Решение № 1109 от 10.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Варна, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201959 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Деми 67“ ЕООД, подадена чрез управителя Д. Ст. Д., против Електронен фиш серия Г № 0063290, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е неправилен поради нарушение на процесуалните правила и моли съда да го отмени. Сочи, че в ЕФ не било описано как и пред кой орган би следвало да се обжалва, налице била липса на издател на фиша, липсвала дата на издаване на ЕФ, не било ясно какъв вид било техническото средство – стационарно или мобилно, че нарушението било заснето с мобилно техническо средство, а към преписката липсвал протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015год.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на ЕФ на основанията изложени в жалбата. Акцентира на това, че нямало съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015год., както и на това, че в случая нарушението било установено след справка в Гаранционния фонд, което, а не от автоматизирането техническо средство, което налагало издаване на АУАН, а не на ЕФ. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., които били описани в пълномощното.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени 1 бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно издаден. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалвания ЕФ с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0063290 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 23.02.2024год. в 21:10ч. в обл. Варна, общ. Аврен, по път първи клас №9(извън населено място) в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 с АТТС било установено управление на МПС регистрирано в Р.България и не спряно от движение – л.а „Ауди А8“ с рег. № А3388НК, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Нарушението било заснето с АТС № 100В948С010800BD. Като собственик на автомобила било вписано въззивното дружество „Деми – 67“ ЕООД. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства и веществени такива (снимков материал), които са непротиворечиви, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДП , приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ, поради което е приета от съда за допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С Еф въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно посочената разпоредба Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

2

За неизпълнение на това задължение в нормата на чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена и съответна санкция – т.1 - глоба от 250лв. за ФЛ и т.2 имуществена санкция от 2000лв. за ЮЛ или ЕТ.

Съгласно нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §.6, т.63 от ДР на ЗДП. Съгласно посочените разпоредби Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

По своята същност ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Редът за издаване на ЕФ както и неговите реквизити са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

ЕФ предмет на ревизия в настоящото производство съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Посочена е структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, посочени 3 са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В електронния фиш се съдържа и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити предвидени в закона. Посочено е, че е било установено управление на МПС л.а. „Ауди А8“ с рег. № А3388НК, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО, посочено е въззивното дружество като собственик на това МПС, което в пълна степен дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. Съгласно константната практика на АС Варна съдържането в ЕФ на описание в смисъл “управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите” е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган.

В жалбата си въззивникът е направил възражение за това, че в ЕФ не бил посочен автор, нямало посочена дата на издаване, не било посочено подлежи ли на обжалване и пред кого.

Посоченото възражение не се споделя от съда. ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от ЗДП и §.1 от ДРЗАНН.

Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез информативноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша защото той се създава от информационна система.

На следващо място реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП като в случая ревизирания ЕФ съдържа всички от тях.

Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е особено то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на административнонаказателна отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението, а тази за изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в сила на ЕФ.

Не се споделя от съда и твърдението в жалбата, че от ЕФ не ставало ясно кой бил адресата на същия, на кое лице се налагало санкцията. В ЕФ ясно е 4 посочен кой е собственика на МПС-то (съответно нарушителя), а налагането на наказание имуществена санкция не оставя никакво съмнение, че с ЕФ е наказано ЮЛ. Отделен е въпроса как след като не е ясно кой точно е наказан защо въззивната жалба се подава от името на ЮЛ.

Ясно е посочено в ЕФ и мястото на нарушението – главен път І -9 в посока от гр.Варна към гр.Бургас преди кръстовището за к.к. „Камчия“.

Действително в ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване или не.

Реквизитите на ЕФ обаче са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП като там изискване за посочване на горното обстоятелство не е предвидено.

Факта обаче, че срещу ЕФ е подадена жалба и то в предвидения в закона срок за обжалване е достатъчен за да се приеме, че въззивникът е бил наясно че ЕФ подлежи на обжалване и в пълна степен е реализирал правото си на защита подавайки жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство.

В случая материалния закон е приложен правилно.

От приложената по делото снимка извлечена от АТСС „SITRAFFIC ERS 400“ се установява, че МПС с рег. № А3388НК е заснето да се движи по главен път І-9, в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди разклона за к.к.

„Камчия“. От приобщените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него и протокол от проверка на същото техническо средство издаден от БИМ се установява, че техническото средство е стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (този факт е и ноторно известен) и е било технически изправно (годно) към 23.02.2024год. От друга страна от приложената към преписката разпечатка от регистъра на гаранционния фонд, който е публично достъпен се установява, че към посочената по-горе дата за посоченото в НП МПС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че МПСто е собственост на въззивното дружество. Горното се установява и от приложената към преписката справка от АИС АНД регистрация на МПС.