Акт от 17.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

66

Година

10.07.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.07

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600151 по описа за

2008 година

С присъда № 16/07.04.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 19/2008 година, Ардинският районен съд е признал В. Ф. С. от с. Бял извор, общ. Ардино за невиновен в това, че на 08.01.2008 година в с.Бял извор, общ. Ардино, при условията на опасен рецидив и чрез използване на специален начин- ловкост, отнел чужди движими вещи- пари в размер на 340.00 лева, от владението на Н. Т. С. от с. Бял извор, общ. Ардино, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. По отношение на веществените доказателства съдът се е разпоредил да бъдат върнати на В. Ф. С., след влизане на присъдата в сила.

Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура- Ардино. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснявали в достатъчна степен участието на подсъдимия В. Ф. С. в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различавала от доказателствата, събрани на съдебното производство. Мотивите на съда за оневиняването на подс.С. били свързани с противоречието относно времето на извършване на деянието. Установено било, че на 18.01.2008г. след 21 часа, подс. В. С. посетил игрална зала "Амиго" в с.Бял извор, общ.Ардино. Същият играл на покер автоматите и загубил определена сума пари. Искал игра на кредит от крупието, който му отказал. Върнал се след около 15 минути и продължил да играе, като вече имал пари в себе си. Този факт се потвърждавал от свидетелските показания на Иван Асенов Хаджикулов, който по това време бил в барчето на читалището в с.Бял извор. След изиграване отново на парите си подс. С. извършил престъплението, описано подробно в обвинителния акт. Събрани били достатъчно доказателства за безспорен извод, че е извършено деяние по чл.196,ал.1,т.2,във вр. с чл.195,ал.1,т.4,във вр. с чл.194,ал.1,във вр. с чл.29,ал.1,б"б" от НК, че това деяние е извършено от подсъдимият - В. Ф. С., и че е извършено виновно. Предлага се на въззивния съд да отмени протестираната присъда и да признае подс. В. Ф. С. за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа протеста така, както е подаден и по изложените в същия съображения.

Подсъдимият В. Ф. С., лично и чрез защитника си, оспорва въззивния протест. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.

Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е проявил необходимата процесуална активност за събиране на всички необходими, относими и допустими доказателства по делото, които е преценил и обсъдил, като е достигнал до правилния и единствено възможен извод за недоказаност на обвинението за извършено от подсъдимия В. Ф. С. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б "б" от НК. Нови фактически положения не се установяват от въззивния съд, като приетата за установено от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се променя включително от проведения повторен разпит на свидетеля Н. Т. С.

От фактическа страна по делото, безспорно се установява следното:

На 08.01.2008 година подсъдимият В. Ф. С., късно след обяд посетил заведение “Илси” в с.Бял извор, където консумирал алкохол. Около 20.00 часа се преместил в игрална зала “Амиго” в селото, в която като крупие работел св.Н. Т. С. На покер- автомат, подсъдимият изиграл една игра за 15 лева, които предварително дал на свидетеля. След като изиграл сумата и изгубил парите, поискал от св. С. да му пусне игра на кредит, но той отказал. Тъй като нямал повече пари, подсъдимият излязъл от залата. Било около 21.00 часа. Оттам отишъл в заведение „Сиси”, където поискал пари от Зюлфие Рамаданова Устова, коят¯ отказала да му даде и подсъдимият излязъл от заведението. Около 21.30 часа отишъл в барчето на читалището в селото, където работел св. Иван Асенов Хаджикулов. Подсъдимият поискал назаем 20 лева, като предложил на свидетеля да заложи мобилния си телефон. Свидетелят му дал сумата от 10 лева, като отказал да вземе телефона му. Подсъдимият излязъл от заведението, купил си две кутии цигари и ракия и се прибрал в дома си след 21.30 часа, където го очаквал св.Веселин Карамфилов - негов съсед, с когото имали уговорка от по-рано през деня да се видят, и с когото се почерпили по една ракия. Около 22,00 часа свидетелят си тръгнал. Подсъдимият взел от собствените си пари една банкнота от 50 лева и отишъл в с.Диамандово в барчето на ДПС, където постоял около 10-15 минути, изпил една ракия и айрян, поискал да си плати сметката с банкнотата от 50,00 лева, но св.Гюлнар Чауш нямала да му върне и сметката била платена от момче на съседната маса, след което подсъдимият си тръгнал и се прибрал в дома си. Междувременно, около 22,00 часа св. Н. С. се обадил по телефона на св.Ф. У.-управител на игралната зала и му казал, че подсъдимият С. му откраднал парите от оборота. Свидетелят У. сигнализирал в полицията и отишъл в игралната зала в с.Бял извор след 10-15 минути след обаждането на св. С. Направил ревизия и установил, че липсват пари на стойност 340.00 лева. Парите от оборота свидетелят държал в предния десен джоб на панталона си, на пачка, прегъната на две, като през деня не ги броял и не знаел каква е събраната сума. Същите се отчитали всяка сутрин пред управителя, след засичане на игралните автомати.

