Решение № 4800 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4800 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330103066 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Г. Г. В. – У., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 246,64 евро, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, за сградна инсталация и цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г. за обект, находящ се в **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ** г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 40,81 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2024 г. – 28.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ** от ** г. по ч. гр. д. № ** по описа за 2026 г. на Районен съд **.

Претендира се и сума в размер от 0,67 евро, представляваща законна лихва върху платената част от главницата.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.

150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик 1 на обект, находящ се в г**, има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за отопление и за сградна инсталация, включваща главница за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г. в размер на 331,34 евро, както и обезщетение за забава в размер на 40,86 евро за периода 03.05.2024 г. – 28.01.2026 г. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ** по описа за 2026 г. на Районен съд **, срещу която длъжникът възразил. В хода на заповедното производство от страна на длъжника било извършено частично погашение на паричното задължение, претендирано със заповедта за изпълнение, поради което в настоящото исково производство се претендира сумата от 246,64 евро, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, за сградна инсталация и цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г.; сумата от 40,81 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2024 г.

28.01.2026 г. и сумата от 0,67 евро, представляваща законна лихва върху платената част от главницата. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Г. В.

– У., с който оспорва исковите претенции. Не оспорва фактът, че в процесния обект е доставяна топлоенергия. Оспорва размера на предявените искове.

Изтъква, че ищецът е признал плащането, но не е посочил размера на същото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ 2 се в **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. В тази връзка, то следва да се посочи, че след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, ответникът е погасил част от задълженията си към ищеца. Частичното погасяване на задължението по съществото си представлява извънсъдебно признание на основанието на предявените искове. Същото се потвърждава и с изричното признание, направено в отговора на исковата молба от ответника. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са доказани по своето основание.

Основният спорен въпрос в производството е досежно размера на предявените искови претенции и заплатила ли е ответницата изцяло задълженията по издадената заповед за изпълнение. За установяване на посочените обстоятелства по делото е приобщено заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н.. От същото се установява, че според представените от ищеца счетоводни справки и издадени документи към ответника, за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г. ищецът не е издавал кредитни известия. Общото задължение на ищеца за процесния период е както следва: 10,20 евро – услуги разпределение за периода 01.03.2024 г. – 3

30.04.2025 г., 149,50 евро – топлинна енергия за отопление за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г., 171,64 евро – топлинна енергия за сградна инсталация за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г., 331,34 евро – задължения на ищеца за предходни периоди. Вещото лице е посочило, че обезщетението за забава, дължимо от ответника, е 40,81 евро. Погасените задължения от ответника са на стойност 84,70 евро, като след приспадане на дължимите суми, общото задължение на ответника към ищеца за главница и обезщетение за забава възлиза на 287,45 евро. Съобразно заключението на вещото лице, сумата от разписка от ** г. на „**“ АД е постъпила при ищеца, осчетоводена е от него и е разпределена по фактури в исковия и извън исковия период, както следва: извън исковия период – от фактура ** стойност от 1,14 евро, от фактура ** стойност от 1,53 евро, от фактура ** стойност от 1,07 евро, и в исковия период – от фактура **/** г. стойност от 36,65 евро, от фактура **/** г. стойност от 1,23 евро, от фактура **/** г. стойност от 46,82 евро. Според представеното по делото платежно нареждане от ** г. е направено плащане на стойност 286,51 евро към ищеца с основание: „Г. Г. В. – У., КН: **, остатък от главница 246,64, мораторна лихва 37,07, законна лихва 2,80“. Според справка, предоставена от ответника, и данни от ръководителя на екип съдебни вземания към ищеца, плащане на сумата не е постъпвала по банкова сметка на ищеца.

Съдът кредитира заключението по приетата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

С оглед така приетото заключение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищеца е доказана и по размер. Така от същото се установи, че след приспадане на заплатена сума от ответника в размер на 84,70 евро, задълженията на ответника към ищеца са в общ размер на 287,45 евро, представляващи главница и обезщетение за забава. В тази насока съдът не възприема изложеното от ответника, че на ** г. е заплатил на ищеца сумата в размер на 286,51 евро. Действително, по делото е приложено платежно нареждане от ** г. за извършване на превод на посочената сума по банковата сметка на ищцовото дружество, но от приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ се изясни, че сумата не е постъпила по банковата му сметка. Само по себе си посоченото платежно нареждане не установява постъпване на сумата по банковата сметка на ищеца, а единствено създаване 4 на преводно нареждане с посоченото съдържание. За установяване на обстоятелството, че сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца, следваше да се ангажират допълнителни доказателства за движението по посочената сметка. Доколкото такива не бяха наведени от ответника и с оглед обстоятелството, че по правилата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване изпълнение на задължението е негова, то съдът намира, че посочената сума не е постъпила по банкова сметка на ищцовото дружество, респ. не е изпълнено задължението за погасяване на процесните суми.

Поради всичко изложено, предявените искове следва да бъдат уважени в цялост. Като последица от уважаване на исковата претенция за заплащане на главница следва да се присъди и законна лихва върху същата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Доколкото част от сумата за главница – 84,70 евро, е заплатена в хода на производството, то законна лихва върху същата се дължи от датата на депозиране на заявлението в съда – ** г., до датата на заплащане на задължението - ** г. Размерът на задължението за законна лихва съдът определя не основание чл. 162 ГПК от 0,67 евро.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200,00 лева до 450,00 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро.

Предвид изложеното, извършените от ищеца разноски възлизат на сумата в размер на 292,52 евро, от които сумата в размер на 40,26 евро за държавна такса, 150,00 евро за депозит за ССчЕ и 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение.

5

На основание т. 12, от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, към посочените разноски следва да се прибавят и разноските, направени в хода на заповедното производство, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в размер на 51,76 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, и Г. Г. В. – У., ЕГН: **********, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 246,64 евро (двеста четиридесет и шест евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, за сградна инсталация и цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.03.2024 г. – 30.04.2025 г. за обект, находящ се в **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - ** г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 40,81 евро (четиридесет евро и осемдесет и един евроцента), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2024 г. – 28.01.2026 г., и 0,67 евро (шестдесет и седем евроцента), представляваща законна лихва върху заплатена сума за главница в хода на производството в размер на 84,70 евро за периода ** г. – ** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ** от ** г. по ч. гр. д.