Определение № 879 от 28.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Шумен, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500498 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16780/05.08.2026г. подадена от "Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. ., п.к. ., бул. “.” №., ет. . и ., ., чрез ст. мениджър Правен отдел М. Л. Л., срещу определение № 2546 от 29.07.2026г. по ч.гр.д. № 20263630101232 по описа на РС – Шумен, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 2910/26.08.2026г., с което съда е изменил определение № 2254 от 06.07.2026г. по същото дело, в частта за разноските, като е осъдил "Софийска вода“ АД, да заплати на длъжника разноски в размер на 200 евро по заповедното производство.

Жалбоподателя счита, определението за неправилно, тъй като определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение, не е съобразен с целта и характера на заповедното производство, каквото е процесното. Възражението по чл.414 от ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Целта на заповедното производство е единствено да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, а не дали е основателно и поради това в рамките му не развива защита в истинския 1 смисъл, който процесуалният закон влага в това понятие. С оглед на това константно и последователно съдебната практика приемала, че възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство е сред неуредените в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1 )случаи, в който случай, следва да се определи по аналогия, съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на същата наредба. Предвид факта, че в заповедното производство се касае за подаване на възражение по образец, то съдът е следвало по аналогия да вземе за ориентир чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № 1, а именно възнаграждение за изготвяне на други молби, тъй като тези действия са найблизко до действията, свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

Моли въззивния съд да вземе предвид, че законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, дезинтересира се от евентуалните мотиви, а подаването на възражение се извършва в бланка по образец. Поради същата причина заявителят е освободен от задължението да представя доказателства за претендираното вземане, поради което заповедното производство, е с изключително ниска фактическа и правна сложност и това е следвало да бъде взето предвид от РС - Шумен.

Моли съда да отмени Определение № 2546 от 29.07.2026г. по ч.гр.д. № 1232/2026г. на РС – Шумен в обжалваната част и в случай, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, да определите размера му съобразно изложеното в настоящата жалба.

Ответната страна по жалбата, длъжника в производството К. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. Г. И. от АК – ., е депозирал отговор, в който счита същата за необоснована и неоснователна. Излага, че действително възражението по чл. 414 от ГПК, не изисква мотиви, но не счита, че по ради това адвокатската работа се изчерпвала с попълването и подаването на формуляр. Сочи, че възражението по чл. 414 о т ГПК не е самоцелно, а е ключово процесуално действие за защитата на длъжника, тъй като подаването на възражението в срока по чл. 414 о т ГПК е решаващо за последиците от издадената заповед. Правната консултация относно характера на заповедта, претендираните суми, наличието или липсата на основание за вземането, срока за възражение, последиците от подаване или неподаване на възражение, възможността и необходимостта от последващо исково производство, има ли пряко значение за защитата на длъжника, тъй като ако длъжникът не възрази своевременно, заповедта може да влезе в сила при предпоставките на закона и да се стигне до издаване на изпълнителен лист. При определяне на 2 справедливото възнаграждение, съблюдавайки НВАР(НМРАВ) като ориентир, следвало да бъдат отчетени едновременно: размерът на защитавания интерес; броят и характерът на претендираните вземания; съдържанието на заявлението за издаване на заповед; необходимостта от запознаване с основанието на претенциите; процесуалните последици от възражението и извършените от адвоката конкретни действия. Не можело да се приеме, че адвокатската услуга имала стойност единствено колкото физическото попълване на формуляр, тъй като тази преценка е част от адвокатската услуга, независимо, че крайният резултат от нея може да бъде обективиран в кратък формуляр. Сочи, че съгласно чл. 78, ал. 4 о т ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, когато не е дал повод за завеждането му и в случая присъденото в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждевие в размер на 200 евро н е е прекомерно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Настоящата съдебна инстанция, след като по реда на чл. 278 от ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство по гр. дело № 20263630101232 по описа на РС – Шумен, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД срещу К. К. Г. с ЕГН ********** от гр. .. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 924 от 13.03.2026 г.

По делото в срок е подадено възражение с правно основание чл. 414 от ГПК с вх. рег. № 10895 от 20.05.2026 г. от процесуалния представител на длъжника, с която е оспорено съществуването на вземането.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането. В определения срок такъв иск не е предявен, поради което с определение № 2254 от 06.07.2026 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е осъдил заявителя да заплати сторените от длъжника разноски в размер на 410 евро.

Определението е връчено на заявителя на 13.07.2026 г., който в срока за обжалване е подал молба с правно основание чл. 248 от ГПК, с която е поискал съда да измени на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК определението, в частта за разноските, като е посочил, че счита, че не следва да се прилага Наредбата за адвокатските възнаграждения, доколкото попълването на възражението, което е по одобрена бланка не изисква ло сериозна юридическа работа, а делото не се характеризирало и с особена правна и фактическа сложност.

3

Отговор по молбата е постъпил от длъжника, в който пространно са изложени възражения срещу намаляване на присъденото адвокатското възнаграждение.

С определение № 2546/29.07.2026г. поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 2910/26.08.2026г. заповедния съд е изменил определение № 2254 от 06.07.2026 г., като е намалил разноските направени от длъжника за адвокатско възнаграждение от 410 евро на 200 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, когато заявителят не предяви иска в определения от закона срок, какъвто е настоящия случай, заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение изцяло. С определението, с което на посоченото основание се обезсилва заповедта за изпълнение се прекратява и образуваното заповедно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 о т ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. След като в настоящата хипотеза заповедният съд прекратява производството, той е компетентен да се произнесе и по своевременно и надлежно направеното искане на длъжника за присъждане на направените от него разноски на основание чл. 78, ал. 4 о т ГПК, съгласно която разпоредба ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

От материалинте по делото е видно, че още с депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК, по делото е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, с приложени към него договор за правна защита и съдействие и пълномощно, сключен между длъжникът К. К. Г. и адв. Г. И. от АК – ., с договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 410 евро, поради което и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на длъжника следва да се възстановят направените от него разноски.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вкл. и изречение последно, според което съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

4

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Същевременно, следва и да се отчете, че макар и за възражението по чл. 414 о т ГПК, да е налице предварително изготвена бланка и да не се изисква обосноваването му, то неговото подаване неминуемо е свързано със запознаване с конкретния казус, документите свързани с него, проверка на заповедното производство и съдържащите се в него доказателства и даване на съвет дали да бъде подавано възражение, изцяло или отчасти. Поради това, настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай, за подаденото възражение, срещу заповедта за изпълнение, следва да бъде определен на 100 евро.