При извършеният личен обиск на подсъдимия В. С. на 08.01.2008г. в 23,50 ч., били намерени и иззети следните вещи: портмоне -1бр., лична карта и свидетелство за правоуправление на МПС на обискираното лице, контролен талон, дебитна карта, банкноти 1 бр. от 50 лева с № ББ0200786; 3 бр. по 20 лева с №№ АО3426148, АЯ 2890465 и АТ1809512, 1бр. по 10,00 лева с № АМ7001225, 3бр. по 2 лева с № БИ1896639, БГ4427768, БИ 5593658; 1 бр. монета от 1 лев,емисия 2002г.; 1 бр. монета от 0,50 лева, емисия 1999г.; 2 бр. монета от 0,20 лева, емисия 1999 г. и 1бр. монета от 0,10 лева, емисия 1999г., както и 1бр. жетон, 2 бр. секретни ключове, карта № 320900, за които подсъдимият вписал в съставения протокол, че вещите и парите са негови. Вещите били върнати с разписка за върнати вещи и пари от 09.01.2008г., а парите на обща стойност 127,80 лева били приобщени като веществени доказателства по делото.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза се установява, че саморъчният подпис, положен в протокол за личен обиск на лице от 08.01.2008г. срещу “Обискиран”; в разписката срещу “Получил” и срещу “Обискираният направи следните възражения”, е положен от В. Ф. С.

От извлечение от банкова сметка, издадено от Банка ДСК ЕАД-Ардино на 18.03.2008г. се установява, че подсъдимият В. С. на 21.12.2007 г. чрез системата MoneyGram Transfers е получил паричен превод от 200 евро.

Горната фактическа обстановка се приема за установена от обясненията на подсъдимия В. С., на които съдът дава вяра изцяло, от показанията на свидетелите К. У., Гюлнар Чауш, Иван Хаджикулов, Ф. У. и Веселин Карамфилов- изцяло,от показанията на св. Н. С. на досъдебното производство, включени в доказателствените материали чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК от въззивния съд - частично, от писменото заключение на съдебната графическа експертиза по протокол № 15/05.02.2008 година, както и от останалите писмени доказателства, събрани по ДП № 5/09.01.2008г. по описа на РПУ-Ардино, приети от първоинстанционния съд като доказателство.

