Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27191 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6472/2025
Вид
Определение № 27191
Подписан
28.07.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27191 гр. С., 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20251110106472 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ц.а – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б против Е. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „ ************, с адрес на топлоснабдения имот: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. С., бул. „ ************.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, лично, като в предвидения от закона срок по делото е депозиран отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 30.08.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 242365 срещу Е. С. Ц., ЕГН: ********** за сумата от 3808.24 лева, от която 3287.59 лева (три хиляди двеста осемдесет и седем лева и 59 стотинки), представляваща главница за цена на доставената от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 465,45 лева (четиристотин 1 шестдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г.; сумата 45.16 лева (четиридесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04,2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 10,04 лева (десет лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., като се претендират направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело 48910/2023г. по описа на Софийски районен съд е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Твърди се от ищеца, че ответникът, в качеството си на собственик за процесния период, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Сочи ес, че в процесния период са били в сила и са действали спрямо ответника Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Сочи се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал,1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си.

Сочи се, че разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответника, 2 са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Твърди се, че сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Твърди се, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация С.” ЕАД, стойността на услугата.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ц.а – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б и Е. С. Ц., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., бул. „ ************, с адрес на топлоснабдения имот: гр. С., п.к.

****, обл. С., общ. С., бул. „ ************, че съществува вземане на „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ц.а – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б и Е. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „ ************, с адрес на топлоснабдения имот: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. С., бул. „ ************ дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 30055/8.10.2023 година, издадена по ч.гр.дело № 48910/2023 година по описа на Софийски районен съд, а именно: общо сумата от 3808.24 лева, от която 3287.59 лева (три хиляди двеста осемдесет и седем лева и 59 стотинки), представляваща главница за цена на доставената от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 465.45 лева (четиристотин шестдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 18.08,2023 г.; сумата 45.16 лева (четиридесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01,07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 10.04 лева (десет лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 3

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по заявените искови претенции.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване 4 факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител, както и претенциите си по основание и размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил точно.