Определение № 2172 от 06.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2172 гр. Варна, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20233100501017 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. Р. З. и А. Р. З., двамата от г. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 5127/28.04.2023 год., постановено по гр. дело № 3870/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявения от тях срещу ответниците П. И. И. и С. Г. И. иск по чл. 109 от ЗС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: да бъде разрешено на ищците със собствени сили и средства да възстановят предходното положение, като изградят отново разрушената ограда, (защрихована в червено на л. 59-60 от делото на РС-Варна) по границите на реална част от 320 кв. м. от имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с. о. Манастирски рид, м-т Лафолу (защрихована в синьо на л. 59-60 от делото на РС-Варна), както и да приберат изсипания там инертен материал.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно. Неправилно е прието от съда, че с евентуалното уважаване на молбата им и допускане на обезпечението чрез налагане на поисканата от тях обезпечителна мярка, съдът ще се произнесе предварително по съществото на спора. Жалбоподателите навеждат, че с исканата от тях обезпечителна мярка се цели́ да бъде възстановено предходното положение до окончателното решаване на спора.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което да се допусне исканото обезпечение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от З. и А. З. срещу П. и С. И.и обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че 1 ищците са собственици на реална част от 320 кв. м. от имот, находящ се в гр.

Варна, р-н „Приморски“, с. о. Манастирски рид, м-т Лафолу, представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр. Варна, целият с площ 2083 кв. м., при граници на имота имоти с идентификатори:

***;

***; ***; ***; ***;

***, която реална част е разположена в северната част на ПИ с ид. ***, защрихована в синьо на л. 59-60 от делото на РС-Варна и за осъждането на ответниците да им предадат владението върху така описаната реална част, както и за осъждането на ответниците да възстановят предходното положение, като изградят отново разрушената ограда, отразена в червено на л. 59-60 от делото на РС-Варна, по границите на процесната реална част, отразена в синьо на л. 59-60 от делото, както и да приберат (премахнат) изсипания там инертен материал.

С исковата молба е отправено и искане за обезпечаване на предявения негаторен иск чрез налагане на следната обезпечителна мярка: да бъде разрешено на ищците със собствени сили и средства да възстановят предходното положение, като изградят отново разрушената ограда, отразена в червено на л. 59-60 от делото на РС-Варна по границите на реална част от 320 кв. м. от имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с. о. Манастирски рид, м-т Лафолу, защрихована в синьо на л. 59-60 от делото на РС-Варна.

С обжалваното Определение № 5127/28.04.2023 год., ВРС е отхвърлил искането на молителите за допускане на обезпечение на иска по чл. 109 ЗС чрез налагане на поисканата от тях обезпечителна мярка.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, при условие, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Целта е да се предостави привременна защита на спорното право, докато спорът е висящ, срещу такива действия на ответниците, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищците при едно евентуално уважаване на иска.

За да уважи искането за допускане на обезпечение, съдът следва да установи кумулативната наличност на следните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 391 ГПК, а именно: допустимост и вероятна основателност на иска; наличието на обезпечителна нужда; необходимо е също, поисканата обезпечителна мярка да е подходяща за конкретния случай.

Липсата на което и да е от горните условия изключва възможността да бъде допуснато обезпечение.

В случая не е налице обезпечителна нужда, доколкото ищците няма да бъдат затруднени да осъществят правата си при едно бъдещо благоприятно за тях решение по иска по чл. 109 ЗС – нито временно, нито окончателно.

Отделно от това поисканата обезпечителна мярка не е подходяща, с оглед заявеното за защита материално право. Обезпечителната мярка следва да е от такъв характер, че при положителен за ищците изход от спора, същата да 2 обезпечи изпълнението на едно бъдещо благоприятно за ищците съдебно решение, а не да „антиципира“ изпълнението на същото. Поради това е и недопустимо правните последици на обезпечителната мярка да са идентични с правните последици на благоприятно за ищците решение, което ще бъде постановено по съществото на спора. С поисканата обезпечителна мярка се цели́ именно това – да се възстанови предходното положение, като се изгради отново разрушената ограда, както и да се прибере (премахне) изсипания в процесната реална част инертен материал.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определението е правилно, а частната жалба против него – неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с рег. № 11590/11.05.2023 г. по рег. на ОС-Варна, подадена от З. Р. З. и А. Р. З., двамата от гр. Варна, срещу Определение № 5127/28.04.2023 год., постановено по гр. дело № 3870/2023 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането им за допускане на обезпечение на предявения от тях срещу ответниците П. И. И. и С. Г. И. иск по чл. 109 от ЗС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: да бъде разрешено на ищците със собствени сили и средства да възстановят предходното положение, като изградят отново разрушената ограда, /защрихована в червено на л. 59-60 от делото на РС-Варна/ по границите на реална част от 320 кв. м. от имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с. о. Манастирски рид, м-т Лафолу /защрихована в синьо на л. 59-60 от делото на РС-Варна/, както и да приберат изсипания там инертен материал.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3