Съдът не кредитира показанията на св. С., дадени при повторния му разпит във въззивното съдебно следствие, тъй като същите са изключително противоречиви, непоследователни и объркани, не кореспондират, а напротив- се опровергават от останалите доказателствени материали. В тази връзка, съдът кредитира отчасти показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство пред съдия от Ардинския районен съд, тъй като разпитът е проведен няколко дни след инкриминираната дата, което предполага, че споменът на свидетеля е бил най-точен. Така, съдът дава вяра на показанията на свидетеля относно посещението на подс. С. в игрална зала „Амиго” в с.Бял извор, общ. Ардино на инкриминираната дата, но не дава вяра на сочения от свидетеля час на посещението му- около 21.30 часа. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че след като подсъдимият напуснал заведението, се върнал, играл отново и след като останал без пари, поискал да му бъде пусната игра на кредит; че след като свидетелят отказал, обърнал се с гръб и тръгнал към бара, подсъдимият го блъснал, бръкнал в предния десен джоб на панталона му и му откраднал парите- сумата от 340 лева, като банкнотите били- една от 50 лева, около десет по 20 лева, пет- шест по 10 лева и 40-50 броя по два лева; и че кражбата станала около 22.00-22.15 часа. Часът на посещение на подсъдимия, както и евентуалният час на извършване на кражбата, сочени от св. С. се опровергават от показанията на свидетелите У., Хаджикулов, Чауш и Карамфилов, всеки от които, през различни интервали между 21.30 часа и 22.00 часа са видели и контактували непосредствено с подсъдимия. В тази връзка, логични са обясненията на подсъдимия, че след като напуснал залата около 20.30 часа отишъл в заведение „Сиси”, където от барманката поискал на заем 10 лева, но тя отказала да му ги даде и си тръгнал /прокурорът впрочем се е отказал от разпита на тази свидетелка/, поради което съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част. Това обяснява последващото отиване на подсъдимия в бар „Илси”, в който свидетелят Хаджикулов му е дал в заем сумата от 10 лева. Свидетелят Хаджикулов е посочил в показанията си, че това е било около 21.30 часа, което изключва възможността по това време подсъдимият едновременно да се е намирал и в игралната зала, и при св. Хаджикулов. Нещо повече- установява се, че свидетелят е дал на подсъдимия сумата от 10 лева, каквато сума св. С. не твърди, че подсъдимият е изиграл /свидетелят твърди за сума от 40-42 лева; 80-85 лева/. След посещението си при св. Хаджикулов, подсъдимият се прибрал след 21.30 часа, за което свидетелства Карамфилов, като последният го чакал в дома му, където двата пили ракия до към 22.00 часа, след което си тръгнал. Тогава подсъдимият взел банкнота от 50 лева, отишъл в барчето на ДПС в с.Диамандово, където по това време бил видян от свидетелките У. и Чауш, като стоял там около 10-15 минути. По това време- към 22.00 часа, според показанията на св. С. подсъдимият е извършил кражбата, което се опровергава от показанията на тези две свидетелки, които установяват, че по това време подсъдимият се е намирал в тяхното барче.

Не могат да бъдат кредитирани показанията на св. С. включително и в първоинстанционното съдебно следствие, тъй като същите са изключително лишени от логика и последователност. Така, св. С. е посочил, че подсъдимият дошъл в игралната зала в 21.30 часа, и играл час- час и половина, което би означавало, че е играл докъм 22.30-23.00 часа, което от своя страна е невъзможно, тъй като управителят на игралната зала – Ф. У., свидетелства за това, че св. С. му съобщил за откраднатите пари към 22.00 часа, като пристигнал в залата за 10-15 минути.

На следващо място, изключително сериозно съмнение се поражда относно начина, по който е установена инкриминирата сума от 340 лева, тъй като св. С. сочи, че на 08.01.2008 година е бил на работа през целия ден и през цялата нощ, но нито веднъж не си бил преброил оборотните пари, които се събрали през това време. И ако със засичането на игралните автомати, св. У. е установил, че това трябва да са 340 лева, то сериозно съмнение буди посочването на точния брой и номиналната стойност на откраднатите банкноти от страна на свидетеля С., при условие, че не ги е проверил нито веднъж през цялото това време. Напълно логично е впрочем свидетелят да може да посочи, че има в себе си една банкнота от 50 лева, но напълно невъзможно е да знае с точност, че банкнотите от 2 лева са били 40-50 броя, по 20 лева- около 10 броя, така, че общата им стойност да съвпада с оборотната сума, засечена от св. У.