнаков, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис I” № 10, вх.Б, ет.1, против Решение № 260096 от 25.05.2021г. постановено от РС Поморие по гр.д.№728/2019 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен иска на Община Поморие, ЕИК 000057179, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Солна“ № 5 за осъждане на „АНХИАЛО АВТО“ ООД, ЕИК 102075853, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.

„Странджа“ № 5 представлявано от Благой Благоев и Христо Благоев да заплати сумата от 3690 лв. като платена без основание, ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 114,81 лв. - лихва за забава, считано от 15.06.2019г. до 06.10.2019г., а Община Поморие е осъдена да заплати на „АНХИАЛО АВТО“ ООД сумата от 900 лева разноски по делото.

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, както и необосновано.

Твърди се, че съдът неправилно е възприел установената фактическа обстановка в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Въззивната страна счита за неправилен извода на съда, че наличието на изпълнение по договора, сключен между страните е основание за изплащане на процесната субсидия. Заявява, че по делото безспорно 1 е установено наличието на договор между страните за извършване на обществен превоз на пътници от 01.11.2013г., както и че на 12.10.2018г. общината е превела на ответното дружество сумата от 3690 лв. на основание изготвени от превозвача справки за извършени превози през м. септември 2018г. След извършена финансова инспекция от Агенция за държавна финансова инспекция, е констатирано, че средства в размер на 8096 лв., предоставени по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, са изразходвани не по предназначение, като от тях 3690 лв. за изплатени без правно основание на ответното дружество. Община Поморие е възстановила на финансиращия орган процесната сума.

Заявява, че задължението на общината да превежда финансови средства за субсидиране не е безусловно, а е поставено в зависимост от изпълнение на условия, предвидени в действащото законодателство. Съгласно чл.51, ал.1 от горецитираната наредба, субсидията се предоставя на превозвачи, които имат сключени договори и които договори отговарят на изискванията на Регламент № 1370/2007, като за заварените договори не е предвидено изключение от това правило. В чл.56, ал.2 от Наредбата са посочени тези задължителни условия, залегнали в чл.4, пар.1 от Регламента.

Сочи се още, че в доклада на АДФИ е констатирано, че процесният договор не отговаря не само на задължителните условия по чл.56, ал.2, т.е. не отговаря на изискванията на Наредбата, която е влязла в сила в по-късен момент след подписване на договора, но не отговаря също така и на действащия от 2007г. Регламент № 1370/2007. Това несъответствие, според въззивника, води до извод за неоснователно изплатена субсидия на превозвача, което обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд.

На следващо място въззивната страна изразява несъгласие с извода на съда относно наличието на възможност за общината да приведе процесния договор в съответствие с наредбата, влязла в сила през 2015г. Заявява, че изпълнителят като страна по договора, която по занятие извършва дейност като превозвач, също е имал възможност на основание чл.29, ал.1 от договора да инициира неговото изменение в съответствие с нормативните изисквания, с които безспорно е бил запознат. Всяка от страните е следвало да се грижи за собствените си интереси и в тази връзка ответникът не е положил дължимата търговска грижа съгласно чл.302 от ТЗ. В тази връзка счита за ирелевантни твърденията на ответното дружество, че е изпълнявало добросъвестно задълженията си по договора.

Следващото оплакване на въззивника е, че при постановяване на решението съдът не съобразил събраните по делото доказателства, че дружеството не е изпълнило задълженията си за предоставяне на данни по чл.55, ал.4 в срока по чл.55, ал.5 от Наредбата.

По- нататък са развити доводи, че договорът е сключен въз основа на решение на областния управител на област Бургас, с което е дадено съгласие кметът на Община Поморие да възложи пряко извършването на автобусни превози за срок до приключване на 2 процедурата по ЗОП , който е за не повече от 6 месеца, т.е. този срок е изтекъл на 01.05.2014г. Също така нормата на чл.5 пар.5 от Регламента предвижда, че възлагането или удължаването на обществената поръчка не трябва да надвишава две години, или максималният срок е изтекъл на 01.11.2015г.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „АНХИАЛО АВТО“ ООД, чрез адв. Иванка Стойчева, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Съединение“ №5, ет.3. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. По повод доводите във въззивната жалба заявява, че съдът правилно е приел, че изискванията на Наредбата са неотносими към процесния договор, защото същият е сключен през 2013г., а Наредбата е приета през 2015г. Цитираната от въззивника норма на чл.56, ал.2 от Наредбата е материалноправна и няма обратно действие. Счита, че дължимостта на субсидията се предпоставя от факта на извършване на съответните обществени превози.

Не оспорва, че Регламент № 1370/2007г. на Европейския парламент и на Съвета въвежда изисквания относно договорите за възлагане на обществен превоз, но сочи, че в него липсва забрана за изплащане на компенсации в случай на неизпълнение на въведените изисквания. Целта на въпросните изисквания е да осигури прозрачност на механизма на формиране на компенсацията, а не да лиши от нея превозвачите, които са извършвали тази дейност.

Развива подробни съображения във връзка с прякото възлагане на извършване на обществен превоз, предприето на основание чл.5, пар.5 от регламента като спешна мярка за преодоляване прекъсването на обществената услуга за пътнически превоз. Сочи, че Регламентът има предвид услуги, които превозвачът не би могъл да извършва при условията на обичайната си търговска дейност, защото изключват търговския му интерес, поради което се налага осигуряване на финансова компенсация, която да неутрализира инкасираната загуба на обществения превозвач от предоставянето на услугата. Сочи, че отговорността на общината за финансова компенсация произтича не само от качеството й на възложител, но и като местно компетентен орган, който е длъжен да предостави въпросната обществена услуга и който я е възложил на обществен превозвач. На следващо място заявява, че отговорността за съответствие на договорите по възлагане на обществен превоз е изцяло на компетентните органи, в случая – Община Поморие. Горното произтичало и от разпоредбата на чл.60 от Наредбата.

Намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че дружеството не е изпълнило в срок задълженията си по чл.55, ал.4 от Наредбата. Сочи, че справките са представяни регулярно в общината и макар да е било налице закъснение от няколко дни, то не може да обуслови извод за съществено неизпълнение на задълженията на превозвача.

По отношение аргументите, изложени във въззивната жалба относно срока на договора, заявява, че същите са изложени за пръв път пред въззивната инстанция и не са част от спорния предмет.

3

Намира, че по делото е безспорно установено, че задължението на ответника за извършване на обществена услуга е изпълнено качествено и в пълен обем през цялата 2018 година, както и че финансовият резултат на „АНХИАЛО АВТО“ ООД е отрицателен, т.е. налице е финансова загуба, която била частично компенсирана с процесната субсидия в размер на 3690 лв. В заключение е изведено становище, че изплатената субсидия е покрила реална загуба на ответника, формирана при изпълнение на задължението му за предоставяне на обществена услуга. Тази загуба на ответника подлежи на компенсиране съгласно сключения между страните договор и приложимото европейско законодателство и вътрешно правната уредба. Затова намира исковата претенция за неоснователна.

Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат жалбата, съответно- отговора. Не ангажират доказателства.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

След като обсъди доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа страна следното:

Община Поморие е предявила против „АНХИАЛО АВТО” ООД осъдителен иск за заплащане на сумата от 3690 лв.- главница, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 114,81 лв., считано от 15.06.2019г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че с договор от 1.11.2013г. е възложила на ответното дружество извършването на обществен превоз на пътници по автобусни линии: гр.Поморие- градско линия 1; гр.Поморие- градско - линия 2 и гр.Поморие - гр. Каблешково – гр.Поморие.

Срокът на договора бил до приключване на процедурата по реда на Закона за обществените поръчки от възложителя. Съгласно чл.19 от договора, изпълнителят бил длъжен да издава абонаментни карти за пътуване на категории граждани, регламентирани със закон или с акт на министерския съвет при условията на законодателството, което регламентира условията за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността им на транспортните дружества. Съгласно чл.5 от договора, възложителят бил длъжен да превежда на изпълнителя, в срокове, определени от Министерството на финансите средства, ако това се полага за субсидиране съгласно действащото в страната законодателство и компенсиране на безплатните пътувания и пътувания по намалени цени на определена категория правоимащи граждани, съгласно действащото в страната законодателство.

В изпълнение на договора, с платежно нареждане от 12.10.2018г., община Поморие превела на ответното дружество сумата от 3690 лв., дължима съгласно изготвени от 4 превозвача справки за м. септември 2018г.

При финансова инспекция на общината, извършена от АДФИ, било установено, че средства в размер на 8096 лв., предоставени по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагане на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, не били изразходвани по предназначение. В тази сума се включвали изплатените без правно основание от общината на ответното дружество за извършени обществени пътнически превози във вътрешноградския транспорт субсидии в размер 3690 лв.